Където и да съм далеч или близо до нея, един глас чувам, една песен слушам, нейната вечна и непокътната мелодия. Без тази песен Рила не е Рила.
Нощем, когато се будя, аз слушам тази нестихваща песен. В тишината на дълбоката нощ Рила се откроява жива и цялостна. Сутрин, когато изток цъфти в хиляди багри от вси страни, аз слушам как пеят нейните гласове. В горещо пладне все същата песен, все същия музикален съпровод.
Слушайте... Това са водите на Рила, това са нейните животрептящи струи, които аленеят по нейните огромни артерии, това е сърцето на Рила, това е живота на Рила, който трепти, шуми и пее по неравните корита, разлива се по урви и канари и пенливо се разбива на милиони капки, там където водопадите се спущат задъхано и светкавично. Това са водите на Рила, които дъхащи на сняг и чистота изпълват езерата и нашир запяват за своята притихнала мощ. Това са водите на Рила, които не намират път по нейната снага, стремглаво се провират под огромни канари и текат надолу под морените. Слушайте песента на тези подземни реки, слушайте, това е най-чистата и най-дълбоката музика от която лъха ненарушимо спокойствие и красота. Това са водите на Рила, които се стичат по всичките посоки и като буйни потоци възторжено се спущат надолу по стръмните пътища, бързи, свежи, дъхащи на младост и сила. Тръгнеш ли срещу тях, към теб лети един живот пълен със сила, бодрост и здраве. Рилски поток най-чистата линия на неувяхваща младост, най-бодрия вик на мощен живот.
Където и да съм, аз слушам, как водите на Рила пеят, аз гледам водния облак на водопадите, аз се губя по неизразимата хубост на Рилските езера, където е събрано всичкото великолепие на планината. Водите на Рила, събрани в тези огромни чаши, прозрачни и кристално чисти. Аз разбирам техния език, аз разбирам езика на рилските води и развълнувано съхранявам едно богатство и една незабравима страничка на моите рилски дни. От разхвърлените тонове на рилския водопад, от нестихващите гласове на рилския поток, от спокойната въздишка на рилските езера аз изплитам една мелодия, една песен, един образ - чист и незабравим.
Застанала на брега на езерото, аз гледам спокойните води, слушам неразделния съпровод - какво ненарушимо спокойствие царува в дълбочината на езерните води, в дълбочините на моретата и океаните... Ах, ако можеше да бъде така спокойно и тихо в дълбочините на човешкото сърце... Да можеше ветровете и бурите да вълнуват само повърхността...
