Та сега да се върнем към списание „Всемирна летопис”, понеже той е един въпрос, който наистина трябва да бъде изяснен. Аз мога да съжалявам само, че туй не е написано, защото да го четат за в бъдеще, които искат да видят историята как седи, но както и да е, то може да се запази туй, пък ако взема някога да пиша тия неща, които са важни, ще ги повторя, независимо от сегашния запис.
Аз като отивам в София - 1923 г., аз в 1920 г. приех, пък в края на 1921 г. вече излязох от затвора и влязох в контакт с Колю Нанков, с брат Тошев, с брат Гюдин, с братята Гюзелеви там и още Иван Цонев, други няколко окултисти, от селата имаше Радка Лазарова, ученичка беше, друга една сестра от Севлиево и тя беше ученичка, и други имаше там. Тъй, че имаше група от 10 - 15 души така. И влязох. Най-напред Колю Нанков ръководеше, той преди мен беше влязъл, беше ходил 1922 г. на събора в Търново. Аз не бях ходил, аз по него време бях трудовак, мобилизиран, но и изобщо не ходих.
Аз отидох чак 1925 г. на събор в Търново, но 1923 г. отидох на Младежки събор. Колю Нанков и преди туй беше ми казал да влеза в Братството, да почна да посещавам, защото те имаха събрание у брат Тошев, аз така все отлагах, така в себе си си мислех и си виках, рано е за мене, не съм готов. Така на мисъл туй съзнание беше, аз туй нещо го слагах много високо така. Викам, не съм още направил това, в такъв смисъл, още не съм за тази работа. И така веднъж-дваж Колю ме кани, обаче, когато през 1923 г. дойде писмо от София, че става Младежки събор на приятелите от цяла България и че ще се съберат в София, когато дойде това писмо, викам: „Кольо, аз вече трябва да вляза в Братството”. Като смятах, че ако не съм формално влязъл, нямам и право да отида на събора. И действително тогаз започнах да посещавам, те по едно време събранията бяха у брат Гелимов тогаз не мога да си спомня, по-късно май у брат Тошев. В.К.: Той жив ли е още Тошев? С.К.: Тошев си замина преди 2-3 години. Знаеш ли какво, той е баща на д-р Благовест Тошев. Той завърши стоматология, тук живееше у Жечо Панайотов. Не си ли го виждал? В.К.: Вижтал съм го. По това време вие ходихте на събор. С.К.: На Първия Младежки събор в София. Но виж какво, аз трябва да се върна към „Всемирна летопис”, щото се отклоних много. „Всемирна летопис”, тя излизаше докато бях още в Севлиево - 1923 г. Значи получавал съм ги. Изглежда, че две години съм ги получавал, пък може би и след като съм дошъл в София. Както и да е, Иван Толев я редактираше, нали официално бе писано Иван Толев. Имаше доста сериозни, хубави материали поместени.
В.К.: Имало е и от Иван Грозев. С.К.: Той е от теософите. Може, той е помествал стихотворения поне, щото той беше и поет. Иван Грозев и Софрони Ников бяха по това време главните двигатели на Теософското дружество, то е имало и други, но те така живееха заедно тогава. Иван Толев се е стремял да обедини и от други духовни движения така. И Боев пишеше дълги статии там за възпитанието и Иван Толев сигурно е знаел чужди езици, не знам, но най-малкото френски ще е знаел, защото излизаха доста неща преведени от френски. А за английски може да е имал други сътрудници. Дафинка Доганова и тя беше в Братството тогаз. Дафинка, тя знаеше много добре английски, учителка по английски, тя може, тя помагаше, аз съм чел нейни работи във „Всемирна летопис”. Тя беше моя учителка по английски, аз при нея съм учил английски в един курс в София. Един много издигнат духовно човек, много издигнат, фин човек.
И пак да се върнем към „Всемирна летопис”. Значи списанието правеше сериозно впечатление, не само на окултни, но и на външни хора, щото със своята външност, хубав печат така и издържаност и външни хора се отнасяха така сериозно към него. Понеже се виждаше там, че той получава писма от различни места тогава, по различни въпроси, от хора, които даже са вън от Братството. Но ще кажа следното. Иван Толев, макар окултист, макар и ученик на Учителя да се смяташе, той положително може да го смятаме, че имаше някои качества в себе си, които как да кажа, които са станали причина той да се подаде на някои отрицателни влияния. Това е един факт, който не се отнася само за него, той се отнася за много хора, щото ний ща кажа, обикновенните хора почти никога не можем да знаем кой може чрез нас да се прояви, да ни обсеби и да ни тикне в тази или онази насока. Както аз знам, че през моя, тъй да го нарека терористически период, този убитият Христо Илиев положително се е проявявал чрез мене, независимо от това, че аз съм ходил в квартира дето е живял той, но и такива отрицателни сили са ме обсебвали и са се проявявали независимо от моето убеждение. Този Иван Толев, той беше все пак човек със силен характер, което личеше по неговата външност, добре оформена брада, което значи, че е волева натура, интелигентно лице и т.н. човек със самочувствие така, сам се чувства като нещо по-високо от другите, в сравнение с обикновените слушатели на Учителя. Обаче, аз не знам коя е била точно причината, но допускам така следното. Допускам, понеже все пак списанието не е могло да има достатъчно абонати, за да го закрепят материално, понеже е било доста скъпо тогаз, то не започва да излиза мъничко, както аз започнах с вестник „Братство” с едно парцалче тъй да се каже, но то почва така богато, скъпо, с хубава хартия. Аз така допускам и си го обяснявам само, че той ще е искал от Братството, може би лично от Учителя така, те да поемат финансовата грижа за списанието. И изглежда, че му е било отказано и той на таз база се обявява срещу Учителя, става враг вече. Като враг идва до туй положение да се обяви като враг.
И аз си спомням много ясно, салонът беше на ул. „Оборище” № 14, улицата, която отива към Военната академия, тогаз Военно училище. Той беше построен 1923 г., когато да стане събора. Преди туй е бил построен набързо, така стана събора и след туй се прехвърлиха на Изгрева. Спомням си, когато за да се влезе в салона минаваше се през едно вестибюлче или как да го кажа, вход, предверие, антре. Преди да се влезе в голямата зала на салона там и той беше сложил, само, че годината не помня, едно обявление написано ръчно, обаче с големи печатни букви, ясно да го четеш. Не зная, може да са били ръкописни, но много едри и четливи, нещо с което се нахвърля върху нашите хора изобщо, май, че за Учителят не е споменал там, виждаш ли обаче, че ние сме били не знам какви, не знам какви, изобщо най-такива страшни ругатни хвърляше върху хората на Братството. То е било точно по това време, когато е спряло или спирало, или още не е било спряло списанието. Обаче какви мотиви, аз не мога да си спомня, какви мотиви за тези изрази той, как се мотивираше, обаче то е като негови впечатления да речем, негови схващания, негови преценки.
А така, обаче виж сега там, доколкото си спомням, против Учителя вече нямаше нищо казано, но по-късно той се е обявил формално и против Учителя. Формално направо се е обявил против Учителя, давал е изявление пред преса, не знам къде против Учителя и значи той, ако е някой, нещо да са станали причина да се подхлъзне, той се подхлъзва вместо мъничко, той се подхлъзва съвсем. Друго е да се опълчи да речем против учениците на Учителя, друго е да се опълчи против самия Учител. Още повече тук има едно важно положение, още повече, че туй е записано някъде, сега не си спомням Георги Събев ли го беше записал или този зъболекаря от Ямбол го беше записал, но има го записан този факт. Преди това още заболява до смърт дъщерята на Иван Толев. Аз го помня, те идваха Толев с жена си идваха там в салона, защото аз съм бил от 1923 до 1927 г. непрекъснато съм бил, помня ги нали. Заболява дъщеря му и няма лек, пада просто на смъртно легло и значи всяка надежда е изгубена и така извикват Учителя и Учителя дето се казва я възвръща от смърт. Всички са видяли. Туй нещо Учителят го е направил за тяхното семейство разбира се, дето се казва те със сълзи на очи благодарят на Учителя за туй, за момента тогава. Значи Учителят е направил това нещо за неговото семейство, независимо от туй той започва да бълва змии и гущери, дето има такъв израз, против Учителя, и аз не мога да го обясня с нищо друго, освен с туй, че Учителят ще е отказал да финансира списанието. Аз лично така си го обяснявам, че никаква друга причина не може да има. Пък може и да не е тъй, но аз така си го обяснявам. А пък защо Учителя така е постъпил не знам, не мога и не можем да държим сметка на Учителя, нито знаем точно как е работата. Туй са мои така предположения. Туй се отнася за „Всемирна летопис”. Но „Всемирна летопис” обхващаше така един по-голям кръг, в смисъл, че то е и от практическо гледище, за да се заинтересуват и други окултисти, за да има по-голяма подкрепа изданието, нали поместващо статии от теософското движение така. От Рудолф Щайнер поместваше, от някои руски мистици, даже за Разпутин, тоз който го отрекоха, осмяха го и го нацапаха с какво ли не. Имаше една много положителна статия за този Разпутин. Не, той сегашния руски писател, който пак умря и отиде на онзи свят, но за Разпутин, който е бил близък на двореца. В.К.: Онзи Разпутин съветник на цар Николай, когото убиха там някои офицери. Той и този писател е Разпутин, но само името му е такова, а пък онзи, онзи е дошъл от Сибир като един прост човек.
БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
1. За „Всемирна летопис” - виж „Изгревът”, том II, с. 286-287, том IV, с. 523-524. 2. За „Всемирна летопис” - виж „Изгревът”, том V, с. 477-480 -„Иван Толев, редакторът на „Всемирна летопис”. 3. „Изгревът”, том V, с. 504-507 - „Защо и как бе закрито и спряно списанието „Всемирна летопис”. 4. За Иван Толев - редакторът на „Всемирна летопис” в бъдеще ще представим специален раздел. Публикувано е в „Изгревът”, том XV, с. 583-874, снимки № 145 и 146.
