1. Всеки тон в едно музикално произведение е поставен на своето място - от това се получава акорда. Когато звученето е пълно, хармонично ние изпитваме наслада. Зад произведението виждаме твореца, който разбира от хармония и мелодия, извежда музиката си до големи височини и дълбочини за да почувствуваме онова, което ни подарява чувство за хармония и красота! Как е успял да направи това - интимна е тази тайна. Като музикант, като поет и художник той е успял от едно в друго светлините и сенките, консонанса и дисонанса, бурното с неспокойното и от всичко това той е съчетал една творба, която ни пленява и радва.
Дали на някой не би му хрумнало идеята да разгледа художествената творба с микроскоп и да пристъпи към нея като естественик, да си послужи с нож и анализа, за да ни даде представа за материалите и начините, средствата с които хората на изкуството си служат? Подобно разбиране за изкуството би ни довело до хаоса - хаоса с който единствен творецът може да се справи, за да създаде от него хармония. В творбата има светлини и сенки, полярността е оставила своя отпечатък и тъкмо това прави творбата интересна и прекрасна - съчетанията са били сполучливи. Затова изправени пред великите творения човек трябва да скрие своя нож и да съзерцава красотата - ние сме изправени пред едно цяло - цялостното то е важното. Детайлите отделните части нямат друго значение, освен това да влязат като материал в общото, в цялото. Ония, които разбират от изкуство знаят, как да пристъпят към него, застават наравно с творците и откриват интимната идея, вложена в творбата. Те притежават същата тънка сетивност и само така изравнени до автора те могат да дадат преценка за цялото като нещо важно и централно, с което авторът иска да ни запознае.
Цялата природа с всичките разнообразни форми не е нищо друго, а едно велико завършено творение, една картина, едно музикално произведение, една поема - завършено цяло, което блести с всичката си хубост. По същия начин и тук всичко е събрано на едно място, съчетано е и тон и багра, и линия, тъмна или светла, грозна или хубава, различно звучащи, всичко на своето място, за да се изрази идеята за цялото. Тогава виждаме в тази необозрима панорама, която изглежда величествена само за това, че всичко е поставено на своето място, всичко е нужно, всичко изпълнява своята макар и скромна партитура, като в голям симфоничен оркестър, еднакво ценни са всичките инструменти. Може ли тогава да се пита защо е малката буболечка, или вредната гъсеница, или невзрачната гад, или тоя човек добър или лош, грозен или хубав?
Цялото, това е важно, а за да изглежда прекрасно всичко е нужно. Няма нищо случайно или вметнато - всичко е на място и играе своята роля. Поставено е всичко на своето място, както всичките тонове в едно съзвучие, както всичките светлини и сенки в една картина, както всичките инструменти на един оркестър.
Ученикът на всичко гледа със свещен трепет - необикновен е автора, който стои зад красотата, зад цялото. Външната форма няма значение, важна е ролята, колкото и незначителна да е, тя е допринесла за да изглежда цялото богато по замисъл и съдържание. “Нищо излишно и нищо безполезно няма в света - казва Учителят. Всичко си има своето велико предназначение."
За да стигне ученикът до това разбиране изисква се светлина разбиране, усет за Великото в света, усет за цялото.
2. Животът на ученика не се движи по познати и обикновени пътеки. Светът в който той е потопен е необикновен. В този свят той не може да мисли, да чувствува и да действува, както си иска, без да се съобразява с известни норми, закони и правила. Идеята за свободата за него не лежи така просто, както е прието да се разбира в обикновения живот. Ученикът не е свободен да мисли, да чувствува, да живее както намира за добре. Той е извън обикновения човешки порядък, където нещата стоят разхвърлени, лишени от оная здрава връзка, която наричаме единство. Никой не му налага известен порядък, никой отвън не го е накарал да влезе в този порядък - ученическия. Той сам доброволно си избра и пътя и живота. Сам пожела да стане поданик в един нов свят - света на ученика. Негова задача е да се приобщи към единството, да се координира към изискванията на новия живот. Това не е нищо друго, а съобразяване с цялото. Той е част от цялото, орган в един организъм с чийто интереси живее и той. Както ръката на човека няма свой личен живот, така също и ученикът живее с интересите на цялото и съдействува за изпълнение плана на цялото, за да се реализира хармонията, красотата на това велико произведение - животът на цялото. Ученикът не може да живее отделно, свободно и да бъде независим от общото. Неговото благо зависи от благото на общото, на цялото, зависи изключително от реализирането на общия план. До колкото той съзнава и съдействува за изпълнението на този план, до толкова той ще бъде член на този организъм - част от цялото, за да живее и се развива правилно. Ако слага на предна линия личния си интерес, ученика не се развива правилно, боледува, линее. Няма случай в историята на окултната наука ученик да се е отделил от цялото и да не свърши с крах. То е равносилно на падение, на смърт. Човешкият организъм правилно изпълнява своите функции до тогава, докато органите са на своето място и изпълняват по отделно своите преки задължения - приобщени към цялото. Няма ли връзка, няма ли единство, даден е път на смъртта.
Какво би станало, ако ръката или крака се откъснат от тялото и решат да живеят самостоятелно, какво би станало с дървото, ако дънера се отдели или с реката, ако се отдели от главата? По същия начин ако човек се откъсва от цялото подписва смъртната си присъда. Затова всичко, което става в живота на ученика не става според неговите желания и мисли, а според начертания план на Цялото, съобразен с принципите на живота, целящи благосъстоянието не само на отделния човек, но на всички. За човека, за ученика няма нищо по-красиво, по-разумно, по-целесъобразно от това, да координира живота си с живота на цялото, да се съобразява с целите, идеалите на Цялото, на Божественото. Не неговия план, а Божествения да се изпълни. Ученикът трябва да има просветено съзнание, за да обхване значението на тази идея, идея за единството. Само при единството свободата като принцип получава своя дълбок смисъл и значение. Когато ограничи своята личност за интересите на цялото, той добива своята свобода. Страданията идват, когато човек се опитва да се отдели от Цялото.
Ученикът затова е ученик, за да пази свещено закона на единството, връзката с Цялото. “Аз съм лозата, вие пръчките” - казва Христос на времето. Идеята за единството цели да реализира общото благо, а не личното, цели да се изпълни не човешките планове, а Божествените.
В големия план на Битието е призван ученикът да участвува като тон и багра, като инструмент и работник, който чрез своето усилие да се приобщи към изпълнението на общия план - плана на Цялото. Ученикът няма други интереси вън от тези за общото, за Цялото.
