4. БЕХАР, БУЧА. ПЕСЕН НАД РАВНИНИТЕ
Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с.
Отзиви
15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г.
Чета и се дивя. Чудно хубави разкази от непознат автор - Буча Бехар. Не е ли това някаква мистификация. Възможно ли е художник да се появи така убедително още с първите си картини.
Та това са разкази в класическа установена по съвършенство форма. Дванадесет разказа, дванадесет прекрасни битови повести с изваяни образи от високо надарен дух и с художествен усет автор - ариец или неариец, българин или чужденец - чуждо име, а с чисто вдъхновено българско сърце. С такава нежна любов към българския бит едва ли се е проявил наш писател от след голямата война. Бистри мисли в кристално чистия фон на българското златно поле, автор, който се е вдъхновявал от истински доброто заслужава не само предпочитание, а и възхвала. Разкази като “Нойчо Пройчо”, “Личовата воденица”, “Пред Великден”, “Синът на равнината”, “Причастието” са истински перли в низа на българската художествена словесност.
Книгата “Песен над равнините” на Буча Бехар заслужава да получи одобрение и препоръка от Министерството на народното просвещение.
София, 15.VII.1939 г.
* * *
Сюжетите на тия разкази, на брой дванадесет са черпани из живота на село. В тях се разкрива картината на този живот в по-важните прояви: борбата за съществувание с нейния главен двигател - интересът, всекидневните грижи, любовта, копнежът, дългът към ближния и пр. По естеството си те са реалистични и това, което им дава романтичен оттенък е рамката в която се развива случката или действието. Тази рамка е полето, широтата с нейните ниви и ливади, с нейния пролетен, летен или зимен пейзаж.
Повечето от тези разкази остават впечатление на нещо завършено, закръглено, цялостно. Всеки от тях е подчинен на известна нравствена идея носител на която се явява най-вече героят на разказа. По този начин авторката се е постарала да изобрази във всеки от разказите частица от общочовешки значителното пречупено през призмата на българския живот на село.
По всичко личи, че авторката е твърде добре запозната с бита, обичаите и нравствено религиозния облик на този живот. Тя има способността да разказва просто, естествено и увлекателно. Тези са и качествата на нейния стил I простота и непосредственост. Той не е образен, но завладява със своята искреност и живост на диалога.
Авторката умее да развива сполучливо в разказ своя замисъл. Тя е на път да достигне до съвършенство техниката на разказа. Като най-добър по замисъл и художествено изпълнение изпъкват разказите: “Нивите”, “Пред Великден”, “Двете”.
В “Нивите” майсторски е обрисуван копнежът на Нейко задомен в балканско село към бащините ниви в равна Тракия. Също така е доловен преломът, който настъпва у дядо Добри, бащата на Нейко, да прибере сина си под общата стряха и да му даде нива за обработване, след като получава известие, че Нейко ще пристигне с току що явилия се на света едноименен внук на дядо Добри.
Разказът Пред Великден изпъква с възвишения образ на дядо Грую с неговата дейна любов към ближния, с която се явява като олицетворение на християнска добродетел и нравственост.
В разказът Двете сполучливо е изобразена борбата между девойките Минка и Златка, влюбени у Тодора и завладени първата от гордост, втората от ревност и омраза, докато тия чувства променят духовния образ на едната и другата и карат Тодора да доведе от друго село “отмяна" на майка си. Разказите “Песен над равнините" може да се одобрят за читалищата и училищните библиотеки. Предвид на добрите чувства, които са вдъхновявали авторката изобразявайки с обич българския живот на село, като е създала дори някои възвишени образи биха могли да се препоръчат за същите библиотеки, въпреки някои недостатъци на езика, най-вече в употребата на глаголните времена, които недостатъци надяваме се авторката ще превъзмогне в бъдеще.
София, 18 юлий 1939 г.
