Един свят се разкрива, стига до безпределността и перото не дръзва да го докосне, мисълта не може да го обхване и човек е готов да се откаже от това пътешествие. Свят, който е еднакво дълбок и шеметен, стигащ до недостижими височини и дълбок до неизмерими дълбочини. Човек не знае откъде да започне, коя посока да улови, къде първо да спре погледа и на коя мелодия да даде ухо.
То е толкова много, разстила се като канава, върху която близо половин век щяха да се нанасят в чудесни съчетания плетеници, които бавно и постепенно щяха да ни разкриват мелодията на два акорда, които се сливаха, допълваха, за да родят хармонията на една дълбока по идейност и строга принципност.
Христос и Учителят - би могло да се говори на висок глас и на всеослушание - да стигне до всяко човешко сърце, което тупти под Слънцето, би могло да се каже съвсем тихо и шепот да докосне само ония, които биха преживели най-голямата красота, която века можеше да роди.
Две хиляди години се проповядва учението на Христа. Голямата канализация направена от хора, вляха идеите Му - собственоръчно бе направено и ония, които се смятаха за призвани не устояха да не влеят нещо и от себе си. Идеите се надигаха, принципите се изкривиха в най-съществената си част - приложението. Станаха неузнаваеми и Христос не би ги познал. В Негово име до ден днешен се вършат предателства, а пищната форма и ритуалите промениха чистия образ на учението от което лъхаше простота, чистота и скромност. Миналото релефно се очертава и историята на християнството е достойна за всички. Заповедите са бивали погазени и на любовта, която бе и същността на учението безцеремонно й бе казано: Ти ще почакаш, имаме важна работа сега. Имаха, разбира се, че имаха, тя бе същата, като на ония книжници, които отбиха навремето течението и отложиха реформата. Любовта винаги можеше да чака, късият живот на човек не искаше катаклизми и бунтове. Искаше спокойствие и сигурност гарнирани от мъртво статукво.
За Христа през тези две хиляди години много се писа и още повече се говори. Библиотеките пръщят от писания, елегии, истории, коментари. Върху една малка наглед книга, написана от четирима и още толкова автори на посланията бе писано толкова много. Тя беше и е като рудник от който и днес още може да се изкопае много самороден метал. Нека ни е жива тая книга, която никога няма да престане да ни разкрива скъпоценностите си. Много още има да обогатява човешкия дух.
И ето, че през нашето столетие книгата излиза на светло, зае лично място. Вече не я търсят старите хора, не я прелистват съсухрени пръсти - към нея се насочи младостта на един век и я затърсиха. Купуваха я, четяха я, разлистваха, работеха върху нея. Евангелието не бе вече стара и прашлясала книга - не, тя стана жива и настолна за едно поколение, което устремено се втурна към светлината на века, към извора, който бълбукаше от обилна и кристапна вада.
Великите Учители се раждат на земята за да свалят Божествените идеи - Словото. Идеите, които учат човека на великото изкуство да живее не идваха от земята, не се раждаха от нищото нито обикновените хора ги доставяха по някакъв начин. Словото се носеше - велики духове го подаряваха на човека, за да го обогатят духовно, за да го издигнат до истинското призвание.
Старият и Новият завет бяха книги, които никога нямаше да загубят жизнеспособността, като извори, те винаги щяха да поят отрудените души и щяха да подарят на човека светлината, вярата, надеждата. Защото те съдържаха нещо, което никъде другаде не можеше да се намери. Както нищо не можеше да замени хляба и - никое питие - водата, така също и Словото си оставаше универсално по съдържание и предназначение.
Дали ние се връщаме назад през годините, или те се връщат към нас, за да оживят една картина, която ще остане като символ на нещо, което трудно човек може да назове. Езикът не може да ни поднесе необходимите думи - виждаш как на фона на твоя век се срещат Те, преодолели времето и пространството, в един свят реален и нереален, свят на идеите, като едно цяло сега, за да се открие пред смаяните очи следващата част на сказанието, по-живо и по-релефно, придобило вече ново отражение и нова идейност, осъвременено и акустично, за да стигне до глъбините на покорената душа, която не иска да се откаже от свежите струи на Словото.
Понятни ти стават думите: “Аз бях преди Авраама и Исака”. “Ще видите пророк като Мене; Него слушайте” Второзаконие, 18:15. Една йерархия от посветени, които се разбират по между си, тачат се и чиято приемственост е магическа последица на развитието. “Ако бихте познали Мойсея, бихте познали и Мене" - щеше да каже по-късно Христос.
Великите учители, необикновените хора са недостижими върхове. Те се разбират и връзката им е неделима. Изпълнението на една воля и реализирането на един план представляват за Тях съществена част на живота Им. Те и за друго не мислят и не живеят.
Христос и Учителят
Годините се връщат и картината се задълбочава. Един шпалир от ученици, който мигом се образува - всички са вече на крака и Той минава. В едната ръка държи Библия. Години много, много утра наред, в продължение на един живот.
Голямата книга е разтворена пред Него и един стих се отделя от прочетената глава. Най-често тя е от Новия завет - прелистваш книгата и там четеш имената на четиримата евангелисти, малко повече от другите се среща името на Йоан. Затваряш книгата и се пренасяш в оня час от неделната утрин. Този час е определен, остана непроменен - 10 часа. Беседата, неделната беседа се предшествува от прочитането на определена глава - построява се върху определен стих.
Онова, което се открива сега, когато се опитваме да уловим тоновете на едно необикновено отношение е премного дълбоко, за да може да се обхване, и премного широко - границите се губят и доста е да кажеш, че върху отделни малки, кратки наглед примери. Той е създал класически сказания, които ще говорят на човека през вечността. Така стигаха до нашето съзнание, внимание
беседите: “Ето човекът, “Талантите", “Фарисей и митар”, “Многоцветният бисер”, “Рождението", “Каквото вържете на земята”, "Царството Божие”, “Великият закон”, Тридесет и осма година, “Да бъде жив” и т.н. до последната неделна беседа, на която стои стих от Евангелието като мото. Един ден тяхното число ще бъде уточнено. И както водите на океана не могат да се изгребат, така не може да се прегради онова, което е казано, притчите и тълкуванията върху евангелските сказания.
Всичко това подразбира отношения - не само към миговете, не и към живота Му, а към всичко, което може да се смята Негово дело. Христос, чрез Словото на Учителя, получи ново съдържание. Всичко, което Учителят каза за Христа не е било казано от никой до Него. Той разкрива нови страни както в идеите, така и в Него. Христа за Учителя не е историческа личност, нито космическа, нито дори мистична. “Христос сам по себе си е неделим и вечно жив”.
Нататък в много беседи и лекции Учителят дава нов духовен облик на Христа като изявление на Бога, изявление на Любовта в света. "Най-пълен израз на Любовта е дал Христос. Той си остава най-съвършеният израз на Любовта”.
Връщаме се тогава, прелистваме книгите. Всяка беседа, страница от голямото Слово, всяка страница - откровение, което те отнася до единия и вечния извор, до Христа.
Любовта, която не познаваш те среща на всеки ред - за нищо не се говори толкова много, както за любовта и никоя друга мярка не съществува за Учителя, освен Христос - “Човекът на изобилната сила, човекът на изобилната вяра, човекът на изобилната Любов” - както Го нарича Той - “Човекът с велико предназначение. Човекът преминал през най-големите страдания. Човекът, който на земята може да се вземе като образец на търпение, на смелост, на себеотрицание, на смирение и кротост”.
Научаваш все по-нови и по-нови неща и всичко звучи кристално чисто и правдиво. Имаш чувството, че когато четеш казаното за Него те огряват лъчите на едно Слънце, което не виждаш, но което е там, свети и топли. Отношенията и връзките са изградили здрав мост, където те се срещат, за да продължат в пълен унисон започнатата работа.
По някакъв магичен начин завесата се е вдигнала и едно небе осеяно с милиони Слънца и звезди те гледа, за да ти подари един богат час, когато слушаш и откриваш нови страни, нови глъбини, нечути и непознати истини за най-великия човек роден на Земята.
Дръзна перото ни, дръзнахме и ние, за да се приближим до ония, които ще дойдат след нас и с братска обич и топлота да им покажем един величествен фрагмент от един живот, дело и отношения, които събудиха у нас най-възвишени чувства и най-дълбоката радост възможни на земята. Както венец и арка блести този съюз, който лично на нас винаги ще ни говори със съкровения език на Любовта и винаги ще ни носи в най-чистите.сфери.
Две думи ще стигнат до нас - две имена - Христос и Учителят. И светлината вече ще е изпълнила нашите сърца и умове, нашият дом. Един блестящ синтез долетял от света на необозримото и идеята за единството и за духовното братство вече дефилира пред нас. “Аз бях преди Авраама и Исака”. Великото проявление на Бога, когато Бог слиза на земята.
Присъствувахме ли на това тържество? Нека си кажем, Представите ни за него лежат чисти и недокоснати.
Блести - за него може да се мисли, да се пее, да се поетизира - поетите и музикантите са като деца, на които всичко се прощава. Нека бъдем поети и нека изразим Великото както намерим за добре.
Той говори и много говори за Христа и това, което каза за пръв път е чуто на земята.
Казаното представлява букет от най-благоуханни цветя, събрани в една глава. Те ще останат да сияят като сноп лъчи, ще блестят като чист диамант. Книгата “Учителят говори” се обогати стократно от тази глава, от която си позволихме да вземем само две зрънца.
И още нещо, с което ще приключим. Едно отбрано издание, което се дава само на учениците - “Завета на цветните лъчи” - свещена като всички книги от този род, тя е като онзи знак, като онзи акорд, който оформява и уточнява отношението на Учителя.
Тук на земята - Христа.
Избрани стихове от Стария и Новия завет.
Връзката е подчертана.
“Христос е неделим” -
“Неделима е Любовта”.
Неделимо е Великото. Великото на голямата река. Великото ги изпраща да поят земята, за да възраснат посетите семена.
