Раждането на имената на географските обекти, представлява интересна история. Едно име на селище, на река, на планина, на връх, море, океан и хиляди обекти от този род далеч не е случайно явление. Понякога те са сполучливи и отразяват отличителното, характерното - много от наименованията са плод на хрумванията на народния гений и те се налагат по своето съдържание и по своята вокалност; възприемат се веднага и получават своята гражданственост. Ние ги харесваме и се радваме на тия безименни автори, които някак си успяли са да ни подарят частичка на едно поетическо мислене...
Когато търсим сега произхода на понятието “Изгрев”, ние искаме този произход да има история, да е обоснована и наименованието да има пълно покритие със съдържанието. Нека проследим възприемането му. На пръв поглед човек, при такива случаи тръгва от конкретното, даденото. Например ние знаем защо “Тихия” океан е наречен така, защо “Великия”, защо нашето море се нарича “Черно”, “Средиземно” море, Рила планина, Мусала и пр. Твърде интересен и занимателен материал. Изгрев?... Кога и защо? Как се стигнало до това определение? При етимологическия анализ на тази дума, съдържанието е определено - момент, когато слънцето изгрява. Това название някак си напълно би прилягало, ако от това място би могло да се наблюдава пълен изгрев през всичките сезони, дори и тогава, когато цялата площ около Изгрева беше още незастроена. Но ето, че приятелите не другаде вече, а тъкмо на това място идват да посрещнат слънцето. Намират кътче, където да застанат и трепетно очакват първия лъч. Достатъчно, другаде не се ходи на изгрев. Всяко утро тук идваха всички ония, до чийто сърце идеята за посрещането на слънцето, особено през пролетта и лятото, лежеше близко. И приказката тръгва: Къде и за какво? На изгрев, за слънцето - т.е. за изгрева. Многократно вече думата се повтаря, повтаря се с трепет, казва се с радост и тя тръгва вече, навлиза в бита, получава своето съдържание, докато накрая става определено понятие -наименование на това място - Изгрева. Съвсем естествено и спонтанно, това братско място, тоя терен, купен с братски пари, получава своето определено име. Това е нашето обяснение, може да има и нещо друго, което не знаем. И ние, които винаги отиваме по-далеч от външната страна на въпросите, търсим другото - скрития замисъл на идейното съдържание. То е нещо доста сложно, но ето, че ги откриваме в ония многообразни форми на вътрешното съдържание на думата. Тогава се изправяш пред нещо, което не смееш да назовеш, нещо огромно, което не искаш дори да докоснеш с пръст, защото стигаш до интимната страна на един голям проблем, който засяга същността не само на Учението, но и на Учителя. Думата, явлението, понятието “Изгрев" получава своята универсална украса. В нея вече фосфорират много светлини, които те отвеждат до големи височини и дълбочини. Причината следователно лежи далеч от оная необходимост да се изразяваме образно и лаконично. Къде отиваш? На Изгрева, за да посрещна изгрева на слънцето. Спираш до отговора и не слушаш вече етимологическото значение на думата, и вече си развълнуван от нещо друго. Едно откритие, до което едва се докосваш, спираш се задъхан от вълнение, защото то изразява същината на нещо голямо, скрито в една дума от седем букви. То престава вече да е дума, наименование, име, а е нещо повече от съдба, разсипва се като зора и не тази, която съзерцаваме в ранния час на пролетния ден, разсипваща се на изток, а една друга - необикновена, чисто духовна зора - засягаща цялото човечество, озарила нашия небосклон, позлатила нашия век. В света идваше нещо ново - то приличаше на зора, приличаше на Изгрев.
Езикът на символа става ярък, когато светлината обилно се разлива и вече нямаш желание да прибавиш нещо, или да коментираш. Времето времето на Неговите школи и историческото време, което щеше да хроникира духовната култура, която се раждаше тук, всичко това не можеше да се излее в едно обикновено понятие, колкото образно и точно да е то. Изгрева се изправя като палма величествена и горда, разпростряла клоните си навред и край нея цветущо поле, свежо от обилните извори, които извираха тук. Изгрева блесва и като слънце и като блестяща перла на Балканите. Една наковалня и една катедра и изработването, извайването на новия човек е вече не само исторически факт, а животрептяща истина, зад която стоеше не друг, а Той - Майстора и тази истина никога нямаше да помръкне. Една светяща ивица пламнала като факла, щеше да осветлява не само небето над Изгрева, не, а световните хоризонти, за да стигне до всички топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и красотата на Истината, които Той донесе на света и ги пусна в света като три пълноводни реки да текат едновременно и свободно. Водите щяха да стигнат до всички и бъдещето, бъдещето и поколенията, които винаги са склонни да търсят ценностите на миналите векове, щяха да открият следата на златната нишка, която щеше да ги отведе не другаде, а до голямото, духовно съкровище, респективно до Изгрева - разбира се не този за който ние се постарахме да разкажем по наши лични преживявания, наблюдения и спомени; този Изгрев вече не съществува, а до другия, до голямата идея, която кълни като сито и здраво семе, един лъчезарен и духовен Изгрев, чийто първи лъчи позлатиха хоризонтите на нашата земя и на отруденото човечество, изжадняло за духовни ценности, подариха вярата и надеждата.
Ние знаем, сигурни сме, ние вярваме, че този път Изгрева на епохата ще бъде величествен, бликащ от скрита мощ. В света прииждаше нова вълна -Изгрева беше идея.
