Реката има глава. Тя лежи дълбоко някъде и се нарича още извор. Изворите са една от многото тайни на природата. Колкото изворите са по-дълбоки, толкова те са по-обилни и по-чисти. Когато гледаме реката ние не се съмняваме, че тя има глава и не питаме - има ли тя извор? Очевидна е реката, очевидни са изворите. Човекът мисли и стига до истината без да са нужни сетивата. Умът на човека е велико средство, за да се домогне човек до много факти, истини.
Клоните и дънерът имат корен. И той е скрит и в скута на земята почива главата на дървото. Колкото дървото е по-старо, по-голямо, толкова коренът слиза по-дълбоко в недрата на земята. Нужно ли е да се доказват тия неща, че реката има извор, а дървото корен? Човекът открива тези неща без да има нужда от известни снаряжения, без доказателства и без уверения.
Пръчките на лозата красноречиво говорят, че имат корен от който смучат живителни сокове, и че те съществуват и дават богат плод до момента, когато са свързани с лозата и сокът тече по пръчките. Законът е непреривен. Непреривност има в живота, в развитието. Тези закони са неизменни и вечни и бавно разкриват истината за великото единство на всяка клетка, молекула, атом.
Главата на реката, коренът на дървото, устройството и живота на лозата са чудно устроени експонати на природата, които тя излага на показ пред очите на човека. Наистина, какво е човекът да прави изключение от великия универсален закон, формулиращ по хиляди начини и изказан от Христа с един кратък стих само: “Пребъдете в мене и аз във вас.” Йоан 15:4. Къде са изворите на човека, главата, корените? “Аз съм лозата, вие пръчките”. Другояче казано - аз съм главата, корените, изворите. Животът следователно циркулира, развива се, съществува, докато реката е свързана с главата, докато дървото е свързано с корените, докато пръчките с лозата, докато човекът с Него, Великата Първопричина, Цялото, което реализира развитието, прогреса, живота на частите, до толкова, доколкото те са свързани с Цялото.
Животът не е механически процес. Животът на човека не се поддържа само с основните елементи на живота. Има нещо друго, което поддържа и осмисля този живот, нещо, което му придава цена, красота, радост. Без тази вътрешна връзка животът на човека се снишава до нивото на животното, където няма никакъв проблясък от съзнание. Степените на съзнанието през които човек минава са в зависимост именно от тази връзка - има ли глава, свързан ли е с извора, с корена, с лозата? Липсва ли тая вътрешна връзка с Великия извор на Битието, човекът не е човек и животът не е живот. Само онзи може да реализира тази връзка, ако е отворил ума, сърцето и душата за Него. Велико нещо е да бъде отворен човек като венчето на някое цвете и приеме светлината, топлината и влагата. Когато реката е свързана с извора, тя е мощна и върши чудеса, когато дървото е свързано с корена, дава плодове, когато лозата е свързана с пръчките ражда сладко грозде. Това са малките чудеса, които красноречиво говорят за ония скритите възможности, които се разцъфтяват, подчертавайки величието на Битието. Колко мощен е човекът, когато връзката с Великото е крепка и преливането на жизнени сили става правилно и хармонично. Това става само тогава, когато човек пребъдва в Цялото. Такъв човек е силен, както силна е реката, дървото, лозата. Всичките пътища за него са отворени, той притежава магическата пръчица и няма желание, което да не бъде изпълнено, няма молитва, която да не бъде чута. “Каквото попросите в мое Име, ще ви се даде” - се отнася, именно за тези, които са свързани с Него - с отворени умове за светлината и сърца за топлината. Идеята за Цялото живее в такъв човек. “За Бога всичко е възможно” - следователно и за човека всичко е възможно, човекът, който пребъдва в Него, здраво свързан по ум и по сърце с Великото в света. Такъв човек е силен, защото не е сам. Той има тил и здрава основа на която е стъпил. Неуязвим е този човек. На неговия огън всичко се топи. Съдбата дори отстъпва пред него и когато го докосне удара, той е вече слаб и човекът остава недокоснат, нищо не е в състояние да го увреди. Мощен е човекът, който пребъдва в Него, успял е да се извиси до Неговата светлина, топлина и сила, чрез които представите за Великата Реалност стават ясни и определени. Без тези представи човек никога не би преживял красотата на душевния покой, силата на своята воля, радостта на дълбокия мир и виделината на знанието, която го прави силен. По-велик момент няма от този да преживее онова, което наричаме плодовете на любовта. Човек е успял да реализира връзката с Безконечността. За тази връзка човек трябва неудържимо да копнее, защото смисълът на живота е скрит именно в това - едно с Цялото “Аз съм лозата, вие пръчките”. Да има глава, да има корен, това подразбира здрава основа, здрава връзка, прав и чист път по който да върви и вътрешната сила, която да го крепи и обновява непрестанно, също, както изворът - реката. Не е нужно да се доказва, че изворите лежат нейде дълбоко в пазвите на земята, скрити някъде. Ако животът блика, богат, красив, чист, човекът е човек и в душата му грее слънцето на живота, реализирал е връзката с Цялото, с Първата Причина, с Бога. Има ли нужда да се доказва, че съществуват извори, корени, че съществува Един в Когото можеш да пребъдваш, както пръчките в лозата и както реката, благодарение на изворите. Нека всички те лежат скрити и невидими. Реалността не е във видимите неща - видимите неща са сенки на реалността. Реално е невидимото, Вечното в света.
