13. МАГИЧЕСКА ФОРМУЛА
есе
15.IX.1969 г.
из Моето иго: беседа от Учителя, държана на 9.III.1919 г.
В; Великите условия на живота. София, 1944, с. 111-121.
Трудно могат да се осъвременят някои теми, с голямо и жизнено значение за човека. Христос се е спирал на тях, защото е знаел, че те представляват основа - немислим е живота във всичките си направления без основа. На места Той нарича основата сол. Думата бе важна и богата, включваше в себе си онова, което алхимиците са търсели - оня елексир, онова магическо средство, чрез което да научим голямото изкуство да превръщаме материята - да бъдем силни и неуязвими в трите свята.
Намираш думата някъде в Евангелието, казана е, оповестена е - спираш се на нея и имаш желанието да доловиш скритото в нея, първоначалния й облик и дълбоката й значимост.
Времето е написало своето, хората обръщат глава, никак не я виждат - тя е забравена като ръждясал клин захвърлен някъде. Езичниците не се спират на нея, поетите и писателите изобщо са я хвърлили в бунището като демодирана дреха тя е почти изоставена.
А дума е това, стои там и те посреща някак си скромно, тихо като шепот, който в миг по магичен начин, пред очите и ушите зазвучава в ново, непознато звучене, блесва като мълния, облечена е в нова одежда, сияе в красота и сила и бавно идваш до заключението, че нещо се е случило в света,
някакво събитие от много голяма важност, като из пашкул излиза с разперени криле нещо чудесно, необикновено. Промяната е вече станала. Човекът се е променил - съзнанието е станало друго. Времето, да времето е преобразило човека. Казваш си тогава: сега вече мога да се докосна до думата; една ли бе тя - те са две, но толкава е неделима тяхната връзка, че би искал да изковеш от двете нова. Защото тяхното съдържание е вече единно и то звучи и изпълва атмосферата с една нова и хармонична гама, където живя човекът за когото решихме да се впуснем в това пътешествие. Той засия като зора - епохално явление, епохален миг - фигурата израства на фона на нашето време. Нашият век го изгради, отбелязва го - беше естествена последица, защото на земята се беше родил Учител - ученикът като жив образ също живееше, слушаше, учеше, растеше.
Беше вече късно да се питаме и да го потърсим, за да му поднесем плодовете на една Любов. Той беше навсякъде и щеше да ни разбере. Ценностите си бяха ценности и те го чакаха.
Христос открехна вратата - светлината сияеше. Учителят отвори вратата и обилната светлина нахлу.
Малката книга бе разтворена и голямото познание потече като обилен извор. Ученикът чакаше трепетно и беше готов пред учебния си чин. Жадуваше и гладуваше, а можеше да задоволи и жаждата и глада - сезонът бе богат. Беше ударил неговия час.
За столетната наука не беше важно нито мнението на езиковедите, нито тоя на поетите и писателите.
Беше неудържимо. Като диамантена основа думите блестяха: “Защото съм кротък и смирен по сърце” Матея, 11:29. Двете думи се превръщат на шеметен връх. Те са качества на Великия Човек. Но сега, сега вече ученикът иска, жадува да прилича на своя Учител. Спира се на тези две качества, изразени скромно, но ето, че те не звучат вече, както тогава, получили са нова сила, пораснали са, значението им сякаш сега се разлиства като кедър - шумят и пеят по нов начин и от тях днес блика внушителна мощ.
Ученикът не само слуша за тях, но и разбира, че те крият нещо много голямо и много необходимо и то тъкмо за днешния момент. Те ще му донесат онова, което тъкмо днес му трябва най-много, жадува за спокойствие, за тишина, за мир - неща, които днес трудно може да намери на земята. Човекът пътува по едно бурно море и копнее за покой и за закотвено пристанище, за дълбоко прозрение и за непрекъснато учение. Нищо друго - само това - бъдете като Него, въоръжете се като него, превърнете двете думи на магическа формула, за да усмирите бурята, за да въдворите хармонията, за да реализирате жадувания мир не само вътре в себе си, но и вън от себе си. Трябва да се образува акорд - за да се реализира обединението не само между мислите, чувствата, действията, вътре в човека, но и между отделните хора, общества и народи.
“Кротостта и смирението са вътрешни качества, които дават възможност на човека да се развива правилно. Кроткият и смиреният познава себе си и окръжаващите го познават” - казва Учителят.
“Ако искате да създадете нова религия, която да почива на Любовта, вложете за основа кротостта, ако искате да почива на Любовта, вложете за основа кротостта, ако искате да преобразите целия си живот, вложете кротостта като основа на вашите постъпки. Който иска да влезе в общение с възвишени жители, трябва да бъде кротък и смирен. Кроткият и смиреният укрепва тялото и го прави здраво и бодро. Без кротост и смирение лекуването на човека е невъзможно”.
Цяла една беседа е посветена на горния стих от 11 глава на Матея.
Когато дочиташ последната фраза, имаш чувството, че се намираш пред едно велико откритие. Много пъти тази глава е била прочитана, и беседата не е прочетена за първи път, но ето, че тъкмо сега през втората половина на нашия век, тя ти разкрива нещо съвсем ново. Имаш чувството, че се намираш в една акустична зала и тоновете стигат до тебе чисти и силни. Човек никога не разбира вкуса на пресния хляб и на чистата вода, както в момент на големия глад и голямата жажда.
Ученикът внимателно щеше да слуша сега и равносметката щеше да бъде направена точна и вярна. Кротост и смирение бяха вече синоними, условие за постигане на всичко, за което душата жадува не от днес. Кротост и смирение бяха необходим елемент на живота на растенето.
Нямаше ученичество, без тези две основни качества, които караха човека да бъде силен, доволен и искрен и при всичките условия на живота и при всички моменти, когато влизаше в общение с Бога. Кротост и смирение се превръщаха в основа, която тепърва се изработваше - не можеше да става дума изобщо за ученичество, ако човек не разбираше важността на тези две качества. Не можеше да учи, да расте и да обръща вниманието си на своя учител, ако в отношенията си към другия не влагаше кротостта и смирението. Ученикът не можеше да укрепва отвътре, не можеше да издържа на изпитанията, не можеше да се кали, не можеше да бъде здрав, ако кротостта и смирението не оросяваха неговата кръв, регулирайки физическото и психическото кръвообращение.
Думите казани от Христа: “Кротък и смирен" не бяха вече чисто евангелски изрази, загубили своята сила и значимост след две хилядолетия. Нещо повече, те бяха спасени и оцелели напълно, за да влязат като неин материал в строежа на новата личност, в новото знание днес - като важен и необходим елемент. Учениците добре щяха да чуят казаното за тях, добре щяха да схванат дълбоката и мистичната им страна и добре щяха да почувствуват необходимостта от тях. И непременно щяха да успеят да превърнат идеята на магическа формула, която щеше да им служи, да им помага, да ги улеснява по пътя на ученичеството.
Думите светеха като два диамантени къса - “Кротък и смирен”.
Компас и тояга през време на най-голямата депресия, каквато някога човечеството бе преживяло.
Нямаше противоречие, нямаше конфликт, нямаше буря, нямаше страдание, които да не бъдат разрешени и преодолени с това оръжие, което Христос навремето връчи на учениците - а днес Учителят го поднесе наново, обляно в нова светлина и сгрято от нова човечност.
