Няма учебно заведение на Земята в което да не се изисква ценз. Ако ученикът или студентът не отговаря на определените изисквания, той остава вън от училището или университета. Ония, които искат да учат музика например, предварително се проверяват имат ли данни да станат добри музиканти. Желанието към дадена специалност още не е гаранция за дарование и работоспособност. Някои може да каже, че е несправедливо и жестоко да не се дава път на младите по този начин. Не е жестоко и не е несправедливо -вината не е в училищната власт, а в ученика - липсва му нужния ценз. Докато го придобие ще мине много време на усилия и упорит труд.
Колко повече законът е верен, когато човек иска да влезе във една окултна школа, където се преподават най-мъчните уроци за живота, за мъдростта, за истината. Не е било време в света да не са съществували такива школи, защото човекът винаги е жадувал за нещо необикновено, познания от друго естество, които да уталожат глада на душата, на сърцето, на ума. И за окултната школа необходим е ценз. Без него години той може да чака пред прага на школата без да може да влезе вътре. Не е мъчно - казва Учителят, но не е и лесно.
“Никой не може да прекрачи прага на школата, ако не отговаря на известни условия."
Ученикът добре е да ги знае още в началото. Едно от тези условия е следното - ученикът трябва да има способността да различава същественото от несъщественото. Недопустимо е за ученика в тази школа да може да различи благородния метал от неблагородния, доброто от злото, истината от лъжата, справедливостта от неправдата, лицемерието от искреността... Това са важни, основни неща без които пътят става невъзможен и труден, на всяка крачка той ще се спъва. Ученикът трябва да знае с какъв капитал оперира и никога да не позволява да го лъжат, както и той никога не си позволява лъжата, каквато и да бъде тя - бяла или черна. Всяка грешка в това направление може да бъде фатална за него. Той може да стигне до там, че да не разпознава гласа на истинския Учител, може да не различава правите сигнали по пътя и накрая може да вземе неприятеля за приятел, лицемерието за искреност, лъжеучителя за истински Учител. Пътят по който върви е изпълнен с много изненади, крие безброй опасности, изисква се абсолютна будност, за да избегне излишни страдания и противоречия.
Второто нещо, което ученикът трябва да знае е - напълно освобождаване от личните амбиции и домогвания. Това не значи, че ученикът ще се лиши от своята индивидуалност, напротив неговата индивидуалност ще се развива и оформява правилно - той не бива да прилича на никой друг, трябва да има характер и определен облик. Това е много важно, защото личните домогвания, личните амбиции за първо място, спрягането често на личното местоимение “аз” са опасни завои, които неминуемо водят към деградиране. Личното е най-неустойчив материал на който не може да се разчита при изграждането на характера, не се знае в кой момент ученикът може да се подхлъзне. Личното винаги носи белега на дребното, егоистичното, обикновеното, то няма нищо общо със стремежа на ученика да се самоусъвършенствува. В личното винаги има и гордост и тщеславие и самонадеяност. Опасни места, които може да струват скъпо в една окултна школа, където ежеминутно го проверяват. В школата не могат да виреят такива цветя. Те са плевелите в една градина и рано или късно градинарят ги отскубва и изгаря.
Третото условие, това е добрия живот, който ученикът трябва да води веднъж влязъл в една школа. Той трябва да има добра обхода към ближните, към себе си и най-вече към Великата Реалност. Да знае как да застане пред лицето на Бога и да живее с мисълта, както казва Учителя: “Непрекъснато дефилира пред Бога". Лошият живот е напълно изключен за ученика. Ще кажат волнодумците: Ако човек знае да живее добре, защо ще посещава школата. Това са софизми, които ученикът никога не си позволява да казва. Той знае, че пътят, който му предстои е безкраен. Той знае, че човек вечно ще има какво да учи. Затова добрият живот е нещо непреривно. Това е чистата вода, която ние търсим и пием и не можем да пием друга, това е пресния пшеничен хляб, без който не можем да живеем, това е чистия въздух и хубавата слънчева светлина. Животът на ученика трябва да бъде изискан, изряден, необикновен. “Да чувствуват хората, че се намират пред нещо необикновено, изключително". Затова и в школата не се допущат невежи, които да не могат да мислят, да разсъждават, да различават, в школата не се допущат хора, които нямат морал, нямат обхода, нямат отношение към Великата първопричина, към своите ближни и към себе си. Школата но е място за глупави, за грешни, за хора лишени от морални принципи.
Четвърто, което допълва този ценз. това е любовта. Кратко aп. Павел го каза в I послание към Коринтяните "Ако любов нямам, ще съм кимвал що дрънка и мед що звънти". Любовта е четвъртата опорна точка - без нея не може да се строи, няма основа. Любовта е като уханието, прашеца върху цветята, любовта в свежия дъх на пролетта, който единствено ни подсказва, че тя идва. любовта е последната контура, която ни дава идея за нещо завършено.. Любовта дава израз. тон. стил. ритъм - живот Без любов няма живот, няма ученичество, няма школа, няма знания, няма свобода.
Тези четири неща образуват ценза. С този ценз той може да пристъпи. прага на школата, където го чака Един Учител на Мъдростта, който ще го посрещне, една Любов която ще го окриля и една истина, която ще му даде криле. Учителят за такъв ученик винаги има време, търпение да го води по пътя на съвършенството, да го учи и назидава и непрестанно да го обогатява. Такъв ученик не е от недоразвитите деца пред които вратите на школата се затварят и Учителят го препраща в света - невежите там получават първите уроци - животът ги учи. както си знае - с пръчицата.
Школа и Учител има само за разумните, трудолюбивите, добрите, любещите, справедливите, ожидали истината от векове, насмогнали себе си. Това са бележките - свидетелството, ценза. На Земята няма университет за невежи и мързеливи студенти. Законът е същ и при една велика школа. През всичките времена великите школи са били достъпни само за ония, които са притежавали нужния ценз - четирите основни качества, опорни, кардинални точки, които могат да послужат за основа, върху която може да се гради. Затова и от старо време е казано - учениците се раждат, учениците са определени личности. Само за такива ученици Учителят може да даде Своето съдействие, за други няма да си помръдне пръста.
"Само нужния ценз. може да привлече вниманието на Учителя, любовта на Учителя."
Учениците трябва винаги да помнят това. То е основен принцип в школата - необходимият ценз.
