Цялото човечество представлява едно голямо семейство. Земята е най-уредения дом - жива частичка от космическото огърлие с всичката красота на Безкрайността, чийто ритъм оживотворява всяко дихание на земята. Законът за великото единство обединява цялата Вселена. Човек би трябвало да се чувствува горд, че е удостоен с това име и с великата привилегия да бъде член на това необятно братство, като го приобщава към хармонията на Битието.
Веднъж роден човек на земята, той познава формата, съдържанието и смисъла на думата семейство. Друго е дали живее тия три фази, които определят вътрешната същност на този най-стар институт на земята. Всичко възвишено и благородно, което човечеството притежава се дължи на тази най-малка обществена единица съдържа най-благоприятни условия да изрази великите принципи, които съществуват като основа на целия космически порядък. В семейството човек се възпитава и самовъзпитава, учи, образова се и се самообразова - семейството е първата врата, която води човека към благородните чувства, към възвишените мисли и към добрите дела. В семейството се изработва човекът. В семейството най-после човек учи великия закон за братството, за единството, за любовта и за справедливостта. Всичко, което е вярно за семейството е вярно и за цялото човечество. Както отделния човек представлява отделна вселена миниатюр, така също семейството е мъничък модел за отношенията, които трябва да съществуват между обществата и народите.
Ако проследим историята на човечеството, ще се натъкнем на печалния факт - вечното нарушаване на тия отношения. Непрестанните борби, войните и ежбите между народите е признак само на липсата на здрава връзка между отделните народи. Братството като идея си оставаше винаги само като хубава дума в речниците на ораторите - братство нямаше, отношения като членове на едно семейство липсваха. Признак на тази липса беше отявленият егоизъм на държавите, на отделните раси, на отделните общества - да редят най-напред собствените си задачи, да се грижат само за собственото си благополучие, без оглед на това на другите.
Може ли да се говори за културни и духовни връзки, когато народите воюват; държавите се въоръжават? Здрава и любовна връзка между държавите липсва, на базата на какво следователно могат да се създадат духовни и културни връзки? Ако гостуванията на мачовете или размяната на ансамбли могат да затвърдят и укрепят тези връзки, до сега народите би трябвало да живеят като братя. Търговските отношения също не успяха да направят това, най-малко и дипломатическите отношения - дипломацията е най-старата форма на общуване между народите - съществуващите принципи в тази наука, която се предава дори и във висшите училища не можаха до помогнат на народите да се побратимят. От векове хората се мъчат да намерят допирни точки и хиляди опити са направени в тази насока. В резултат виждаме духовния и политически хаос на света - безперспективността пред която са изправени и запада и изтока. Не е достатъчно само да се говори за културни връзки, за братство, за приятелство между народите. Двадесетият век ще си остане забележителен с усилието и устрема да сведе идеята за братството до живото равнище на практиката - да се живее братството, да се поддържат искрени връзки, зад които да не стоят прикрити врагове, които се мерят и дебнат, готови всеки миг да изменят на принципа, а истински партньори и сътрудници при изграждането на новото, реализиране братството като задача на бялата раса, за да се радват поколенията на истинското братско сътрудничество и мир между народите в света.
В едно семейство всичките членове не са еднакво надарени, не са еднакво здрави, хубави, добри, ала майката никого не пренебрегва -напротив към по-слабото си дете във всякакво отношение тя е по-внимателна. Големите, силните народи трябва да дадат пример - да покажат готовността, че искрено се стремят към сътрудничество и разбирателство, без оглед само на личните си интереси. Егоистичното отношение, както на отделния човек, на обществото и на държавата е изиграло вече своята роля, то лежи вече далеч в историята на човечеството и няма вече място за него в света; както отдавна е изместено от семейството, така трябва да се измести и в обществата и народите. Не се постигат връзки на сърдечно и искрено приятелство между врагове, които облечени в дрехата на лицемерието се дебнат. Хилядолетия още можем да приказваме за братство, но ако всеки дърпа, както казва нашия народ, чергата само за себе си, нищо няма да стане - играта между котката и мишката с пословичното котешко лицемерие може да продължи векове, ала истински отношения никога не могат да се реализират. Всичките народи трябва да ратуват за това братство и единство, които по силата на общите интереси двадесетия век ги налага.
Народите трябва да сменят не само валутните стойности, не само материалната продукция, а чувства на взаимно доверие, мисли по важни социални, икономически и духовни въпроси. Всеки народ притежава духовни ценности, те трябва да станат достояние на всички народи, за да се обогатят по този начин духовно. Човечеството духовно трябва да се обмени, да се проследи пътя на известни постижения, да са преценят усилията, борбите, изпитанията за реализирането на идеи, които могат да ползуват всички. Голямата мъдрост станала лозунг на много народи, включително и нашия: “Съединението прави силата” не трябва само да си остане надпис или да се отнася само до поданиците на една държава. Идеята трябва да стане общ държавен и духовен кодекс за всеки народ. Всеки народ е уд във всеобщия организъм на човечеството и ако един народ се третира зле, естествено заедно с него ще страда и целия организъм. Ако народите могат да преживеят идеята за колективното съзнание, то те ще се приближат живо и до идеята за семейството. Тогава отношенията и връзките ще бъдат естествени, хармонични, братски, изградени на здрава и устойчива основа. Ще кажат далечно е това време и всичко казано звучи нереалистично. Всичко направено досега в това направление е дало обратни резултати - войните през нашето столетие са ярко доказателство, че методите се оказаха криви, неправилни - векове може да се изнижат, и хилядолетия дори, но законите, принципите и методите по които тези неща могат да бъдат постижими няма да се променят. Великото няма да се съобрази с човека и неговите криви мисли, чувства и желания, а напротив той трябва да се съобрази с великия порядък, който показва пътя по който човечеството може да реализира братството и единството. Природата е предвидила много време и търпеливо чака човекът да приеме вътре в себе си новото, за да го изяви след това навън. По закона на необходимостта или по закона на свободата, кога да е човечеството ще стигне до идеята - тогата между народите ще се въдворят истински духовни и културни връзки, истинско сътрудничество както в едно семейство, където взаимопомощта се налага по неписани закони и където родителите имат една единствена задача, да реализират братството и единството като важна и основна задача - от чийто правилно разрешение зависи благото на това семейство.
