Току що прочетох “Песен над равнините", предадена ми чрез г. Никола Данчое, писател.
Като ви благодаря за добрината, която сте проявили с това, че сте определили един екземпляр от тази прекрасна книга и за мене, не мога да противостоя на изкушението да ви предам веднага, още в този миг, впечатленията си от прочита на “Песен над равнините".
Трябва веднага да призная откровено, че колкото голямо беше недоверието с което почвах прочита на една творба на млад автор, при това жена (каква дързост!), при това (представете си за Бога) и от провинцията... тройно по-голямо беше възхищението ми след като приключих прочита й. “Селяните гледаха каруцата, която се отдалечаваше..." чета на последната страница, а аз гледах стр.112 и искрено съжалявах, че това не е нейде по средата на книгата.
Моето мнение за вашето творчество, изразено в 2-3 думи е: ПИСАТЕЛ С БЕЗСПОРНО ДАРОВАНИЕ.
“Песен над равнините" е книга, от страниците на която блика идейност, мъдрост, наблюдателност, благодарение на които достойнства битът на нашия брат от равнината е предаден картинно, правдиво, топло, със свойствения му външен и вътрешен колорит.
У вас има чувство и към композиция.
Много от по-старите “майстори” из писателските среди не са в положение да дадат толкова сполучливи и живи селски образи и толкова сочни природни картини.
Ще се опитам при случай да разгледам по-подробно творчеството ви в някой от софийските ежедневници, а с тая къса бележка искам само едно: да укрепя у вас вярата в голямото ви дарование и да ви помоля от името на българската култура, като един неин верен приятел от три десетилетия, да продължавате да пишете!
У нас мъчно се твори култура, но аз мисля, че вас ви чака общо признание.
Сърдечен поздрав:
П.П Моля да ми се изпрати едно портретче, което ще използувам за печата.
Скоро излиза от печат мой том разкази (деветата ми книга).
Един от първите екземпляри ще бъде предназначен за г-ца Буча Бехар.
