Отдавна исках да Ви пиша. Ние сме добре, живи и здрави, това за сега е най-важното. Исак беше на работа, една доста тежка работа, но все пак по-добре, отколкото нищо. Нужда не търпим и сме добре. Живеем с надежда, че всичко ще се обърне на добро. Аз също съм добре. В училището имаше малко смущение, но се уреди. Беше намален бюджета и трябваше да се уволни едната учителка формално. Аз оставам по закон.
От един месец съм начело на една младежка група. Събираме се два пъти седмично - неделя и сряда след шест часа. Четат се реферати, работени от самите ученици. Имат силно желание да се самообразоват. Аз работя с тях и давам доста, когато дойда ще Ви разкажа подробно. Тази вечер те стигнаха до една идея, да си пишат теми с няколко думи, или страница.
Едно момиче идва при мен и ми казва: И вие напишете темата! Аз ги обикнах вече Учителю, и имам желание да им дам най-хубавото. В тоя момент, усетих живота, тайната велика и неговото величие. Школата ВИ - тя е навсякъде! Благодарна съм и душата ми величае делото на Господа!
Бъдете с нас и ме ръководете. Искам зърната, които сея, да дадат плод, нека те паднат на добра почва. Почти всички са мои ученици, аз ги учих в отделенията и сега пак ме намериха, имам и други, които искам да дойдат, но те са още малки. Моето влизане стана естествено и непринудено. Аз искам да не се хабят семената. Затова моля Бога да ги възрасти и благослови!
Искам да Ви видя Учителю, дано за Великден ми се отвори път, много искам да Ви видя и слушам. Отворете ми път, Учителю и бъдете с нас. Моля Ви!
