Това бяха Рилски дни, това бяха рилски часове, преживяни нявга там на планината. Мигове незабравими край бреговете на чисти води, край буйните огньове на рилските вечери, по свежите рилски поляни, по високите рилски върхове. Това бяха незабравими мигове изживени там, където беше събрано всичкото великолепие и богатство на рилския ден. Това беше през оня ранен час, когато на изток горяха живите пламъци на рядко красивия планински изгрев.
Тогава светлината се изливаше в хиляди багри, заливаше на потоци цялото небе и слънцето изплаваше над море от красота. Рила във всичката си величествена хубост се издигаше пред нас... Но какво бе всичко това в сравнение с онова рано и спокойно тържество там на върха, когато Той разкриваше пред нас дверите на едно велико познание?...
Свежият лъх на планинския въздух, милувката на рилското слънце, нежния ромон на рилските потоци и всичката събрана хубост на планината бяха само светла рамка на онова най-велико и най-прекрасно за което ние се бяхме отзовали там горе в ранния час на летния ден. Това беше жадувания свят, жадуваната родна и скъпа страна в която душата намира своята съкровена мечта - да опита любовта.
Рила оживяваше пред нас и нейната чистота и хубост се превръщаше на неръкотворен храм, огласен и озарен от обилната светлина и топлина, които се разливаха от Неговата жива и сладка реч.
Това беше жадувания миг на откровението и живата връзка с Безконечността. Това беше светлия и най-вдълбочения час, изживян на Рила, когато Той откриваше непознати и сияйни светове. Това беше през ранния час на деня, когато Неговото слово се изливаше непосредствено от Великия Извор. Това беше час, когато великите принципи на живота като свещени скрижали се сваляха на земята. Това беше слънчевия час, когато душата преживяла великото в живота, оценява безценното богатство, подарено на света от щедра ръка. Това беше час на радост и веселие, че на земята бе слязла любовта, мъдростта грееше, и истината шествуваше. Да се докоснеш до тяхната дреха бе велика привилегия.
Човекът стоеше там в ранния час и слушаше за новата любов, за новата светлина и за новата свобода. Човекът стоеше там и бележеше огнени слова. Рила през годините 37,38,39 и през всичките години на Неговия светъл живот. Човекът отнасяше новото за което векове е бленувал - живото слово, новия свещен завет на любовта.
“Запалете свещите във вашия дом. Запалете огньовете." – казваше Той.
Човекът бе там и слушаше най-мощната и прочувствена реч на века. Живият хляб и живата вода, които бележеха нов живот.
Това бяха рилски, незабравими дни, когато радостта мощно разперила криле над нашата земя, поеше за през вековете нашите жадни за любовта души.
