Всяка епоха има своите исторически задачи и своите духовни придобивки. Човечеството представлява жив организъм - Космически Адам. И както всеки период от човешкия живот гони известни цели и реализира известни задачи, така също и човечеството за отделна епоха има да разрешава известни задачи и постигне известни цели.
Животът на човечеството не е нищо друго, а живот на отделния човек. В ранната си възраст детето не може да учи математика или философия. Детето започва с буквите и с първата десетица числа и върви постепенно нагоре. Колкото повече познания получава, толкова то върви по-нагоре и овладяването на по-трудни дисциплини става по-леко. Историята на човешкото развитие е твърде интересна, именно, с това, че това развитие също става медлено, естествено, разумно, също както при отделния човек. Ние няма да правим исторически разбор върху това развитие, нашата цел е по-скромна. Нашият поглед е обърнат към нашата съвременност. Къде е застанала тя и коя е главната придобивка, която й предстои да реализира. Една тухла трябва да се сложи, за да продължи изграждането на общочовешката култура - коя е тя и как ще си я изработи нашето време? Днес тази тухла се пече, тя ще влезе в строежа на голямото здание - наречено прогрес. Всеки напън на епохата ражда нещо ново. Поколенията го скътват грижливо, защото то е спечелено с труд и от голямо значение за общото. На земята тогава се раждат велики хора, които съдействуват да се изработи ценното. Новото не идва по лесен или магичен начин, то е рожба на много усилия и труд, на много жертви и подвизи, плюс големия импулс да се върви напред.
Какво ще поднесе двадесетият век в тази общочовешка съкровищница? Няма да правим опит да гадаем, няма смисъл - нещата лежат ясни и категорични. Умната домакиня добре знае, какво да достави в своя дом, защото добре знае, какво й липсва. По същия начин ние оглеждаме живота да търсим и да разберем, какво ни липсва, нещо, без което вече не можем, следователно него трябва да си доставим. Ще кажат светът е много голям, за да можем да огледаме в детайли и разберем от кое се нуждае. Казваме светът е много малък - границите се стесниха, светът дойде близо до нас и по-лесно отколкото в нашия дом ние можем да разберем и видим какво ни липсва. Човечеството е разкъсано от противоречия - човечеството преживява родилни болки. Намираме се в края на века, сметките трябва да бъдат ликвидирани -това е предпролетен сезон, когато пролетните бури разчистват пътеките, когато старата шума окапва, когато изгнилите клони трябва да паднат. Новото никога не идва без трясък и шум. За да се направи ново жилище, старото трябва да се събори. И в тоя процес по ярко откогато и да е било, човечеството усеща, че нещо става, че нещо ще се случи - в тоя преходен момент то разбира какво му липсва и какво трябва да получи. Една част от човечеството е загрижена, защото разбират, че предстои важна и решителна стъпка - то е първото неизвестно в това сложно уравнение, което стои с неумолима сила пред двадесетия век. По неведоми пътища, като добрата домакиня умните хора разбират, че реформата трябва да започне отвътре навън, да засегне най-дълбоките пластове на човешката душа, ум и сърце. Работата за епохата е определена и тя не може нито да се спре, нито да се отложи. Движението не може да се върне обратно, то е движение на река, която има определена цел. Всичко е било подготвено за правилното разрешаване на тази задача - нужна е последната контура, за да се завърши цялото. Идеалът не блести с недостижим блясък, човечеството узря за новата идея и по силата на назрелите условия тя ще се наложи, както се налага топлината и светлината, когато Слънцето стигне равноденствения час през пролетта. Народите от всички континенти жадуват да си подадат взаимно ръка. Побратимяването на човечеството не е вече далечна мечта, недостижим блян, а горяща действителност към която човечеството крачи. Няма рила в света, която може да спре жаждата на многомилионното човечество да заживее спокоен, мирен, братски живот. Избрани ще бъдат ония народи и нации, които първи ще протегнат ръка за разумно, справедливо и братско съжителство между отделните народи. Идеята за братството е назряла. Тя е жизнен проблем на двадесетия век, тя е задача, която бялата раса трябва да разреши правилно и с чест. Защото, какво е братството, ако не най-възвишената форма на отношение между членовете на едно семейство, където всеки член непринудено и естествено живее с интересите на другите; семейство, където няма корист, няма злоупотреба, няма експлоатация. Реализирането на братството трябва да се реализира на всичките фронтове -духовни, материални, икономически - премахването на границите - всякакъв вид граници е първата стъпка към братството, към побратимяването като най-естествен път, до който Европа и останалите континенти не без усилие и мъка непременно ще стигнат. Побратимяването е задача на епохата ни, узрял плод, който бялата раса трябва да поднесе на идните поколения. То е новото, което ще влезе в голямата съкровищница на човечеството.
И нека онези, които най-много приказват за братство и които злоупотребяват с тази дума, знаят че братството не е продукт на политически борби и войни. Братството е велика идея, за която са ратували най-много ония, които най-малко са участвували в политически борби, в неговите военни походи и издевателствата на всички насилници, които са се опитвали да въдворят ред на земята с меч. Идеята за братството е най-мирната революция, която изгрява в душите на великите люде - тези синове на светлината, които започват реформата от вътре навън - това са хора на истината, които приличат на запалени факли. Те добре знаят, че братството не се реализира с насилие и жестокост, с борба или война. Условията и нуждата от тях само узряват по-бързо по време на братоубийствените войни, всред хаоса на човешкото насилие и жестокост - тогава се раждат ония, които добре разбират, че братство се постига само чрез Любовта. Корените на това ухаещо цвете наречено братство лежат другаде. То подразбира благодатно време, слънчева пролет - много топлина и светлина, които да налеят най-хубавия, най-желания и най-сладкия плод на земята - братството.
През мъката, страданията и издевателствата на нашия век, човечеството ще прозре в зората на изгряващия ден, неутолимата жажда по братството и ще направи сетни усилия да го реализира.
