През 1919 година при Учителя идват две студентки. Не се казва в беседата държана на 14.XII същата година, дали те по свой почин са отишли, или някой ги е довел. Те идват с определена цел, от която следва, че те са вярвали, че Учителя ще може да им даде задоволителен отговор. Те били живо заинтересовани от предсказанието на един американски учен, астролог, ясновидец, който предсказал, че на 17. XII, вероятно същата година, или следващата светът щял да се свърши. Атмосферата от това предсказание все пак е била раздвижена, хората по всяко време са склонни да вярват и не за първи път такова предсказание е карало хората да трепнат и да се замислят. Неотдавна у нас се заговори за едно събитие с фиксирана дата, струва ни се, че беше за месец април -1965 година - катастрофално земетресение в София. На този ден доста хора бяха нащрек и много софиянци бяха напуснали София. Определената дата мина сравнително спокойно, небето беше безоблачно и никаква земна депресия не раздруса столицата; сеизмографът идеално беше запазил покоя си и хората бяха готови да наругаят ясновидеца - личност подобна на тази на американския учен. Но за да бъдем точни, макар, че това не са летописни записки, нека кажем, че на същия този ден се случи голяма политическа депресия, вестниците ни осведомиха с известно закъснение и в това време новината свободно се носеше по градове и села; тръгна между народа и без радиопредаватели. Всичко след това получи първоначалния си вид, успокои се атмосферата, ала земетресение не стана. Вече не е важно, че депресията не беше от вулканичен произход.
Тия две студентки от това предсказание преживяли голяма тревога - не искали да умрат преждевременно и тръгнали да проверяват. Страшно нещо е свършекът на света. Те се явяват при Учителя и поставят направо въпроса: Вярно ли е, че светът ще се свърши? Какво е мнението на Учителя по този въпрос? Те вярвали в Него и очаквали нещо успокояващо, вероятно. Какво е казал на тях не е казано. В беседата има само един въпрос от страна на Учителя: “Вие готови ли сте за оня свят?” Двете момичета трябва да са се погледнали уплашено. Кой може да отговори спокойно на този въпрос? Но нека не коментираме срещата. За нас е важно, какво казва Учителят по този повод. Следва една картина малко позната вече. Учителят я дава с меки тонове, изпитваш някакво особено чувство, усмихваш се и не смогваш да съпоставиш образите. Липсват светкавици и гръмотевици и апокалиптичния ужас от свършването на света съвсем е вече изчезнал. Неговото виждане ни поразвява не вече със силата и светящите гами, а с новото, което Той сочи, тълкованието, което Той дава - новото предсказание - Неговото предсказание, което варира не само вън от човека, не и на земята, или във Вселената, а вътре в човека - в света на мислите, чувствата, засягащи вече не само пластовете на земята, а пластовете на човешкия мозък и на човешките общества.
Спираме се на този пасаж с цветен молив, за да отбележим ярко на полето думата предсказание. Думата е интересна, не е било време човекът да не е бил заинтересован, когато чува тази дума. Тя звучи необикновено, отвежда човека до един непознат и неразбираем свят и без да иска човек трепва и се замисля.
Картината е образна, речта става жива: “Как ще познаете свършването на света - казва Учителят - Бог ще слезе на земята и ще го посрещнат със салюти. Свършването на света ще бъде велико събитие. Реките ще излязат от коритата, вулканите ще изригнат, земята ще се разтърси, ще се зарадва на Господа. Като млада мома ще заиграе пред Него.”
Предсказанието на американеца може да се сбъдне, а може и да не се сбъдне. Искаме да си представим картината, която Учителят дава. Финалът е нещо страшно все пак: реките ще излязат от коритата си, вулканите ще изригнат, замята ще се разиграе като млада мома - катастрофалният край ще бъде такъв не само за нашата планета, но и за жителите в нея. Кога ще стане това и кой ще остане жив, за да отбележи събитието е неизвестно - уравнение с хиляди неизвестни. Човек не издържа на напрежението, дори само, ако го мисли. Връщаме се обратно и четем, все пак това е предсказание, в чието сбъдване не се съмняваме. Знаците са поставени на място и тръгваме по тях, за да стигнем неусетно до човека. Да, земята е населена с близо три милярда живи човешки същества, хора от различни народности и раси обособени като народи и държави. На този въпрос Учителят се спира през 1919 година и за Него като че ли никак не е важно, какво ще се случи на 17.XII според американския учен, за Него е важно, какво ще стане с човека, дори ако това предсказание съвсем не се сбъдне. Какво ще се случи с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и дух. Онова, което променя земята и небето не стои далеч от човека. В този скъп съсъд има нещо, което е премного ценно. Човекът участвува в целокупния живот, той е клетка от космическия човек. За тази скъпоценност се грижат специални същества, човекът не е комета скитаща без път и цел и без определена мисия.
Кога ще се случи катастрофата, как ще стане тя? Всеки би задал този въпрос и Учителят щеше да отговори: “В човешките общества”, там щеше да има големи петрубации. Ония, които бяха Негови съвременници, родени в първите години на нашия век, бяха свидетели на всичките събития по света, чийто сигнали макар и бавно са стигали до тях - ние бяхме в това число и бяхме свидетели не на една световна катастрофа, ние преживяхме най-острите конфликти и опитахме всичката жестокост на века.
Ако на Земята имаше сеизмограф за обществените и политическите борби, стрелката през никое време не би била така неспокойна и тревожна, както през нашето столетие. Нашето впечатление е, че през никое време човечеството не бе преживяло такива напрежения и вътрешни противоречия. Картината за свършването на света напълно се схожда с всичко, което бе станало и продължава да става на земята през този тревожен и бурен век и не само вън от човека, а и вътре в него. Никога науката, религията, изкуствата, човешкия ум и сърце не са били така раздвижени и подхвърлени на противоречия, смущения и дълбоки духовни депресии, както през нашето време. А и никога условията да се освободи човекът от старите изопачени идеи за живота, за любовта, за истината, за свободата, за морала, за семейството, не са били толкова благоприятни, както сега. Би могло да се каже, че предсказанието за това огромно раздвижване на “пластовете" е близко да сбъдването. Животът напира до ония, които могат да мислят и писмената са четливи. Напрежението и кипежът са доста големи, за да могат хората да бъдат безпристрастни зрители на величествения спектакъл на 20 век. Няма народ, няма общество, няма семейство, няма човек, които да не са докоснати от магическия жезъл на новото, което идва да преобрази света. Разрушението на старите форми винаги е предшествувало строителството на новите култури. Светът е преситен от старите идеи за живота, за изкуството, за религията. Старата венозна кръв трябва да се обнови. Нови идеи, нови мисли, нови разбирания са нужни, за да се домогне човечеството до загубения мир и похитеното спокойствие и ограбената радост. Не се живее без мир, без радост, без светлина и без любов. Всичките бури в обществения живот на народите, всичките конфликти от политически и социален произход, не са нищо друго, а потвърждение на предсказанието.
"Светът ще се преобрази, земята ще мине през голямо преобразование, големи сътресения, атомите ще се преустройват, мозъците, сърцата и волите на човечеството също ще се преустроят. Законът, който действува засяга всичко и всички“
“Дошъл е краят на злото - казва Учителя. Не може да се живее по стария начин. Целия свят се бълника, цяла Европа е настръхнала. Новото ще се наложи".
“Не се плашете”, продължава по-нататък Учителят - “в тия трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че Той е велика, разумна сила, която превръща всичко на добро. Само така хората ще разберат, че съществува жив математически закон в чието изчисление нищо не е пропуснато. Бъдете тихи и спокойни, времето в което сега живеете е най-доброто.”
Преобразования стават на земята, пластовете се вдигат и слагат, дълбокото и скритото излиза наяве, от дълбочините, където всичко е чисто и девствено се издигат нови неща, нови пластове, земята се обновява и подмладява непрестанно. Новите форми изместват старите - депресиите са неизбежен процес. Преобразования стават и в човешкия ум, сърце, душа и дух - новото ги докосва и движението е неизбежно. Дали ще бъде бурно или тихо, дали ще дойде с голям шум и трясък, или реформата ще стане незабелязано -тя ще стане. Тогава казваме, че условията са благоприятни, настъпило е чудно време, когато човекът се домогва до великото изкуство да събира съкровища, валидни за всичките времена и светове. Целта на живота блести тогава като фар - дошъл е на земята, за да се срещне с човечността,, за да реализира любовта.
Земята е едно от условията, където човек може да работи, да учи, да се усъвършенствува. А всичко, което той преживява не е нищо друго а сбор от методи чрез които природата действува, за да се постигне великата цел, дори и всичко онова, което влиза в областта на предсказанията - с всичко се цели само човекът, само предначертаната цел на Битието.
