Искаме да приближим един пример, с който Учителят си е послужил до нашето виждане и разбиране. Той крие наглед нещо дребно, толкова дребно, че трябва да се търси с лупа. Учителят се спира на него, когато разглежда въпроса за чистотата. Накрая Той прави едно предупреждение. Ето примера накратко: “Слугинята на един професор намира стаята незаключена и решава да влезе и да я почисти. Решила да зарадва господаря си. На работната маса видяла много листчета, прибрала ги на куп и ги турила в печката да изгорят. След това измела, изчистила, както си знаела и напуснала стаята. Когато господарят се дошъл тя му се похвалила, че всичко е изчистила, изгорила листчетата от работната му маса. Професорът погледнал изчистената маса и казал: Никога вече няма да чистиш така - отишъл му 20 годишния труд.” Учителят добавя: “Бог не иска от хората такава чистота, каквато слугинята разбирала. Има неща, които човек трябва да чисти, но има и такива, които трябва да останат при него - потребното трябва да задържите, непотребното да изхвърлите.”
Ученикът в случая е професора. Примерът засяга ученика и чистотата - засяга неговата работа, неговия многогодишен труд - листчетата, които трябва да пази осторожно. За учения мъж те са скъпоценност, грижливо е събрал научния материал, необходим за големия научен труд, което смятал да подари на света. Идеята за чистота не веднъж е предмет на обсъждане. Има една чистота, която е статична, има друга, която е жива. За ученика важна е последната - живата чистота, която той търпи върху работната си маса, но която слугинята със своя усет за ред и порядък не може да търпи. Не от зла воля, а защото тя така вижда нещата. Нейното съзнание се движи в ограничен свят, където всичко се оцветява по слугински - стар отпечатък от един остарял и отживял ред, който поддържаше тази служба, която остава за цял живот своя отпечатък и слугинския тип не може бързо да се преобрази толкова господарското тъпо съзнание е чукало върху нейното. Тя не може да си представи света на професора - малките листчета за нея са непотребна смет, която трябва да се унищожи.
Пренесено в живота на ученика ние търсим листчетата, търсим и слугинята, търсим и идеята за чистотата. Всичко е до виждането, до разбирането и до съзнанието. За ученика много е важно да се поучи от погрешката на професора, който не трябваше да остави ключа на вратата в ключалката както е правел друг път и по такъв начин да се пази от нашествието на слугинята. Идеята тук е ясна. Второто нещо, което трябва да се разбере е разграничението, което се налага, за да знаеш кое в даден момент е чисто, кое е нечисто, кое трябва да задържиш и кое да изгориш. Задачата е сложна. Връзката, обаче, между първото отношение - отношение към слугинята и второто към листчетата - нашето вътрешно богатство е непреривна. В случая ученикът, който представлява професора, учения, който в своя кабинет или в своята лаборатория непрекъснато прави своите опити и бавно трупа своите знания - листчетата си, живата следа от неговата творческа мисъл, за да се домогне един ден до нещо съществено и цялостно. В усилената работа може да има чисти и нечисти неща, в една нива растат и жито и плевели, но никой не бива да се бърка в работата на земеделеца преждевременно да отскубне плевелите; никой не бива да се бърка и в работата на професора, нито в работата на ученика. Само той може да се произнесе, какво е чисто и какво е нечисто, само той може да знае това, никой няма право да се меси в неговата работа и да се разпорежда, какво да задържи и от какво да се освободи. В човека има един дълбок интимен свят, където зреят идеите, постиженията, успехите, само той има право да се разпорежда с тях, само Учителят може да наднича в този свят. Те са които могат да определят тяхната значимост. Затова ученикът в процеса на работата и учението е сам, не за друго, а за да избегне срещата със “слугинята”. Понякога човек е склонен да покаже своята идея, да сподели своите планове, да направи достояние на света преждевременно своите постижения или принципи в работата си. Преди сам да е опитал и завършил своята работа ученикът трябва да мълчи, никой не трябва да влиза в неговия работен кабинет - в тая дълбока интимност, масата му отрупана с листчета. Нещата много рядко или никога се преценяват правилно от другите хора, които различно виждат и различно се произнасят. И докато те са ценни и скъпи за едного, за другиго те нямат никаква стойност. Онова, което един ученик тепърва изработва, друг вече го е постигнал. Листчетата могат да послужат само на този, който грижливо ги е събирал в продължение на много години. Да борави с тях е само негова специалност. Само той може да има мнение за тях и само той да определи тяхната чистота. В процеса на дългогодишния труд може да се изцапа дрехата с която е работил, но придобитото, дълбокото, ценното е чисто, той знае това и не е нужно “слугинята” покрай външното да унищожи и вътрешното. Понякога тази слугиня е вън от нас, а понякога вътре в нас. Ученикът трябва да се пази и от двете. Само той като професора има право да влиза в своята работна стая, свещеното място и той да решава кое да очисти, кое да задържи.
Съществува един вътрешен свят, свят на ученика, където само той може да влиза - то е свещено място. Само той има право да говори и да се произнася. Той е който може да се произнесе кое е чисто и кое е нечисто. Ученикът никога не трябва да остави това място незаключено, за да надничат в него хора от рода на слугинята, която безогледно унищожава ценните листчета - ценните мисли, чувства, добродетели, които зреят в душата на ученика.
