Категориите са вече дадени, те са там, подредени като в картотека, очертани, обяснени, показани до колкото това е било възможно. Като тема за размишление те са интересни - материалите по тях са на лице. В света съществуваше една книга - Голямата, наречена, първата част: Стария завет, втората - Новия. Съществува и трета, неписана още, ала тя прониква целия живот, тя отразява както и другите две категориите - наречени от Учителя: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. И четирите категории имат своите специфични и отличителни качества. Видове хора, видове живот. Какъвто е човекът, такъв е и живота. И този живот като многопосочна делта продължава да тече и да отразява не друго, а разбиранията, възгледите, убежденията. Те са различни разбира се, те са на стъпала, затова и са строго категоризирани. Те имат своя строго определена форма и свое съдържание. Това са изградени по всичките правила типове. И до колко човек има въображение и до колко познава облика на живота, който тече в тези епохи, той ще има представа какво представлява старозаветния човек - на всяка стъгда ерусалимска, в храма и преддверието, в миналото още, когато Мойсей ги повел през пустинята, за да им подари Ханаан и по-късно, когато изграждали структурата на държавата и полагали своята религиозна власт. Цяла епоха и един добре очертан образец - тип от Стария завет с всичките специфични белези, категория с една дума. Ние няма да се спираме на този образ, нито на следващия и той е добре вграден в Новия завет - релефно е даден, подчертан е дори, отличава се и забележителен е закона.
Третата категория - може да се смята като синтез на най-доброто, което са дали първите две - това е праведния. Съзнанието тук е по-извисено и законите и принципите вече играят решителна роля. Но и те не са тема в случая. Послужихме си с тях като знаци и сигнали, за да огледаме един друг свят, чийто очертания неудържимо ни привличат - те лъчеизпускат. Тези лъчи ни докосват и към този свят, този стан ние сме устремени и вече не можеш да се спреш тук или там, невъзможно е вече да са впуснеш в дълги дискусии, нито с никое от тези три категории, които още стоят там на ония същите стъгди, облечени различно с книга или без книга в ръка да се взират в буквите, да тълкуват законите, да разнищват принципите, да защищават правото и да пазят осторожно държавата си. Третата категория - тая на праведните излиза от обсега на първите две, пробила пашкула на догмата, да търси нови пътища - надолни, нагорни, дано стигне до Истината. Отминаваше ги - времето е доста напреднало. Ние имахме среща с Него, през всичкото време сме следели внимателно потока на Словото Му. Свежите струи на Мъдростта ни отведоха на едно възвишение - живи бяхме да присъствуваме на този забележителен събор, чийто светлини през тези петдесет години се увеличили неимоверно много. Времето е работило за тях, за да можем днес да преживеем същото и нещо повече, което ни накара да вземем перото и кажем няколко думи и с приобщим към новото, което днес, сега неудържимо като никога ни привлича новото, израснало като разлистила се гора, новото, което шуми и пее за всичко онова, за което сме бленували.
Каква видимост - възклицаваме днес. Каква панорама на великото, което се разкрива всред пепелищата, руините и пепел на нашето бурно столетие, на нашето съвремие, останало като никога на кръстопът без никаква перспектива. В оня ранен час на утрото, когато Слънцето се готви да изгрее на хоризонта по дадена заповед облаците се разпръсват, стопяват се - изчезват. Ние сме там, в тоя утринен час и наблюдаваме изгрева и чистия хоризонт. Ние не гледаме вече света, нито хаоса в него и не слушаме ничии гласове. Ние сме на това възвишение и наблюдаваме - Изгрева, това е може би - едно епохално явление и един нов свят, който се ражда, един стрък, който израства и една нова човечност, която блести. Процесът е неудържим. Като ония токове през пролетта, като оня топъл вятър, който топи снеговете и троши ледовете. Не се отнася вече само до нас и не само ние усещаме този полъх на новото. То ще докосне всички, разликата е само тази, че успяхме да уловим ранния час, стояли сме там срещу изтока и сме дочакали и зората и изгрева. Нищо не казваме, нашите думи са излишни, като художници с палитра и четка в ръка, правим опит да уловим линиите, да пресъздадем пейзажа и да кажем: Видяхме!!...
По някога се учудваме на смелостта, на дързостта дори да се изкажем. Но как, как може да се мълчи? Как можеше ония от ерусалимската ....да не викат: Осанна!” Ние не викахме, не смеехме дори да пеем, но невъзможно да не говорим с каквито и средства разполагаме. Не само сме гледали, не само сме слушали и мислели, но и живяхме. Живеем до днес, не в обикновения смисъл на думата - живеем с криле, можем да летим. И когато задъхани и развълнувани от големите височини, където Той ни повеждаше тогава и сега, развълнувано се спираме, едва поели дъх, лично за нас може би този ..жадни сме да проникнем в тоя четвърти свят, където се раждаше новия човек. Свят, който сега Той разкриваше пред очарованите ни очи - четвъртият от категорията - ученика. Нямало подходящи думи, казва Той, за да изрази новото, което в неговото лице пристъпваше в света. “Един живот, който няма да намерите нито в Стария, нито в Новия завет, нито в лицето на праведния. Започва сега живот на ученичеството, в образа на ученика”. Много е казано за него от първата до последната лекция беше всичко за ученика. И учениците доста са казали за него, живели са с тази идея и идеал им стана живота на ученика. Но темата никога няма да се изчерпи, пак и пак ние ще се връщаме на нея, ще бъдат различни аспектите, а светлините ще си останат неуловими и неизчерпаеми.
Христос казва: “Иде ден и сега е, когато онези, които чуят гласа ми ще излязат вън от гробовете и ще възкръснат.” Кои ще чуят този глас?” - пита Учителят и отговаря: “Само учениците, само те ще се обновят, само те ще възкръснат, новият живот, възкресението е само заради тях. Възкресението не за старозаветните, не за новозаветните, не и за праведните. То е само за учениците, за хората на бъдещето, за хората на новата култура, за хората на новата раса.” Работниците в Царството Божие.
Гледаш, четеш, повтаряш пасажа и неусетно се изправяш пред проблема, думата вече е дошла близо до очите, отделила се е по магичен начин от ..и вече не иска да изчезне. Очите са впити в нея, разчиташ я бавно и бързо - Възкресение. “Които чуят гласът ми” - казва пророкът от Галилея. Превежда Учителя: “Само учениците". Но ти, ние сме обикновени хора, чели сме и Стария и Новия завет и думата е там - разбиранията около това мистично явление още се коментират, още се вярва, че като чуят тръбата гробовете ще се отворят и обвитите в .ще възкръснат. Нека си вярват, няма да докоснем с пръст тяхното верую, няма да правим опит да опровергаем това. Нека чакат идването на Христа. Къде ли е Той - отдясно на Отца си. Нека вярват и в това.
Категориите са свободни и всяка по бтделно ще опита плода на своята вяра. Свободни сме и ние да оглеждаме света в неговата несъизмеримост, за да дойдем в досег с живата реалност, където всичко е вихрено движение и където няма място за статични и твърди положения и застояли течения и където най-живото, най-мощното, най-реалното е Христос, като живот, като фактор, който продължава да твори и създава новите форми на мисълта и следователно не стои отдясно на Отца, а живее по нашата земя, за да подготви четвъртата категория. За такъв Христос сме слушали ние, такъв Христос е близо до нас, за да ни пита ежечасно: “Ще чуете ли гласа ми?” Готови ученици ли сте?... Готови ли сте?...
Ние добре знаем съдържанието на тази дума, знаем, че тя е шеметен връх, знаем какво се изисква от ученика - всичко знаем. Привлечени от светлината на този идеал, ние дойдохме при Него, останахме при Него. Ала сега, сега, когато идваме в досег с най-важната, с най-актюелната тема: ученичеството и близо до нас една дума фосфорира: Възкресение, ние имаме желанието да изясним това велико по своята същина и замисъл явление. И нека кажем - възкресението не е механичен процес - дали една мъртва клетка ще възприеме или не, ще оставим вселенските събори да спорят върху това. Класиката ще се стопи, ще се разпадне както капчица вода, ще изчезне на вид, но предстои и обновление, възкресение. По същия начин всичко старо, негодно, криво вътре в нас, трябва да умре. Но, за да умре, трябва нещо да се прави - всичко е движение, как става това - механично, не, а с работа -упорита, постоянна и когато това “старото” умре, на негово място идва новото -възкресение. Възкресението - този мистичен и величествен процес, който се извършва вътре в човека под напора на много сили - много огън, много вода, много бури. За да се извае един диамант, нужни са големи напрежения - и огромен натиск. Не е лесен този процес. Всичко казано около ученика и пътя на ученика не е нищо друго, а подготовката за това велико събитие, което ще стигне до всички рано или късно.
“Които чуят гласа ми” - “Аз Господи те призовах в правда”, казва Исая.
Кои? Кога ще чуят гласа Му и кои ще правда?...
Работниците, казва Учителя, тези от новата раса. Тя няма да бъде многобройна, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, по сърце, по воля, по душа и по дух. Те ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: Възможно е всички да живеят в Любовта, в Светлината, в Мира и.във вечната Радост, която Бог ни е дал!”
Към този свят, свят на ученика, към този четвърти дом се насочваме ние - в тая свещена обител светят четирите свещи: Любовта, Светлината, Мира и Радостта. Шеметен връх.
Идеалът на ученика.
Казваме: Нека чуем гласа Му! Нека Господ ни призове в правда! Нека се удостоим навеки със званието ученици!
