1. Ти си роден богат. Когато първата струя въздух събуди заспалите ти Гърди и първият вик раздра тъмата от която се освобождаваше и космическият ритъм те докосна с диханието си, ударът на твоето сърце отекна и ония, които първи те поеха, въздъхнаха и промълвиха - животът започва. От този миг ти стана поданик на една неовладяна земя, която лежеше непозната и скрита за тебе.
Първият допир с живота те увери, че си роден богат. Ти успя да уловиш диханието на вечността, за да отзвучиш след малко крепко, за да оповестиш след малко, че притежаваше скъпоценна чаша в която Незнайна Любов изля живителния сок. Ти се роди със сърце. Твоята майка често опипваше ударите - шумеше ли пулса, за нея това бе най-сладката мелодия. Нейният младенец живееше, имаше сърце.
Не мина много време, когато бавно завесите започнаха да се разтварят и събудилите се сетива започнаха да разказват за второто чудо - един светилник гореше и човекът започваше да разбира, че беше богато надарен -той притежаваше ум.
Когато в голямата земя един ден щеше да намериш учебния си чин и пред тебе Един Учител щеше да те учи на любов, на мъдрост, на истина и на разумност, ти щеше да разбереш цената на онова съкровище с което се роди - този дар направен на човека го приближаваше при боговете, даваше му сила, власт, устрем да учи, да разбира, да побеждава. Роди се с ум и със сърце и една воля се оформяваше. Природата те гледаше с възхитени очи и очакваше от тебе големи дела. Ти беше роден богат и белязан да учиш, да твориш, да събираш нетленни богатства. Имаше на какво да разчиташ животът ти можеше да се превърне на феерия от звуци - необикновена песен, която нямаше да стихне.
Едно свещено място беше определено за тебе и твоето преуспяване се очерта като блестяща огнена линия. Ти имаше на кого да разчиташ, имаше на какво да уповаваш, имаше на какво да се облегнеш. Близо до тебе шумеше и пееше едно дълбоко море и един фар на брега светеше непрестанно. За тебе оставаше само да разпънеш платна и да тръгнеш на път. В тебе и с тебе беше светлината и топлината - небето те гледаше със снизхождение, земята с обич - ти непременно щеше да успееш. Богатството беше скрито в тебе - ти имаше сърце, имаше ум. Нека да си ученик и нека мястото, определено за тебе да е свещено и нека пред тебе Великият Учител да ти разкрива дълбокото познание, дали Неговата богата и сита реч можеше да те ползува и дали това знание можеше да се отлее в тебе, ако ти като ученик не учеше, ако и да си роден богат? Какво можеше да направи Великия Учител за ленивия ученик? Едно свещено място бе приготвено за тебе, чин и катедрата пред тебе и една наука те чакаше - науката как да живееш. Затова добре е никога да не забравиш, че притежаваш ум и сърце.
Разчитай винаги на тях и работи с тези две пособия, използувай светлината и топлината по време на всичките ти работни дни.
Учи непрестанно, за да овладееш великото изкуство - как да живееш като истински човек.
Само тогава Учителят може да ти помогне - да те постави във връзка с Реалността - само твоя устрем, твоя копнеж и самоотвержената ти служба привлича вниманието на Великото - няма друга връзка, която укрепва отношението между тези две същества - Учител и ученик.
Ученикът разчита на сърцето, на ума, на волята си, няма други пътища и други възможности към овладяването на познанията.
Затова отличителния белег на ученика е учението. Единствено то приближава ученика до Учителя. Единствено то привлича вниманието на Учителя.
Не забравяй никога, че си роден богат - имаш ум, имаш сърце, имаш определено място, пред тебе катедра, където Един Учител те чака.
Като факла жаждата за учение, за приложение трябва да гори винаги в началото на твоя работен ден - единствено това определя отношението между Учител и ученик.
2. Човек си ти, но по нещо приличаш на малката фиданка, която расте в градината, не само под грижите на добрия градинар, а и под грижите на природата, която обилно ти изпраща: светлина, топлина, въздух и влага. Как се нарича всичко това в обикновения човешки свят, където малцина забелязват онова, което непрестанно тече към тях? Ония, които разбират наричат всичко това - прояви на любовта. Опитай се да съзерцаваш това свещено табло, където взимането и даването е установен закон, израз на дълбоко отношение към един живот, който шуми и пее и в който Великия замисъл на Битието намира своята реализация.
Нека си човек, ала и ти имаш нещо общо с тия безсловесни малки божества, които растат в човешките градини, които живеят по милостта на незнайните си приятели; ежедневно те им поднасят необходимото. Ония, които те обичат по същия начин ти поднасят всичко без което не би могъл да просъществуваш на земята; и ти имаш нужда от слънце, от вода, от въздух, от хляб. Без тези неща твоят духовен живот би бил невъзможен. Ти не си цвете, не си фиданка, ала и към тебе лети една голяма обич, която непрестанно те облива с топлина и светлина.
Ти живееш, защото Любовта на Незнайното те прониква отвред.
Внимателно пристъпвай свещения праг, това място е свещено, нека не храм, съграден от човешки ръце. Обичаш и си обичан, живееш, защото на земята над тебе грее едно небе откъдето ти получаваш всички блага. Велики служители безкористно задоволяват твоите нужди и като венец на всичко, любовта те придружава, любовта осветлява твоя път, любовта разтопява всичкия лед по твоя път, любовта превръща нощта в ден, тъмнината на светлина, скръбта на радост, поражението на победа. Отвън и отвътре потокът на любовта не стихва.
По-малко ли си ти от цветето, от фиданката, от малката буболечка, които никога не оспорват, не се съмняват и не делят любовта. Можеш ли да направиш и ти това? Опитай се да отречеш незнайните велики служители, опитай се да отречеш любовта, която движи колелото на твоя живот. Непременно ще се стълкновиш - грубото нарушение на взаимното отношение ще ти се отрази и ти ще разбереш, какво значи да живееш вън от обсега и от всичкия студ на земята. Безсловесните същества ще те гледат и ще се чудят - как може да се отрече любовта...
Не влизай в крамола със себе си, нито с твоите приятели, нито с ония, които ти дадоха живот на земята и най-вече с Великото в света. Пази отношението към Твоя Бог. Всички вкупом са целели само твоето благополучие, непрестанно са ти подарявали светлина и топлина. Вслушвай се в песента на цветята, на дърветата, на птиците на цялата природа, те всички отправят благодарствен химн, че живеят, че има кой да ги обича, кой да се грижи за
Погледни тогава и в себе си, за да вникнеш във великата мистерия на любовта, която те гледа при всичките условия, независимо какъв си ти с голяма обич, когато спиш и когото си буден. Не отвръщай очи от този разливащ се поток от светлина и топлина, от живот, които текат към тебе.
Не влизай в двубой с тях;
Не се съмнявай;
Не тъпчи свещените места с обути нозе - Това се нарича отношение.
Божественото живее в тебе, не го докосвай грубо, не го отричай, не отбивай потока, който тече към него, не се отклонявай от пътя, който те води към скрижалите на твоето сърце и към храма на твоя ум. Нека светлината намери път в тебе, и нека топлината - прием. Застани на прага и ги приеми с обич. Само така ще пазиш свещено отношението към Любовта.
3. Планинският извор не говори за себе си; натежалото от плод дърво не говори за себе си; ухаещото цвете не говори за себе си.
Ти си човек, който носиш в сърцето си един копнеж и в ума си - висок идеал. Избрал си път по който вървят малцина. Никой не ти натрапи идеята за предимствата на този път. Ти сам си го хареса и сам си го избра. Умен си и пазиш интересите на сърцето, на ума и на душата си. Убеден си, че си намерил най-ценното, което твоето време можеше да ти предложи; доброволно улови дирята на този път и не се разкайваш - нарича се път на Истината, път на съвършенство.
Ти живееш по други закони и морала ти се различава. По много неща се различаваш, а най-вече по начина на мисленето, на чувствуването и на живеене. Основният принцип ти е познат и се стараеш да живееш по предписанията му. Не говори, как мислиш. Не говори, как чувствуваш. Не говори, как се молиш. Не говори, как живееш.
Бъди като извора.
Бъди като плодното дърво.
Бъди като цветето.
Бъди като слънчевите лъчи.
Не е нужно да даваш обявление, не е нужно да употребяваш без време и без място глаголната форма: Аз съм..
Ако си извор, жадните ще те намерят по сладостта на водата.
Ако си плодно дърво - по узрелите плодове.
Ако си цвете - по аромата.
Ако си слънчев лъч - по светлината и топлината.
Можеш да бъдеш извор, плодно дърво, цвете, слънчев лъч само при едно условие, ако живота ти почива върху основите на Истината. Единствено тя е която те отбелязва и отличава от другите. По нейния аромат хората ще те открият, ще те опитват и ще се произнесат за свежестта на водата, за сладостта на плодовете, за уханието на цветовете, а най-вече за светлината и топлината, които лъчеизпускаш. Изворчето, цветето, дървото и слънчевия лъч не могат да останат скрити. Където и да са, човекът ги намира. Колкото и да мълчиш като човек и като ученик ще те познаят.
Новият човек блика непрестанно.
Новият човек ражда сладки плодове.
Новият човек ухае приятно.
Новият човек се отличава с обилна светлина и топлина.
Животът е там, където е истината.
Човекът е там, където е истината.
Красотата на човешката душа и свободата на човешката душа ни стават понятни само при истината.
Ученикът изразява отношението си към нея, само, когато я възлюби. Само тогава той става възлюбен на Великия, Който е посял семето на истината в човешката душа. Единствено истината реализира идеала на човешкото сърце и човешката душа. Истината определя отношението към Великата Реалност.
Възлюби я, ако искаш да заслужиш името човек, името ученик, който непрестанно копнее за непреривно отношение със Своя Бог, със съвършените същества, със своя Учител.
4. Тя започва винаги с малки, микроскопически величини. Наглед има невинен вид, промъква се неусетно, незабелязано, все едно, че нищо не е. Последствията, обаче, са еднакви, независимо дали е голяма или малка, невинна или виновна, бяла или черна. Произходът е един и същ, затова и пораженията са еднакви. За да се види човек, трябва да има отлично развити сетива, не само петте на физическия свят, а в един друг свят, където съществува точна мярка и везни.
Образите на лъжата са неизброими, булата й са многоцветни, тя се видоизменя според случая. Нищо обаче не е в състояние да променя естеството на лъжата. За да се пребори ученикът с нея трябва да има основа - любов към истината. Първото обещание, което дава пред Бога, пред Учителя си и пред себе си е следното - без лъжа. Всичко може да се извини, прости, коригира, но лъжата никога. За лъжа изключват ученика от списъка на школата, за лъжа лишават човека от свобода за милиони години, за лъжа човек загубва велики условия за развитие. Няма по-страшно заболяване от лъжата - тя е проказата за човешкия ум и сърце. Тя дезорганизира човека, връща го назад в тъмното минало, деградацията не е нищо друго, а последствие от лъжата.
Ученикът има да се справи с наслояванията на миналото. Първоизточникът на всичките злини е лъжата. Тя е оплела човека в незавидното положение в което се намира днес; по същия начин човекът трябва да разплете мрежите на лъжата и да се освободи. Никой не може да му помогне, ако сам не си помогне. Опасно е да си служи човек с лъжа спрямо другите и спрямо себе си. Много место започва от "дребните, невинни лъжи - в случая тук няма дребни, няма невинна - елементите са едни и същи. Лъжа е всичко, което човек представя така, както не е - лицемерието в основата си е най-наглата лъжа. Да преувеличаваш, или да намаляваш значението на нещата е също лъжа. Да се представиш такъв, какъвто не си е лъжа. Да си представиш, че си по-болен от колкото си, по-скърбящ, отколкото си, по-богат или по-беден отколкото си, това са все лъжи. Лъжа е когато каниш някого любезно, а вътре си казваш -дано не дойде, лъжа е да мислиш лошо за някого, а му се усмихваш любезно, лицемерието е любима форма на лъжата, дипломацията най-отявлената. Изобщо, много са образите на лъжата. За ученика тези образи трябва да бъдат ясни, познати и спрямо тях да предяви най-голяма будност, винаги да знае, кое, къде да постави, да не бърка фалшивите монети с ценните. Лъжата безусловно трябва да бъде изключена от живота на ученика.
Чувствата, мислите, желанията, постъпките трябва да бъдат очистени от лъжата. Животът като чистата, кристалната вода от извора. Това значи: абсолютно никаква лъжа. И в най-малката форма заразата е скрита. Ученикът няма работа с нея. Учителят е висш израз на истината. Неговият път минава през истината. Истината Го отличава. “В истината е скрит живота". Ученикът следва пътя на Своя Учител. Ученикът подражава на Учителя си. От Него той учи истината. На Него той е обещал да възлюби истината. Тя е звеното между тях. Тя е препоръката без която ученикът не може да бъде ученик, не може да заеме мястото в школата, не може да реализира правилно отношение -условия за живот.
5. Приличаш на скромно ухаещо цветенце, което се гуши под храсталаците. Ала ти не си цветенце. Ухаеш като това цветенце, ала не си теменужка.
Приличаш на малка пойна птичка, която се крие в разшумелия листак и извива мелодична песничка. Песента ти звучи също така сладко, ала не си пойна птичка.
Приличаш на планинско изворче, което блика и денем и нощем и уталожва жаждата на уморени пътници. Като изворчето бликаш и уталожваш жаждата на пътниците, ала не си изворче.
Ти си човек и имаш нещо от теменужката, не шумиш с онова, което притежаваш, само уханието те издава.
Човек си ти и приличаш на славейчето; пееш чисто, не обичаш фалша, тоновете на живота ти са верни и те говорят за тебе.
Имаш нещо и от извора. Нека си човек приличаш по нещо и на извора. Приличаш на тях и усърдно изпълняваш службата си: ухаеш, пееш, бликаш непрестанно. Не питате кой е този човек, какъв е той, как ще го познаем? Какво притежава той, за да изглежда такъв? Нека отговорим с една думичка само: Доволният човек. Следва въпроса: Нима на земята има доволни хора? Не знаем. Може да има, може да няма. Едно, обаче, е вярно - в горските поляни ухаят теменужки, в горите пеят славеите, в планината бликат извори. Доволният човек прилича на тях.
Доволният човек е най-добрият ученик на земята. Той се учи от всички и от всичко. Той е човекът, който има разбиране, убеждение. Той е здравият, чистият, прилежният ученик - благодарен при всичките условия, той е убеден, че всичко, каквото му се случва крие неговото благо.
Живата природа го гледа със снизхождение и не се скъпи да го обсипе с блага и да му разкрива съкровените си тайни и да му показва ежеминутно кривите си табла. Доволният човек се е домогнал до магическите ключове и знае, как и кога да си служи с тях. Доволният човек владее изкуството да чака, да мълчи, да търпи, да се надява. Той се изказва винаги последен. И това, което казва съдържа само едно нещо - дълбока благодарност.
Благодарността е най-чистото ухание на отношението, което ученикът има към Бога и към Учителя си, към Живата природа и към ближните си.
Доволният има антипод. Добре е и полезно ще бъде да се запознаеш с този антипод.
Те са тип. Срещат се навсякъде, излишно е да се посочи местожителството им. Те не заслужават внимание, но е необходимо да се спреш на тях и да си дадеш труд да ги анализираш психологически. От този анализ ще има двояка полза. Едните ще се пазят като от огън да не изпаднат в това положение, а другите ще се научат да не им обръщат внимание и си губят времето и силите си покрай тях. Недоволните и своенравните - те представляват група вършат само една служба - каляват търпението и самообладанието на тия, които са край тях..
Приличат на ония деца, които много плачат и все намират нещо от което не са доволни. Разкарват непрекъснато родителите си и поставят на изпитание търпението им. В света има много недоволници - някои не са доволни от устройството на тялото си, ръст, форма, лице, цвят на очи, линията на устата, на носа, цвят на косата. Други не са доволни, че са се родили жена, мъж, други не са доволни от родителите, бедни, неграмотни; други, че нямат родители, приятели, любими, деца, къща, богатство и хиляди още неща. Вярното е, че недоволният винаги ще намери нещо от което да не е доволен. При каквото условие да бъде поставен да живее, все ще намери нещо, което не е за него в ред. На такъв човек винаги нещо не му достига. Това са общите положения на недоволния. Градацията само е различна - навиците са еднакви. Те вечно се оплакват, рядко благодарят или никак, далечно нещо е благодарността и ако някога казват: мерси, то звучи кухо и студено.
Тези хора са много мъчни. Като деца, като юноши, като възрастни и като старци, те винаги имат вид на онеправдани. Намират, че лошата съдба само тях гони, намират, че най-големите страдания са отредени за тях. В ръката си имат везни и вечно мерят онова, което другите и те имат. Сравнението е любимо занимание и оттам онова губене на времето за неща, които нямат никаква цена. Защото какво печели от това човек, ако види какво имат другите, то не го ползува.
Като деца те поставят в ужас майката. Тя не знае, не намира начин, как да му угоди. Такова дете е плачливо, недоволно, капризно. След многократни опити да го задоволи майката се отчайва и стига до практичния метод - не му обръща внимание. Не се трогва, когато то плаче.
Ако е млада мома, любимият й също изпада в ужас. Не знае, как да постъпи, какво да каже, как да я погледне. Ако се ожени за тая взискателна личност, докато я обича ще й угажда, после ще я търпи, после ще я намрази и накрая ще му стане безразлична и ще стигне до метода на майката - няма да й обръща внимание, когато се оплаква и от нищо няма да се трогне. Уморително е да се живее с недоволен и своенравен човек. Не са лесни такива хора. Накрая стават неприятни. Хората ги търпят, защото са наистина нещастни, без да са такива. Хората ги гледат със снизхождение, изслушват ги, дават си вид, не са заинтересовани, но остават безучастни, намират, че много хора страдат без да говорят. Ще кажат, не ги обичате. Те нямат нужда от обич. Имат нужда само от робуване и от нещо друго, но то е друга тема. Ще кажат, ама ние ви обичаме. Другите ще отговорят: Благодарим от тази обич, не ни е нужна тя. По-добре ще е да имат насреща умен и разбран човек, който да престане да хленчи, да недоволствува и да се оплаква вечно. Недоволните, своенравните неблагодарните действуват психически потискащо. Човек не знае как да помогне на тези хора. Спокойно тази категория от хора могат да се отнесат до категорията на грешниците."
Недоволният човек нарушава закона на правдата.
Неблагодарният - закона на любовта.
Своенравният - отношението с Първата причина, отношението с Учителя.
Да се оплакваш, значи да критикуваш великия план на Битието.
Майката как ще се справи със своенравното си дете, мъжът - със своенравната си жена, Бащата - със своенравния си син, Учителят - със своенравният си ученик, Бог с такъв човек? Как? Трудна задача. Обаче, решима - не се занимават с него. Майката не се занимава с такова дете, нито бащата с такъв син, нито мъжът с такава жена, нито Учителят с такъв ученик, нито Бог с такъв човек. Не му обръщат внимание и внимателно го поставят в ръцете на живота, който въоръжен с магическата пръчица възпитава по особен начин тая категория хора, не много приятен, но ефикасен - колкото и да плачат и да охкат не им обръщат никакво внимание, от време навреме само вдигат магическата пръчица - това е наказанието им. Само по тоя начин те възстановяват елементарните отношения с околните, с природата и с Бога. Няма друг път.
Умните се учат от тях.
Разумните се пазят като от огън да не изпаднат в това положение. Учениците стоят на щрек и внимават да не изпаднат и те в това положение, което е страшно болезнено, дори и опасно, не за друго, а защото по такъв начин се лишават от вниманието на майката, на бащата, на приятеля, на Учителя, на Бога.
6. Не е ли обидно за един учител, когато малкото дете, което едва е научило азбуката, да критикува своя учител? Не е ли обидно, когато и големият човек се произнася за неща, които не разбира и не познава? Всеки човек има един ръководител, един учител, който постоянно го учи, какво да прави, какво да не прави, показва му правия път, дава му методи, как да се учи, възпитава, развива.
Ти, който също си ученик в едно велико училище, не знаеш защо живота ти е такъв, а не друг, защо имаш страдания, противоречия, изпитания. Не си мъдрец и нямаш ясновиждащ дар, за да гледаш на миналото и на бъдещето и да се произнесеш. Не разбираш защо с тебе се случват неща, които те умъчняват, не разбираш и най-главното, че всичко става точно така, както трябва. За тебе всичко е било предвидено, не от днес. Определени стоят задачите, определен е товара, който се слага на плещите ти, нищо случайно не става, нищо безразборно. Защо страдаш за това, защо се отчайваш? Мъдрецът знае да мълчи, да чака, да мисли, да търпи. Там е неговата сила. Ако много викаш, би могло да ти се притекат на помощ, ако си много недоволен от товара си, може да дойдат да ти помогнат, може да отложат времето на твоя падеж -насилието не е метод на разумните същества и те ще те извадят от строя и ще те турят настрана, да си починеш, докато искаш. Почивката може да те блазни и тя да ти се види като благословение. Няма да ти я откажат. Но ще опиташ вкуса й. И ще разбереш, че земята не е място за почивка, а за труд, работа и дълбока наука. Ако ти се откажеш от учението, от работата, от службата си, на твоето място веднага ще дойде друг. Ти от това нищо няма да спечелиш-Върху тебе ще метнат една неприятна дреха, която се нарича ръжда – дрехата на мързеливия, дрехата на недоволния. Ще остарееш преждевременно. Ще станеш дряхъл. И накрая ще оглупееш. Такава е съдбата на всички, които не работят, на всички мързеливи, на всички, които мислят, че много знаят, на всички, които намират, че много са работили, много са дали.
Ти не питай защо нещата стават така, а не, иначе.
Не питай защо към тебе прилагат този, а не друг метод.
Не питай защо светът е създаден така, а не иначе.
Не питай защо трябва да страдаш, да търпиш и да работиш непрестанно. Всичко влиза в програмата на онова, което се нарича ученичество. По-добре е да работиш, отколкото да почиваш и да те облекат в дрехата на забвението - ръждата. Тя нарушава естествените отношения, които подържат красотата, свежестта, смисъла на твоя живот.
Казано е: Бог е любов; Бог е дълготърпелив; Бог е снизходителен. Ала законът за ученика е строг. За него има граници, които не може да ги прескача. Съществуват закони, които строго трябва да се съблюдават. Ученикът няма права да разчита на снизхождението и дълготърпението на Бога. Отношенията, които един ученик има са диаметрално противоположни на тези на обикновените хора. Това, което на тях е позволено, на ученика не е позволено. Няма по-активен и по динамичен живот от този на ученика. Отношенията му са строго определени. Ученикът не може да се яви пред Бога и пред Учителя си с нерешени задачи и ненаучени уроци. Както обикновения ученик в човешкото училище не може да разчита на благоволението на учителя си и да получи добра бележка, когато не знае урока, така също и ученикът във Великата школа може да разчита на благоволението на Учителя си и да получи добра бележка, когато не знае урока, така също и ученикът във Великата школа може да разчита само на своите знания, на уменията си, на упорития труд. Учителят ще гледа не как изглежда ученика отвън, а как изглежда отвътре, какво притежава, какви ценности е набрал, какво може, на какво се разчита, как се справя с мъчнотиите, противоречията, изпитанията. Неговите възможности определят отношенията - могат да бъдат обикновени, а могат да бъдат необикновени с вътрешно съдържание, пълнота и красота. Учителят се интересува само от такъв ученик, защото има какво да даде, какво да се изисква от него и какво да му се даде. Отличителни са белезите по които се познава ученика. Ученикът се познава не, когато говори за себе си, а когато говори за другите. Ученикът се познава не когато постъпва спрямо себе си, а когато постъпва спрямо другите.
Не говори на другите, както не желаеш да ти говорят на тебе.
Не постъпвай с другите, както не искаш да постъпват с тебе.
Ученикът знае, че Бог е Любов, дълготърпелив, снизходителен, но той никога не злоупотребява с любовта, с дълготърпението, със снизхождението на Бога. Пред Бога и пред Учителя си, той гледа винаги да се явява в пълна изправност.
От такъв ученик се интересува Бог.
Такъв ученик привлича вниманието на Учителя си.
За ученика няма нищо по-важно, по-съществено, и по-желано от това да привлича вниманието на Бога и на Учителя.
Работил е упорито и съзнателно да изработи, да тачи и да пази отношението си. Затова животът на ученика е необикновена, оригинална песен, чийто тонове са меки, верни, точни и чиято мелодия е сладка и дълбока.
