Ние приличаме на любопитни деца, които надничат в стаите на големите си братя, докосваме дебелите книги с тръпнещи пръсти, или превъртяваме земния глобус, или в захлас гледаме.астрономическата карта.
Бяхме свидетели на живота и делото на Учителя. Сега, когато се връщаме назад, пред нас се разгръща една лента и много неща от нея ни са нови и непознати. Тогава разпъваме платна и се впущаме на далечно плаване, не мислим какво ни чака какво ще откриваме. Целта ни е определена и здраво в дланта лежи ключа, който Той собственоръчно ни остави: “Аз съм това, което съм говорил. Ще ме намерите в казаното.” Спираме се не само да си отдъхнем, но и да си помислим коя посока да вземем, накъде да тръгнем. Оглеждаме обстановката и тогава изпитваме чувството, че сме в някакъв просторен дворец с много стаи, и всяка една съхранява по една съкровена тайна; прилича на природния мир, чиято хубост ни предстои да разкриваме, прилича на голяма наука с много дисциплини, които живо ни интересуват.
Нека кажем, когато Той беше на Земята, ние бяхме много млади, нямахме двадесет години. Как живееха край Него тия, които имаха нашите години днес четири десетилетия по-късно, не знаем, ние добре ги помним, как изглеждаха, помним и бликащите чувства, които се преливаха, но не знаехме с какви интереси и копнежи са живеели и какво са направили от тях. Човек би дал всичко, ако можеше да размести датите, да спечели едно, да загуби друго. Но времето в нашата Земя е нещо определено, и законите са неумолими. Ние се подчиняваме охотно и не съжаляваме за нищо. Младостта е чудесен сезон, пълна с жар, с възторг, с импулс, с мечти - струва ни се, че една младост за един живот е предостатъчна. Питаме се сега, къде лежат нашите интереси днес, къде бяха корените на нашите копнежи и устрема да разкриваш красотата на идеите, които те трогват повече от всичко друго и те грабват, за да дадеш пълен израз след миг на бликналите чувства. Всичко днес е по великолепно, по-богато, отколкото един дълъг летен ден през онзи чудесен сезон. Вече не знае сякаш, кога човек е по-богат, кога крилете са по-яки и кога животът е по-задълбочен и полета по-извисен.
Сега вече нямаме желание да пътуваме с голяма скорост, искаме да огледаме всичката хубост на картините, които се разкриват пред нас, имаме желание да се спрем на всяка поляна, осеяна с ароматни цветя, на всяко изворче бълбукащо и шумно да ни предлага планинската вода. Искаш да слушаш мълвежа на тревите и шепота на реката, която тече под морените; искаш да се насладиш на ярката синева на небето, докоснала нежно върховете на исполинските борове. Сега вече не можеш да отидеш при Него на разговор, за да преживееш неповторимите мигове, че се намираш пред лицето на реалността, която не можеш да изразиш с думи. И, ако би могло да се отиде сега, усещаш, че цяла вечност те дели от оная година и оня месец и ден, когато над небето се изви вихър и Той вече престана да бъде жител на нашата земя. Сега не би се докоснал до ония теми, които някога са те вълнували. Изпитваш и мъка и горчивина, че не си знаел, какво да питаш, какво да разкажеш и какво да искаш. Нещо се беше случило вече, интересите бяха други и те надхвърлиха всичко, което едва сега виждаш, че не е било съществено. Премного сме Го занимавали с нашата личност и нашето дребно ежедневие, което тогава ни се е виждало премного значимо, важно. Нека това не засегне всички, нека то се отнася само до един човек и нека този човек бъда аз, това няма значение. Днес пред нас стоят остро толкова много въпроси, жизнено свързани с най-същественото. Жадна е нашата мисъл, копнежа ни узря, защото годините ни подариха нещо много ценно, което още не проумяваме откъде и как дойде. Когато сега мисълта се напряга до висша степен пред някой проблем, пред едно противоречие, или тайна, чиято сила и светлина не можем да овладеем, ние казваме - Ако не бяха тези две десетилетия... Ако можем да идем при Него на разговор.
Странно желание, което в миг получава своя определен израз и своето дълбоко съдържание. Усещаш, че се докосваш до една тема, която от векове занимава човешкия ум - реалността и реалното в нея. Не смеем да се придвижим напред и навътре. Нямаме ясновидски дар и боравим с точно определени величини и казано твърдо, жадуваме да смъкнем рая на земята, за да го поднесем на всички. Не желаем нито да гадаем, нито да предполагаме. Как да откъснеш земята и да я захвърлиш като непотребна вещ, защото животът в нея стана тежък, как да обезцениш материята, защото не я разбираш, как да сведеш нещата до категории, когато усещаш преливащата хармония дори в един резен портокал, или в червения цвят на ябълката, или в златистия блясък на гроздето?... Къде да търсиш съвършената красота, хармонията и как да делиш и картотекираш любовта, истината, великото?
Ако Той беше тук! Толкова сложен стана живота. Ако можехме да питаме, да сверяваме, да сравняваме, да проверяваме. Той правеше нещата изумително разбрани, близки, докарваше ги до прозрачност.
Интересува ни реалното или Голямата реалност. Той я разкриваше по особен начин, Той нямаше нужда да я разкрива за себе си, или да я доказва. Простичко казваше: “Аз живея в нея.” “В мене няма никакво съмнение за вечното, реалното, защото ние живеем вътре в този свят.” И продължава: “Какъв е този свят ние го знаем. Той не е такъв какъвто философите го представят, нито, както го представят религиозните. Реалният свят е свят на хармония в която като влезете, ще забравите всичките грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина. Там всичко живее с любов. Там има мъдрост, изкуства, каквито не подозирате. Такова разнообразие, за всеки човек определена работа; свят на учение и работа.” Проблема е застанал близко до нашето виждане, казаното е преди много години, идеята не загуби нищо от блясъка. Времето нямаше да може да я извади от полето на зрението на кой да е човек, от което и да е столетие. Беше от жизнено значение да се разбере за какъв свят става дума още през 1922 година. Много пъти щяхме да се върнем на тази тема и от много страни и ъгли щяхме да я разгледаме. Внимателно сме разчели казаното и не желаем да го отминем като блестяща картина. Нямаме желание да бързаме, щяхме да отдъхнем на много спирки. Искаш да разбереш, искаш да приближиш истината, да се потопиш в тази реалност, за която Той нееднократно щеше да говори. Какъв е този свят, за който Учителят говори като непосредствена реалност? Къде да го търсим? Има ли към него път, стрелки, знаци? Ще каже някой - така питат материалистите. Материалистите имат една добра черта искат всичко да разбират и за всичко питат, но им липсва метод. Ние питаме не защото не вярваме, питаме, защото искаме да разбираме. Има неща, които само могат да се чувствуват и се разбират със сърцето. Знаем това, ала искаме да разбираме и с ума. Жадуваме истината да докосне и нашия ум. Къде е този свят? Дали там ще отидем когато ще умрем? Дали е някъде в атмосферата? Как е проектиран там и какво отношение има към човека? И какъв смисъл има този свят, ако е на безкрайно далечно разстояние от нас и нищо не ни ползува хармонията, красотата, възвишеността му?
Учителят дойде на Земята и прие човешки образ и донесе едно учение на Земята за човека, за да излезе от тесните рамки на заблужденията относно живота, да го освободи от старите форми на мислене, на морал, да го обнови отвътре и му покаже най-прекия път към духовен живот, богат отвътре. Огромни съкровища бяха нужни, ние знаем какво значи да слезе Учител на Земята. Дали Той обеща на човек земен рай, или обеща живот без страдания, без бури, без мъка или показа на витрина благата на живота? Ние имахме време да помислим за много неща и когато за миг се спряхме на границите на един свят, ние казахме: трябва да е тук. Учителят беше най-големият реалист и думите на Христа долитат при нас: “Ето Царството Божие е вътре във вас.” Времето и пространството не докосваха идеята. Тя беше вън от тези величини характерни за физическия свят. Две хиляди години оттогава - "На прага е Царството Божие.” Дойде ли Царството Божие, както го очакваха тогава, както го очакват някои религиозни и днес? Нека очакват реализирането на идеята по този начин, така схваната то не отива по-далеч от материалистическото схващане на всички идеи от духовно естество.
Реален е Божествения свят за Него. “Аз живея в този свят”. За Него няма никакво съмнение, че този свят съществува, свят на абсолютна хармония, красота, музика, любов, мъдрост, изкуство, всичко за което душата копнее. Този свят за душата е идеал. За този свят са бленували всички, които са живели с интересите не само на тялото, но и на душата. Какво може да се каже по този въпрос? Ученикът се е опитал да събере онова, което е казано за Реалността и реалното в нея, съпоставил е знаците, събрал е блестящите нишки и се опитва да изтъче едно платно, където истината ти говори на разбран език, приближила се до съзнанието, за да ти каже - човекът това са стъпала. Спреш тук или там - степените се очертават релефни и точни. Мини напред и се спри на най-високата. Учителят я нарича: "Космическото съзнание”. Застанеш ли на тази фаза, идеите лежат ясни, точни, разбрани. Тогава човек разбира къде е този свят, който открай време носи името Божествен. Реален е този свят - хармонията го облива, красотата, чистотата, любовта, великото изкуство -всичко за което човек копнее е събрано там. Къде е Божествения свят? Нека всеки сам тръгне на пътешествие, нека всеки сам разпъне платна и намери по отличителните белези този свят. Където и да отиде човек, този свят той го носи вътре в себе си намира го и вън от себе си. Ако го носи в себе си ще бъде в рая, дори и ако слезе в ада. Много са здрави основанията на идеята и на учението - добавяме ние.
Реалността ще продължава да се разкрива, защото в един от ъглите на композицията е скрито едно малко ключе. Забелязахме го и сега го изваждаме от там, за да завършим нашата размисъл и уталожим нашата жажда да Го разбираме и това разбиране като горящ пламък да докосне не само сърцето, но и ума, не само душата, но и духа.
Нека кажем кой е този ключ. “В този свят всичко живее с любов.” - казва още в началото Учителят. “За този свят ви говоря аз.”
“Свят на любов, в който живее Божествения Дух.”
Любовта прониква целия Космос. Красив е света на любовта.
Устремът към Божествения свят е устрем към любовта.
