Всичките престъпления се извършват на тъмно. Тъмнината може да бъде външна и вътрешна. Зад всяко престъпление лежи тъмнината и преобладаващата е разбира се вътрешната. При такива случаи външната може да липсва, но вътрешната е неизбежна, тя е точна, неизменна като часовой. Когато в съзнанието на човека царува тъмнината, престъплението е неизбежно. Единственото нещо, което прави престъплението невъзможно е светлината. Крадците винаги избират нощта за своите престъпления. Външната тъмнина отговаря на вътрешната. Образът на крадеца е типичен. По всичките паралели и меридиани той е един и същ. Неговата атмосфера, среда, условия вътрешни и външни е тъмнината. Черепът на крадците е еднакво устроен, еднакви са краката им, ръцете, пръстите, ноктите, носа, еднаква е дори и кръвта, да не говорим за етиката и навиците. В основата на кражбата лежи мързела - леността, най-лошата форма на този порок. Крадците мечтаят за лек, охолен живот. Те са погълнати от външния ред, спокойствие и са влюбени в мира. Те мразят шума и скандала - всичко около тях да бъде тихо, безшумно и непременно тъмно. Те бързо се огъват, готови са веднага да отстъпят, когато виждат опасността, готови са да се разкайват, да искат извинение и да бъдат дори и вежливи. Особена порода са разбойниците. Цяла психология може да се напише за тях. Те не са наша тема. Позволихме си този увод, за да подчертаем една личност, която се среща под път и над път. Има крадци на материални ценности, но има и такива на духовни. Еднакво опасни са и двата типа. За втория тип имаме една класическа характеристика, дадена от Христа 10 гл 10 ст. От евангелието на Йоана, където се говори за “Добрия пастир и вълка - крадеца и убиец, който прелазя през прозореца.” Христос отделя много място за тоя тип, наречен от Него вълк. Човекът вълк има същите отличителни черти като тия на вълка. Той идва само да граби, да открадне, да погуби. Напада на много овци, души повече отколкото му трябват, изяжда само една, а поразява повече. Такъв е вълка, такива са навиците му.
Човекът - вълк не идва да погуби тялото, а душата. Образът получава своите отличителни белези. Много хора се лъжат от благовидния му вид. Той има отлична външна обхода, меко говори, учтив и вежлив, възпитан и готов да услужи, до момента, когато постигне целта си. Такива нападатели вълци се срещат навред. Христос ги изобличава безпощадно. А Учителят се доизказва по същия въпрос, като доизгражда образа до релефност. Върху този образ може да се размишлява. Този крадец не цели само материални блага и ценности, които по някакъв начин могат да се съхранят, заключат в желязна каса например, за да станат недостъпни за алчността на такива. Тук, обаче, въпроса се касае за ония, които могат да откраднат духовни богатства. Затова и човек трябва да бъде всякога нащрек. Човек може да бъде обран духовно и когато му дават материални блага. Такъв поразителен случай имаме с изкушенията на Христа. Какво не беше обещано на Него, само да се поклони, т. е. да се откаже от Бога. Никой на тази земя не дава толкова обещания, както това прави разбойникът. Думите казани по този повод преди две хиляди години получават сега най-голяма дълбочина и широта. Образът психологически е вече изяснен. Пораженията отдавна стоят открити. Векове човечеството опитва морала на този отявлен престъпник - вълк в чувствата си, в мислите и в желанията си - грубо себични. От него страдат народите, обществата, семействата, личността. Той напада човека, където го намери, стига да открие уязвимото място. Може да открадне една скъпоценност, а може да открадне и най-хубавите мисли и чувства, вярата, надеждата, копнежите. Кражбите от тоя род често са организирани, съзнателни, а могат да бъдат и несъзнателни. При двата случая обаче те си остават пак кражби. От някакъв прием например човек може да се върне обеднял и както нарича народа - като оскубана кокошка. Имал е среща с крадеца. Нещо повече понякога това може да се случи без никакъв външен повод, загнездила се е някоя лоша мисъл или чувство и човек се чувствува обран. Крадецът следователно може да бъде вън и вътре в човека. Човек трябва да бъде буден, да може да разграничава, да диференцира мислите, чувствата, да знае на кои да дава ход и на кои да не обръща внимание. Учителя дава много правила и хвърля обилно светлина върху този въпрос. Ученикът няма желание да бъде хванат в подобни капани, направил веднъж връзка със Своя Учител, той ще трябва да знае къде да стъпи и как да се пази. Ученикът никога не търси лесни пътища и се пази като от огън да не попадне в застоялите води на леността, която ражда кражбата. Образът на крадеца е страшен и зловещ.
Учителят не спира до характеристиката, нито до метода, как да се справи ученика с тях, Учителят отива по-далеч. По сила гледищата на Учителя и на Христа се изравняват. Но един пасаж приковава нашето внимание, върху този пасаж животът успя да сложи своя огнен печат, който ние успяхме не само да видим, но и да преживеем. Ето за това искаме да разкажем, това е същината на този фрагмент. Светлината е премного разлята по света. Преживяването нямаше да стигне само до нас. То щеше да се разпръсква, като ония кръгове, които се образуват, когато в езерните води хвърляме камък и кръговете опират до бреговете. Нямаше да остане живо същество, което да не опита удара на този тласък. Нека дословно цитираме: "Решил съм да скъсам конците на всички лъжци и крадци. Ще им изпратя такава светлина, че да не могат да се поберат в кожите си. Христос иде в света и носи такава светлина пред която нищо не може да се укрие. Няма да остане гънка в човешката душа, която да не се освети от погледа, който Бог е насочил към всеки и го прониква цял.”
Силата на казаното не е в думите, а в изпълнението на тези думи. Когато завъртим електрическия ключ, ние не се спираме да питаме, как е станало това, че в стаята е станало много светло, за нас е важно само това, че е станало светло. Необозрима е голямата светлина и непозната лежи Неговата инсталация по която тече светлината, която тече, извира и осветлява и гънките на човешката душа, прониква нашето време и го насища със светлина. Ние знаем, че и зад тази инсталация има закони на висша механика, и че тя е толкова реална, както и другата. Застанали пред слънцето ние не питаме как е направено то и защо е направено. Когато сме гладни, философията за хляба е излишна. Сядаме и задоволяваме глада. Не губим и сега време да питаме, как Учителя ще скъса конците на лъжците и крадците, какво ще направи с тях, че нишките ще бъдат прерязани и те няма да се поберат в кожите си. Идеята лежи ясна за ония, които разбират. Денем може ли да се вършат обири? В една стая, където е много светло може ли да се краде? Очите на светлината са милиони. Слепия може ли да краде? Умрелия може ли да краде? Бактериите се развиват при известни условия. Кражбата и лъжата са бактерии, които виреят само в тъмнина. От светлината известни червеи умират моментално. И ето, че когато тази тъмнина изчезне и в света стане толкова светло, че нищо скрито не може да остане в сянката на тъмнината, тогава какво ще стане с тях, какво ги очаква? Кражбата и лъжата виреят само на тъмно - те почиват на основанията на тъмнината. Дали ще могат да виреят там? Двадесетият век подготвя величествена програма. Дори и дяволът ще се разкае, за да стане слуга на доброто. Лъжата и кражбата са опитани идеологии. Техният разцвет потъмня, премина вече, за тях вече няма условия за живот. Те могат да правят сетни усилия и ще се стигне до апокалиптичен ужас, защото провалянето на лъжата и кражбата е огромно събитие от неизмерим мащаб, хилядолетия се подготвя тяхната кончина, то е краят на една епоха, началото на друга.
“Решил съм” - казва Учителят и ние знаем, че Той ще го направи, направил го е вече. Светлината прониква света, светлината залива земята и няма да се намери живо същество, което да не отзвучи на нея. На земята стана много светло. Днес човечеството не може да се излъже. Каквито и опити да се правят, народите знаят истината. “Решил съм” - казва Той и човечеството ще опита тази светлина.
Премного стана светло в света, премного светло стана в нашия дом, на една трапеза седяхме, на един чин учихме и заедно сме се молили, но какво е човекът, за да опознае ближния, или по-точно казано да опознае вълка? Но сега вече тая митическа и страшна фигура, тоя зловещ образ е ослепително осветен и не може вече да се крие, не може да лъже, не може да краде - всичко лежи вече прозрачно. Учениците са нащрек. Нека се опита да влезе сега в кошарата, където светилникът е запален, и където на стража е пастирът. Вълкът вие, той винаги вие, когато е гладен, това е което се казва в пасажа: “Не ще се поберат в кожата си.” Защо? Защото е много светло, и конците на крадците и лъжците са прерязани с ножиците на Майстора, който “беше решил” да тури край на тяхната власт и сила. Сега вълците лежаха без нокти и без зъби и не бяха опасни за едно будно и трезво поколение, което разбираше, знаеше и можеше. Нещата не се повтаряха. Той беше решил така и нямаше вече на земята власт, която да спре притока на светлината, чийто бентове Той беше вдигнал. Земята и небето Му съдействуваха, затова Той дойде именно в час, когато лъжата се готвеше за “последен път да мине за истина, но нямаше да успее." И когато крадецът щеше да си облизва устните и да произнася нескончаемо пъти думата мир, и щеше да иска много пъти извинение от праведника, задето си е позволил да го удари, и щеше да иска прошка от чистия и неподкупния, задето е връхлетял в кошарата, спасението, извинението, прошката нямаше да дойдат - всичките прегрешения се прощават, ала лъжата никога. Тя само се изкупва тежко и продължително.
“Решил съм” - и не само небето и земята щяха да застанат на Негова страна, но и всички самоотвержени мъже, които работеха за благото на човека безкористно и чисто, и щяха да кажат: На земята наистина стана много светло. Лъжата като монета нямаше вече обръщения, тя остана без ръце и без крака, впрочем тя никога не ги е имала истински. Дори и децата щяха да се смеят на ония, които още имаха желание и кураж, и глупостта да представят лъжата за истина, войната за мир, желязото за злато, неправдата за правда, насилието за сила, любовта за омраза, лицемерието за чест. "Решил съм” - силата на изобличението щеше да прореже света като с меч. Направи го. Двадесет и първия век щеше да опита плодовете на тази светлина и щеше да преживее радостта, която бе опитана вече на земята.
Камъкът бе хвърлен в езерото и светещите кръгове щяха да стигнат до бреговете. Нямаше да остане живо същество, което да не опита обновителната мощ на светлината. В нея бъдещето се открояваше чисто и светло като ранно пролетно утро на епохата.
