Една тема Той не обичаше. Когато я засягаше, винаги казваше, че я пипа с щипци, толкова противна Му беше. Споменаваше нейното име в крайна нужда и по необходимост. За Него лъжата във всичките варианти и степени, с всичките видове туфрила облечена, с всичката й арогантност или благообразие и лицемерие от Него беше осъдена. “Ако речем да бутнем - казваше Той, цялата атмосфера наоколо ще се отрови”. Успя, обаче, да я обезвреди, без да я докосне, без да се пребори с нея - на земята стана много светло и за нея дойдоха тежки времена, невъзможно беше вече да се лансира, да се крие, да се маскира. Основите на лъжата бяха разклатени, почвата под краката, ако изобщо тя имаше крака, беше изтеглена и всички ония, които мислеха, че лъжата още можеше да послужи за основа много се лъжеха. “Навремето Христос преди 2000 години, дойде да научи човечеството да не лъже, аз ще ви науча да не ви лъжат.” Не искаме да тълкуваме тази мисъл, но нека ни бъде позволено да изразим чувството, което изпитваме, когато се опитваме да си представим вековното зло, старата змия, която днес е поразена в главата и нека да добавим като се изразим с езика на геометрията: едната опорна точка на лъжата разруши Христос, другата - Учителят - “Нека лъжата се опита сега да се лансира като истина, ще се опита, но няма да успее”.
Нашата тема не е за лъжата и ние не я обичаме и ние се силим да разрушим в себе си двете опорни точки и да ликвидираме един път за винаги с нея. Онова, обаче, което ученикът е направил е все пак едно постижение - поставил е опорните точки на мястото и тръгна напред, да манифестира живота си без тях. Дано е успял да разбере идеално предадения урок. Животът край Него не ни лиши от дълбоката радост, от живи примери - книгата беше отворена и всеки можеше да чете от нея и да се поучава стига да имаше желание и устрем към учението. Образите са живи и често сме принудени да ги съпоставим . Този на Учителя и тези на учениците. Така се случва, в една школа неизбежно е това. То влиза и в програмата на това голямо училище.
Картината е свежа и релефна, хубостта й никога няма да повехне, ще се усмихваме доволно, когато гледаме Него и снизходително, когато гледаме учениците. Не искаме да подценим любовта на учениците към истината или да се извиняваме, че винаги се опитваме да коригираме погрешните стъпки. За нас е важно да устоим здраво на принципността, както правеше Той. Да следваме Неговата принципност неотклонно и да се борим с нашата безпринципност, която ни следваше също така неотклонно. Успели, обаче, да съзрем парливостта на един проблем, ние държахме здраво на основата, краеъгълния камък, първото и най-важно условие за ученичеството. Истината - жадувахме тя да стане наша програма и наш живот. Нека да видим докъде учениците са стигнали.
Една група братя решават да отиват с Учителя на Мусала през една от последните военни години. Времето беше тревожно, транспортът бил неуреден, пътищата задръстени. Да се намери кола и шофьор, който да се реши да разбие кордона и наруши правилата беше трудна работа. Но смелите ученици не се страхуват от препятствията, нито губят надеждата, още повече, че зад тях стои Учителя, ще пътуват с Него, следователно нещата ще се наредят както трябва. Всичко трябва да се превъзмогне. Тръгват тогава най-опитните в тази област и започват да обикалят всички транспортни бюра, откъдето можеше да се вземе една лека кола за пет или шест души. Навсякъде, обаче, вдигат рамене и казват: Невъзможно. Времето е военно и не се разрешава. Сочат наредбата и добавят, само при изключителни случаи.
Разбира се за приятелите ни случаят е изключителен, няма две мнения по този въпрос - трябва да се отиде на Мусала, независимо от времето и препятствията. Ония, които слушат и молят за една кола не искат и да знаят, никой не ще да рискува. И когато всичките ходове са опитани и екскурзията е близо до осуетяване, решават да си послужат с тъй наречената “бяла лъжа" -разбира се за това не питат никого и на своя глава я пущат в ход. Защото “бяла или черна" тя си остава лъжа. Решено и сторено. И дословно казват следното: “Приятели, не ни отказвайте до Чам Кория, ще водим един болен човек”. А вижте, това е вече друго и сполучват - колата ще бъде готова на уреченото време и място, бъдете спокойни - голяма кола “Фият” за шест места, отговарят тези от автомобилният транспорт.
Приготовленията започват. Най-важният въпрос е решен умело и тактично. Учениците са доволни. Болен човек, разбира се не Той е болен, а Стоян, Драган. Иван, някой от пътуващите. Нищо и никога не можеше да се скрие пред Него. Не ги пита и разпитва, как са постигнали целта, но някой от тези приятели разказва на Учителя, как са надхитрили транспорта, прескочили наредбата с нещо съвсем невинно.
И неочакваното се случи. Учителя казва просто; Не тръгвам. Върху една лъжа не стъпвам”.
Екскурзията този път е на проваляне. Всички мълчат и хапят езика. Да, нима те не знаят, че Той презира лъжата в каквато и да е форма и в каквато и да е големина - тя е все една във всичките й форми. Как не взеха предвид това положение, дали никога не бяха чули от Него за лъжата? Разбира се, че не само веднаж, но изглежда, че всичко чуто до сега не е било достатъчно, за да се откажат един път за винаги от старото изкуство да си служат с тая отдавна вече дискредитирана монета. А в случая да се откажат дори и от една екскурзия до Мусала на такава цена. Да, идеята този път щеше да бъде запечатана с печата на живота - думите и делата трябваше да получат пълно покритие. Той правеше винаги така, отстояваше твърдо и неотстъпно на принципите. Той живееше учението и там виждахме силата Му. Винаги при всичките случаи държеше твърдо на истината.
Учениците огледаха се добре, поучиха се и бяха премного раздвижени. Той винаги правеше това, движението беше Негов метод, атмосфера, среда. Бавно се разкриваше красотата и тържествено в обновената душа се разнасяха звуците на нещо неповторимо. Те разбраха много добре погрешката и тръгнаха да върнат колата.
Репликите с шофьора трябва да са били кратки. Провиненият ученик трябваше да отговори на въпроса: - Защо се отказахте да пътувате до Чам Кория? Защо? Невъзможно беше да се заобиколи факта и да се натрупа още една лъжа върху старата, невъзможно беше пак да се оцвети истината. Урокът беше много пресен и пред смаяния шофьор, който като чу причината засмя се шумно, когато случаят бе предаден дума по дума, както се беше случил.
- Такъв е Нашият Учител, казах ви всичко. Много съжалявам, времето е прекрасно, цялото лято никъде не излязохме, а толкова много обичаме планината.
- Почакайте, шефа е тук, да го попитаме.
След малко той - ученикът бива повикан. Случаят беше разказан.
- Много искате да отидете, така ли?
- Да, много искаме да се състои тази екскурзия. Ще ви бъдем много благодарни.
Разрешавам, тръгвайте.
И написа специално разрешително.
Екскурзията се състоя.
Учениците добре запомниха урока. Към всичко казано за лъжата, прибавено бе чистия тон не само на едно разбиране, на едно верую, а живия дъх на живота.
