Идеята е основна. Учението почива на тази основа. Тя не засяга само живота на земята, а живота на цялата Вселена. Идеята е универсална и свързва в едно хармонично цяло в което влизат всичките явления от безброй светове и галактики. Трите думи са в състояние да изразят идеята - основата. Наричат се принципи. На нашия език носят имената Любов, Мъдрост, Истина.
Не веднъж Учителят щеше да се спре на тях и не от една страна щяха да бъдат разгледани, нееднократно обяснявани, тълкувани, за да бъдат сведени до разбирането и възприемането от човека. Те съставяха ядката на учението, което Той проповядваше на света основните принципи, които бяха живи и притежаваха магическата сила да обновят живота отвътре навън. Никога на Земята те не са били така свързани в един общ синтез, действуващи обединено, пълно, едновременно. За да покълне, расте, цъфти и даде плод едно семе, не е достатъчно само да има влага, или само топлина, само въздух. В пълно единство тези елементи трябва да действуват едновременно. Законът е също, когато се касае и до развитието на човека. Животът се развива правилно само тогава, когато основните елементи на живота действуват едновременно. За живота на човека на земята не стига само едно от тях, например само въздух, само вода, или само слънчева топлина и светлина, или само хляб.
Целият живот почива върху трите принципа. Какъв живот може да има, ако липсва любовта? Не е ли тя, която ражда живота, не е ли тя великият дух на Битието. Затова в полюсите на земята, където царува арктична зима с вечните ледове и снегове не може да се развие култура, цивилизация, живот. Любовта не е носителка само на физическата топлина и светлина, изразена чрез слънцето. Любовта внася живия магнетизъм, без който животът на земята е невъзможен и не само на земята, а във всичките светове. Цялата природа е проникната от любов. Тя съхранява родовете, тя регулира теченията, тя осмисля живота, тя е свещения огън, без който всичко що носи дихание на живот би пресекнало. Мощна сила е любовта. Малка част от нейната енергия се използува. Тепърва предстои на човечеството да я разучи, прилага, използува. Тя единствена е в състояние да разрешава по най-правилен начин сложните задачи и противоречия на отделния човек и на цели общества. Нейния основен елемент е жертвата, изразена не със смъртта, а чрез живота. Да живее човек за любовта, това подразбира да е скъсал със себичното, личното, с егоизма Било е време, когато егоизмът е съществувал на земята като обществен ред - епоха е било това. Но тя е изиграла вече своята роля.
Зараждането на първата обществена единица - семейството разруши основите на егоизма Днес егоизмът може да сее само беди и да върне човечеството назад. Любовта е новия закон. Не тази любов, от която хората страдат, мъчат се, умират. Тя е най-грубия израз на любовта. Любовта не търпи фалша, лицемерието, лъжата. Израждането на чувствата говори, че любовта по начало е изопачена. Който люби не страда. Който люби расте духовно. Който люби се обогатява, който люби е здрав, силен, красив, добър. Умирането от любов е едно от най-големите заблуждения на човека. Любовта не е виновна за нещастията на хората, а тяхното неразбиране, неорганизираните чувства и несъвършенството на човека. Ако философите, писателите и поетите биха разбрали любовта, ако биха владеели науката на любовта, не биха изкривили образите на любовта и не биха тровили цели поколения с изопачените представи за любовта. Там, където има съмнение, ревност, завист, насилие, чувство на собственост - любовта отсъствува.
Нови идеи са нужни за любовта, нови образи. Любовта е обезобразена, унижена. На земята трябва да се родят велики поети и писатели, за да очистят любовта. Любовта носи живот. Тя дава импулс, сила, здраве. Тя окриля душата на човека, разширява сърцето. Прави го търпелив, чистосърдечен, разположен, благодарен, справедлив, отзивчив. Всичко това измества ужасните пристъпи на миналото столетие, което ни завеща купища трагедии, възпяващи все любовта. Един ден те ще бъдат паметници не любовта, а на безлюбието.
Плодът на Духа е любовта. А плодовете на любовта са добродетелите. Човек трябва да я живее, за да разбере. Единствено любовта е която ни дава идея за онова състояние и място, което наричаме рай. Тя ни дава идея за съвършенството и за доброто. Без любов животът ще бъде винаги безсмислен, празен, нещастен, пълен с противоречия, недоволства и беди.
Вторият принцип е мъдростта. Тя е неразривно свързана с любовта. Мъдростта внася светлината. Любов без светлина остава неразбрана. Любов без светлина не е любов. Умният, високо напредналия, който има изобилно светлина може да люби. Средно интелигентният човек схваща от каква жизнена необходимост е светлината - мъдростта. Тя е онова, което е светлината за физическия свят. Тя е условие две същества независимо в кой свят се срещат да се разберат и да живеят в хармония. Глупавият човек не може да обича. С глупавия човек не може да се живее, не можеш да се разбереш. Голямо зло са глупавите хора. Една дуЗина, не половин Дузина глупави хора на високи постове могат да запалят света. Глупавият няма отношение към мъдростта, оттам и към светлината. Истинска напаст са такива хора, когато заемат челни места в обществения и политическия живот на народите. Няма по-голяма беднота и духовна нищета от тая, когато в едно семейство, в едно общество или в един народ липсват мъдри хора. Искаш ли да накажеш един народ, порази мъдрите хора, свършено е с този народ. Най-голямото Божие наказание е, когато човешкото общество е лишено от мъдреци.
Мъдростта носи светлина, насища живота със светлина. Мъдростта носи знанието, Мъдростта ни дава идея за виделината. За да може, човек трябва да знае, знанието предшествува всички велики дела и открития. Мъдростта създава ред и порядък, хармония и красота. Без живителните сокове на мъдростта не може да става дума за изкуства, за култура, за духовен прогрес. Мъдростта въоръжава човека с познания и го приобщава към природата, където тайните се разкриват пред вътрешния му поглед. Мъдростта дава тон на интелектуалния живот, цел и смисъл на духовния. Мъдростта украсява човека със скъпоценните камъни на знанията. Човекът на мъдростта е най-ценната валута на света - не могат да се изчислят неговите съкровища. Мъдростта е великото в живота, велика епоха за която човек може само да бленува. Няма по-стръмен път от пътя на мъдростта. Само избраници могат да вдъхнат нейния аромат. "Мъдростта, това е светът на вечната Божествена хармония, която излива музика и поезия. Мъдростта е свят, където от незапомнени времена се крият всички неща, които Бог е създал и всички велики неща, които човеците са създали на земята.” Мъдростта за това получава своята реалност и се приближава при нас, благодарение на светлината, с която ни облива. Чрез мъдростта нещата получават своето определено място, своя ред и хармония. Учителят казва: ’’Вложи мъдростта в ума си и светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на мъдростта, води към истината.”
Третият принцип е истината. “Истината дава насока на живота. Всяка звезда, всяко слънце се дължи на истината. Истината говори със слънцата, мъдростта с планетите, а любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята и говори с хората. “Далечна и висока е целта на истината. Първото проявление на Бога е Любовта: второто е Мъдростта; третото Истината. Без истина няма свобода”... Живот, светлина, свобода върху тях може да се гради. Любовта, мъдростта и истината са вечни и неделими. Те изграждат целокупния живот. Ако любовта действува без мъдростта, има опасност животът да се обърне на блато; ако любовта действува без истина, той се превръща на насилие. Ако мъдростта действува без любов ражда се чрезмерна сухота -животът се превръща на пустиня. Ако отсъствува истината ражда се неправдата. Ако истината действува без любов, ражда се гордостта, високомерието, жестокостта. Отнеме ли мъдростта от истината тя остава безплодна. На запад, където модерните окултисти са работели само с мъдростта за сметка на сърцето, са развили ума, запада е лишен от влага. На изток, където са работили само с истината се натъкнаха на гордостта и на фанатизма Задачата на изтока и на запада остана нерешена. Липсваше единство. Нарушен е бил великия закон на единството. Новото, което идва поднася на човечеството трите принципа - Великия синтез. Не е достатъчно развития ум на европееца, нито само развитата воля на азиатеца, нито двете заедно. Нужни са трите.
Любовта внася мекота и топлина в човешкото сърце.
Мъдростта внася светлина и знание в човешкия ум.
Истината внася свобода и простор на човешката душа.
Само тогава човешкия дух ще придобие сила и мощ, защото зад него ще стоят: едно организирано сърце, един просветен ум, една свободна душа и една диамантена воля.
Учителят каза:
“Когато любовта царува, смут не става;
Когато мъдростта управлява, реда не се нарушава;
Когато истината грее, плодът цъфти и зрее.”
Тези три чудни стиха изразяват една цяла космогония, дълбоката концепция и физиономия на цялото учение, което Учителят донесе на света и предложи на цялото човечество, учение, почиващо на великите закони на Битието и съобразено с методите и правилата на Живата природа.
