Има неща, които стоят далечни и неразбрани за обикновените хора. Те не могат да разберат дълбокия смисъл и съдържание на известни събития, явления, зад които съдбата реди своите разумни ходове, за да подари нещо необходимо на човека, за да му отнеме нещо ненужно; да го разтовари от известен баласт, да му подари нещо ценно. Ако на обикновените хора им се говори за този порядък, няма да разберат, но и ще се опълчат срещу установения ред. Понякога те се правят много хуманни и протестират срещу изпитанията и страданията на даден човек. Идеята за страданията лежи в тях механично, като нещо вметнато и ненужно, което нищо не върши в живота. Мечтаят за някакъв рай на земята, да няма страдания, всичко да бъде гладко, леко, приятно, без да си дават труд да помислят, как се постига всичко това. Смятат, че по външен начин ще се разрешат вътрешните конфликти и противоречия, чийто причини и смисъл лежат не там, където хората ги търсят. Трудно на такива хора може да се обясни вътрешната мистична страна на страданията от които нито един велик човек на земята е бил пощаден. Казаното по този повод не засяга само тях, а всички хора, родени на земята. Всеки човек дошъл в досег с Великото в света е преживял дълбоко в душата си трагедията на великите хора, които са изпивали до дъно горчивата чаша. Те никога не си задават въпроса Защо? Всички люде от този ранг са знаели, че за да получат великото за което са копнеели непременно трябва да минат през страданията. Учениците на Христа са знаели това и ни един от тях не се отдръпна от ножа на съдбата, която неумолимо стовари своя чук върху тях - горчивата чаша им бе поднесена и те я изпиха до дъно. Всички с изключение само на Йоан преминаха през огъня на изпитанията и ни един от тях не умря от естествена смърт. Историята е пълна с примери. За ученика нямаше да правят изключение.
Горчивата чаша не бе дума, а дълбока реалност, където бе отлята една велика истина. Зад горчивия сок смъртта ли бе? Не, зад горчивия сок имаше нещо друго. Животът опроверга смъртта и неутрализира отровата - животът зад нея бележеше шеметния връх, който бележеше възхода на човека и го караше да тръпне от благоговение пред Великата милост, която Го чакаше. Лицето на Безконечността се изявяваше по най-ярък начин и величието на вечната идея за Любовта сумираше всичките страдания на човека в един величествен синтез на красота, на светлина, на радост, на мир. Богатства, които очакваха човека и оправдаваха страданията.
В най-сгъстения час, в последния миг човекът щеше да си позволи да пита: Защо и дали не би могло"тя да се отмени?”
И Великият щеше да отговори: “За да опазиш богатствата, които стояха зад горчивата чаша. Ако нейния сок беше сладък, щяха да го изпият другите, а заедно с това щяха да ти оспорят и богатствата. Изтърпи страданието, за да станеш пряк наследник на скритото съкровище в нея. Не питай защо, а намери бисерите скрити в отровата."
Един ден нещата щяха да станат ясни и разбрани и тогава чашата с горчивия сок нямаше да се види страшна и апокалиптична, защото човекът с пробудено съзнание, ученикът във Великата школа на Любовта, щеше да види онова, което Великата Разумност бе скрила в нея - дар за избраните, които разбираха езика на Любовта и не се страхуваха от страданията. Ученикът трябва да разбира този начален урок на страданията, за да се домогне до своя идеал - Любовта.
