Шестата по ред беседа, четвъртият съборен ден. Четем заглавието: “Пробуждане съзнанието на ученика” [Пробуждане на съзнанието на ученика: 22 август, понеделник, 7 ч.с. - В: Пътят на ученика: съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. София на “Изгрева", през лятото 1927 г. София: Просветния к-т, [1927], с. 283-322.] - позната и непозната област. До тоя ден на 1927 година има вече натрупан материал. Чел си, размишлявал си, дори си правил опит да поетизираш върху темата. Тя те е занимавала, следял си миналите години и последната, търсиш си белезите на пробуждането, предшествуващите процеси и вероятно си се питал: пробудено ли е моето съзнание, или още спя “Събуждането". “Пробуждането” е вече един въпрос, който навреме интересува всички. Той не е само начален миг на работния ти ден, когато светлината нахлува през твоя прозорец и си вече готов с леко сърце да прегледаш програмата си и миг след това да си на крак. Събуждането, това обикновеното, всекидневното е цяло събитие, изпълнено с красота и благодарност. Изпълнен си със свежа сила, нощта е била благосклонна към тебе и кротко те е развеждала в чудния свят на сънищата и приказките, а най-вече в някаква установена школа, недостъпна за твоите физически сетива, но определена за нещо в теб - за някой или някоя в теб. Душата знае това и вероятно била е развеждана в тоя метафизичен свят. Усещаш, бил си някъде, но къде?
Ала да преживееш събуждане, или по-точно казано, както Учителят употребява процеса, пробуждане е вече нещо твърде интересно за тебе, то живо те засяга и си вече нащрек, не искаш да пропуснеш нищо, защото от това зависи твоята равносметка. Си ли, или не си? - Съм ли, или не съм? И вече си мобилизиран. Цялата ти сетивност е вече на крак, тук вече не става дума за теоретични знания, нито за онзи неизвестен свят, когато нощта те обвива в своята прегръдка. Тук става дума не за тялото, а за съзнанието. Идеята не ти е съвсем нова и чужда. При това тя съставлява част от твоя копнеж, тя влиза в програмата на твоето ученичество, ако можем да се изразим така. Много, много пъти ти отиваш и се връщаш на нея, знаеш къде и кого е третирал този въпрос, прелистваш тия страници, един алгебричен израз, с който Той си служи, за да поясни идеята...гледа почти дружелюбно. Де какво има говорено за съзнанието, за душата вече си го минал. Често, когато оставаш сам, питаш се: Събуден ли съм? Пробудена ли е моята душа, моето съзнание, или спя дълбок сън за живия духовен поток, който тече край мене. Точно не знаеш, но в една малка частичка на твоето небе, трепти една звезда, усещаш един трепет, дошъл си при Него не за друго, а само за това, да живееш пълен, богат духовен живот, чийто начален удар добре ти е известен “Пробуждането”.
Светът беше пълен със спящи хора. Някои цял живот не могат да се събудят, някои се събуждат под гръмотевичния удар на някоя душевна депресия. Но ние, които поехме този път само с тази цел, живо бяхме заинтересовани, затова през това утро, когато темата в началото още бе съобщена: “Темата на днешната беседа ще бъде една от най-трудните” - “Пробуждане съзнанието на ученика". Вече си готов, вече се радваш на новото, което ще чуеш, а миг след това гамата е сменена сто процента: “Тя ще бъде практическа, почти недостъпна за умовете ви". Не си спомняме какво се случи и дали още в началото не сме оставили молива и не сме се отказали да водим бележки. Разбрал си тогава, разбираш и сега и имаш същото усещане, някак си, ако може да отложиш проникването в тая “недостъпна област”, да не се връщаш на нещо, което в момента дори ти казаха, че е много високо. Ала колко години оттогава, колко вода изтече, и колко си далеч от оная съборна година, когато си бил на двадесет и четири години и с непохватните си пръсти, правил си опити да решиш задачи от висша алгебра. Тоз път решаваш да отидеш до край. Дума по дума, фраза по фраза да събереш идеите, да ги съпоставиш, да търсиш и да се изкачваш, докато се домогнеш до онова, което Той е целял. Да обгърнеш темата отвън, без да влезеш в тунела, тоя кабинетен метод на мислителите, а да разпериш криле и да литнеш след крилата мисъл, да обхванеш простора и да вдъхнеш струя от свежия въздух. Вече знаеш, че нещо ще се случи, усещаш, че в тебе нещо е заякнало, кален си и можеш да се впуснеш в това далечно и трудно плаване. Знаеш, че няма да ти бъде лесно, както не ти е било лесно и тогава, защо нищо не помниш - “практически недостъпна за умовете ви”. И тоя тунел, какво значи това, какво искаше да каже с тая дума? Тунелът не е ли една необходимост, път искаш или не трябва да минеш, а Той ти казва: “Не - Минете ли през тунела, само ще говорите за темата, без да я разбирате”. Това значи, че има друг път. И ти решаваш да го търсиш. Защото той съществува, иначе не би говорил за него.
Сега вече си уточняваш, решил си да го поемеш, заедно с риска, който подозираш, но няма време за избор. Ще тръгнеш и ще проследиш внимателно всичките сигнали. Фигуративно Той е набелязал не само пътя, но и метода. Той е даден, скрит е във формите на символа, ще проследите целия процес описан в първата глава на кн. Битие - Сътворяването на света - епохите са събрани сякаш в лешници, доведени са до дни - дните шест на брой, седмия определен за почивка: дадено е, за да бъде близо до човека, тази огромна по своите размери постановка, това огромно строителство, което дали не почива върху неясните основи на чудесата и мигновеното. Механичност не съществува, статичността е изключена.
Процесите са идентични. Сътворението на света се отъждествява с пробуждане съзнанието на човека, респективно на ученика. Четеш първата глава от Битието: “Земята беше неустроена и пуста. И Рече Бог: Да бъде виделина! И стана вечер, и стана утро - ден първи!” Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Новия живот, казваме ние и някъде, далеч в годините, когато пристъпваме първите прагове на този път, с нашата бодра младежка стъпка, с нашата воля и устрем, с нашия жар да вървим напред, добре помним, че никак не бе нито лесно, нито радостно, нито светло бе нашето небе. Години на младостта ни - бяха години на буря и сияния, дълбоко в нас пластовете сякаш се надигаха и преживяванията ни се превръщаха на мъчителни напъни да стигнем до някъде, да се домогнем до нещо.
“Няма да оставя нищо от старото небе и старата земя", цитира Учителя този стих, като вметнато в началото на този пръв ден ознаменуван с “Виделина”. Дали не е било така: "От света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко, и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. Абсолютно сам. И гласът на Господа няма да чувате. Какво ще правите, като се намерите в такова положение? Положение на Христа, когато беше на кръста и от дълбочината на душата ще извикате: “Елои, елои, лама савахтани”
Ослушваш се - веднаж ли е било!... Тътените на тези бури още се чуват, макар и вече притъпени. Усещаш колко слаби са били твоите стволи на млада бреза и колко еднакво са те шибали и ветровете и бурите, не по-малко и глухата безнадеждност на безмълвието. Преживял си не една депресия и Слова на Бога, не си бил само по това време и знаеше, че не е случайно, знаеше, че сезоните се сменяваха и времето еднакво те удря и милва.
Беше предупредителен сигнал - в началото на един път, който минаваше през страниците на библейските сказания, който породи неизбежните перипетии и завои, които ти предстояха, за да минеш. Не се уплаши тогава, не се плашиш и днес: “една земя неустроена и пуста - суша и вода, небе и небесни тела, трева и цветя, дървета и храсти, животни, риби и птици небесни - едно огромно строителство, пренесено сега от голямо - Великото към великото малко от цялата земя, към твоята малка планета, която се движеше в два квадратни метра човекът - ученикът, който започва началния ден след като беше уловил първия лъч на изгряващото слънце и бе опитал първата глътка от живата вода на познанието. Нищо вече не бе в състояние да те спре да не застанеш на това място и да започнеш голямата работа - твоята, личната. Важното беше да се преодолее страшния момент, че си сам, изоставен, блуждаеща комета без път и без цел. Обезценено е всичко и си гол и бос, беден и богат, забравен и изоставен. Загубил си всичко. Земята неустроена и пуста. Животът ти -пустиня, а ти жаден бедуин, копнеещ за оазис.
Картината е дадена ясна, релефна и недвусмислена. Предупредителният знак е поставен в началото, ала трябва да знаеш, че зад всичко това стои Той, и че ти можеш, дадена ти е възможността да събереш цялото си мъжество, да призовеш всичката си сила, да впрегнеш цялата си воля и да направиш последното, което ти е дадено като милост Божия, като пропуск: Да се помолиш, да призовеш твоя Бог. Така започва всяка работа голяма или малка, късно щеше да опиташ закона. И понеже нищо друго нямаш, приближаваш до последното. То е последната възможност и на нея Незнайният Дух отзвучава. Малката светлинка блясва и първата въздишка на облекчение се изтръгва от сърцето ти. “Виделината” - озарен е вече хоризонта, изтока розовее, зората се пука. Тя е за тебе. Настъпил е великия момент. Пробуждането, началния удар. който известява като пулс на новородено, което почва да живее. Усещаш ритмичния пулс, започнал е един живот за който си бленувал.
Тогава, тогава вече след тоя първия на сътворяването, започва работата. Преодоляно е най-трудното. Вече е светло, вече е ден. Водата и сушата са разделени, обособени като морета, океани и континенти. Вече има светлина и топлина, небесния купол е вече осеян със светящи тела, влагата прониква, реките текат, извори бликат, тревата прораства, цветя и дървета също, огромната дейност е в пълния си разгар.
И ето, сега, всред целия този кипеж пренесен в настоящия момент, се изправя една стройна фигура, един човек, нов с устрем, с жажда, с цел и идеал да създаде от себе си именно такава земя с всичката хубост и чистота, с всичките си скрити богатства, с всичките си скрити сили, с всичката огромна енергия, безспирно течуща, или складирана някъде още. Земя - планети -Господ и всичко това събрано в човека. Каква огромна работа, да се заеме с цялото това строителство не вън от себе си, не, а в сърцето, ума, волята. Цели светове, които предстои да се устройват. Тепърва, от сега и през вечността - само започни, само тури началото. Ето имаш и фар ако си кораб пътуващ няма да се изгубиш, ако си птица също, ето имаш криле, имаш, имаш нещо неоценимо, нещо незаменимо - Съзнанието - Централно ръководство. Силен и опитен капитан, ръка здрава, която държи твоята, рамо канара, което ще те подкрепя. Слънце, което ще ти свети - това е съзнанието, което трябва да се събуди, да се извика на живот, за да разбереш, че си необикновен човек, роден да заемеш мястото си в четвъртата категория, да не пращаш провинения в изправен дом, не и на съд, не и на бесило, а на училище и ти сам да заемеш скромния си чин и да слушаш най-големия си приятел - Учителя си, който предстои да те развежда не в близкостоящи и лесни по път обекти, а по шеметни върхове, които надвишават по височина дори и най-високите.
Имаш Го, намерил си Го, призовава те - не си обикновен човек и експедициите ти за един живот не са ни лесни, ни достъпни. Нужен ти е водач. Разбираш всичко това и си безкрайно благодарен, че Той е реалност и факт и, че ти си успял да приготвиш в тебе условията Той да се спре при тебе, да общува с тебе, и те подкрепя при всичките завои на този нагорен път - по всички видове пътища.
Пробуждането на съзнанието е условие и възможност да влизаш в контакт не само с положителните сили, не само с възвишените същества, а най-вече с твоя Учител, който те посреща с думите: “Нали искаше да ме познаеш, нали искаше да ме опиташ?...Искаше и затова готов ли си сега за голямата работа - работата на ученика,...не, както учението на земята, което приключва с университета. Тепърва ученикът започва и никога вече катедрата и черната дъска нямаше да изчезнат от неговите очи. Живот на непрекъснато творчество - “живот на твърдта”. “Една велика работа, за която трябва да се приготвите” Това е създаване на Божествен дом - идваме до алхимически закони и до висша математика”. Новото в човека - “едно ново тяло, което му е нужно за новия живот”.
Живот на непрекъснато творчество, живот, който никога не уморява, не дотяга, не доскучава. Едно движение непрекъснато, ритмично, възходящо. Ще дойде ден, когато ученикът ще направи един разбор, ще се обърне назад, ще обгърне миналото, ще огледа настоящето и ще събира сборовете. Направил е нещо, стигнал до оня свещения праг, където като Псалмопевецът казва: “Като видя Божието лице, ще бъде доволен”. “А ученикът ще да каже като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него и като започна да манипулирам с всички светли сили аз ще бъде доволен от своя живот”.
Паралелът - опитахме се да го направим, то бе трудна експедиция по море и по суша, опитахме се да минем през тунела и да преживеем всичката светлина, красота на простора вън от него - това човешко изобретение за преминаване през планини го оставихме. Ние тръгнахме пеш по планините с цел да стигнем единствено върховете. Не бяхме сами, имахме водач. Много е трудно изкачването без водач. Щастливи сме, че Той ни води за ръка, както към големите височини, така и към големите дълбочини. Тази лекция, “практически недостъпна за вашите умове” наистина бе трудна област за преодоляване. И дали сме успяли?!
Да намериш нужния материал, да научиш изкуството от тях, да направиш нова земя и ново небе, да успееш да запалиш и Слънцето и звездите, за да се сдобиеш с виделината - фар, в твоя малък свят, за да е светло по всяко време, когато не знаеш кога Великия човек с необикновено поприще, ще дойде и ще похлопа на вратата ти, за да ти предаде първия урок - не като на обикновени хора, а като на ученици. Наистина е трудна и сложна задача. То е равносилно на преодоляване на кръга. “Това е великата задача, която трябва да решите като ученици” - казва Учителят. “Най-страшната и най-велика задача. То е връщане към Бога. Този процес става у всинца и никой няма да го избегне”. Нека приключим. Ученикът е ученик, когато завършва всяка година успешно и минава в по-горен клас. Студентът е студент, когато редовно си взима изпитите. А ученикът на Великата школа е ученик, когато стои пред своя Учител с пробудено съзнание, готов за всичките експедиции леки и трудни по височини, по дълбочини, и на близки и далечни разстояния. Все едно, готов е на край света да отиде - със запалена факла на ръка, с криле и душа за всичко, което предстои - смел и решителен с пълна вяра, че Той е до него, над него и го води.
Пробуждане съзнанието на ученика е велик процес - велико събитие. Момент на разцъфтяване на човешката душа, ожидан не само от Него, но и от цялото небе, което следи с интерес и участие този важен и съдбоносен акт.
То е изгряването на Слънцето и изгряването на звездите.
Небето на ученика е вече осветено и вече няма нощ, няма ден. Няма тъмнина, няма светлина.
Има онова, което се нарича вечно сияние - непрекъснат изгрев. “Христос хлопа само на вратите на учениците” - Учителят е Учител само на ученици с пробудено съзнание.
