Творческите процеси в цялата природа и в човека се предшествуват от една дълбока тишина. Тя предшествува момента, когато се прави връзката -вътрешен интимен миг, когато човек се готви да прояви красотата - великото. Творците познават тази тишина в която звучи необикновена музика, музика, която изпълнява вътрешния и външния мир, в момента на творческия замах. За да преживее човек красотата на този мир, трябва да излети в друг свят, далеч от нашата планета земя, където думата мир е премного опорочена, разпъвана, изтерзана. Имаме желание, когато говорим за мира да отвърнем очи от човешкия ред и порядък на земята. Разколническата дейност над мира, ни кара да се пренесем в друг свят, за да общуваме с едно същество, недокоснато и чисто с друг морал и други идеали различни от тези на земята. Образът е чист и в зората на нашето време той е вече краеъгълен камък на новото, което се строи, начален знак на новото, което приижда. Образът на ученика релефно се очертава, великото и вечното тогава ни става понятно. Светът на ученика е проникнат с въжделенията не на едно поколение, което е копняло наред с други ценности и за това най-възвишено състояние, без който никакъв процес не може да се извърши правилно - мирът. Ученикът е потопен в друга атмосфера, диша друг въздух и думата мир вече не е понятие само, а неделима същност от идеала за който живее и твори.
Пътят на ученика е вече очертан - едно слънце, което никога не залязва блести над него - дал е път на Любовта, дал е път на светлината, дал е път на мира - радостта ще дойде последна. Без присъствието на мира не може да има творчески устрем, не може да се раждат светли мисли и добри чувства; без мира по време на бременността майката не може да роди здрави деца. Мирът е условие и среда. Творческият процес във всичките полета изисква присъствието на мир. Всичките придобивки на изкуството и културата в духовния и материалния свят се дължат на факта, че народите са живяли в мир.
Като четирите елемента на живота, ученика не може да расте, да се развива и напредва, ако в него не са свързани - Любовта, Светлината, Мира и Радостта. Като свежи струи те напояват почвата на ученика в която той е посял здравите семена на добродетелите. Присъствието на мира се познава по благодарността и вътрешното доволство, което ученикът носи и проявява при всичките условия на живота си. Най-малкото недоволство изразено дори със свиването на веждите и най-малката неблагодарност изразена със свиването на устните говори, че в душата на ученика липсва мира. Не е ли потопен ученика в мир, той не може да работи и да твори. “На вас трябва Любов, но не без светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир. На вас трябва Мир, но не без Радост”. Душата е жилището на мира. Ученикът трябва да знае мястото на мира и постоянно да го оглежда, винаги да се пита: Мирът там ли е? От всичко доволен ли съм? От всичко благодарен ли съм? Непрестанно ученикът изучава законите на мира, условията при които той идва и условията при които той се съхранява. Светлината е безсилна да помогне на ученика, ако мира липсва, както и Любовта не може да помогне, ако светлината липсва. Цялата деятелност на ученика зависи от присъствието на Любовта със светлина, на Светлина със мир и на Мир със радост. Само тогава животът на ученика се свежда до непреривна творческа работа. Твори нова мисъл, ново чувство, нов живот. Никоя личност на земята не живее такъв богат, интензивен и разнообразен живот - затова като личност ученикът буди не само интерес, но и възхищение - от него се отделя приятна магнетична топлина. Неговият ум е подвижен, гъвкав, светъл; чувствата му са приятни, меки, топли, волята му силна, благородна. Той никога не е в застой, прилича на изворче, което непрестанно тече, прилича на поляна осеяна с благоухаещи цветя, прилича на градина със сладки и узрели плодове. Кой не цени чистата изворна вода? Кой не търси красотата и отмората в ухаещата поляна? И кой не обича узрелите плодове?
Животът на ученика прелива от Любов, Светлина, Мир и Радост, тая небесна жителка на която Мирът и съгражда неръкотворен дом, дворец, в който тя пребивава, за да се слее с Мира като два хармонични тона.
Мирът е третата съставна част от идеала на ученика - радостта вирее и благоухае само там, където е мира.
Дай път на Мира в душата, за да потекат творческите струи в лабораторията, където се строи новата личност - личността на ученика.
