1. В един свят като земята човекът прилича на малко дете, което се нуждае от помощта на големите. Големите от първия момент на раждането до пределната възраст, когато човек сам ще може да се грижи за себе си, детето не е само и ония, които са край него проправят пътя му с обич. Без грижите на големите детето не би просъществувало нито миг. Всичките грижи и жертви, които се правят за малките ни са добре известни. На земята няма човек, който да не знае и разбира огромната работа, която се върши около едно дете при неговото отглеждане, възпитание и образование.
Раждането на детето представлява влизането в един непознат и неизвестен свят, пълен с противоречия и трудности, където човекът би се загубил, ако ония, които са му дали живот, не бдяха над него, за да го въоръжат със здраве, сила, мъжество, знания, за да може по-късно да се справя в този лабиринт - живот. Не можем да си представим живота на детето, лишено от грижите на големите, биологически това би било невъзможно.
В живота на човека съществува един период от време, което напълно отговаря на раждането. Колкото и странно да звучи, човек се ражда за един друг живот и в един, различен от земята свят. Рядък и забележителен момент от живота на човека, не по-малко значим от обикновеното раждане. И на него, както и на детето предстои му да влезе в един свят - лабиринт, където го чакат сложни задачи и една велика цел, която блести като звезда.
Животът на хората погледнат отвън, по нищо не се различава - всички ядат, спят, почиват, работят. Но има нещо вътрешно, което отличава всеки човек. Между всичките хора, които живеят обикновено, еднакво и равно, има други, които не се задоволяват с обикновеното в живота, които вечно търсят нещо, ожидат, копнеят, като пътници попаднали в пустинята, за свеж оазис. Те очакват едно велико събитие, нещо необикновено, което понякога се случва, а някога то ги отминава или те не на успели да го уловят. Той търси необикновеното. Той не се интересува дали ще бъде богат или беден, дали ще живее в дворец или в колиба, дали ще бъде знатен или прост. За него има само едно нещо, което има цена, нещо премного важно, ценно и съществено. Той не се интересува от всичко онова за което хората се борят цял живот. Той не се задоволява с обикновените разбирания за морал, за истина, за любов. За него всичко крие дълбок смисъл и животът му се превръща на вечно търсене съдържанието на нещата. Той не се увлича по формата, интересува го само дълбокото, необикновеното. Той се интересува от наука, философия, литература, религия светът на изкуството за него е най-любимия.
Книгата е врата и първата диря по която той тръгва, за да търси красивото, вечното.
Такива просветени и жаждущи хора се срещат не само всред интелектуалните среди, но и всред простия народ. Жаждата е една и съща и извора, който ще уталожи тази жажда е един и същ. Това са ония избрани люде - белязани да навлезнат в един свят, където ги чака онова за което цял живот са копнели, понесли копнежа си от вечността. На тях им предстои да се родят в този свят, да се събудят за друг живот. Процесът на раждането и на събуждането на човешката душа е известен още от древността. Всичките школи на миналото са имали тази грижа да поемат младенеца в ръцете си, за да го укрепят и направляват в този сложен и многообразен свят, където го чака учение и работа. В тия школи са навлизали видни личности, които са горяли от един и същи огън - да учат и да живеят по нов начин, за да станат и самите те съработници в преобразованието на цялото човечество. Смисълът на тия школи през всичките времена е бил един и същ - като грижливата ръка на майката да поемат човека, който ще навлезе в една нова обстановка при нови и сложни взаимоотношения Духовният свят е реален и организиран, но същевременно и опасен за новаци и неориентирани добре. Раждането в този свят не е случайно явление. Процесът е забележителен и значим; както раждането на физическия свят крие своите опасности, така също и това раждане е сложно и крие своите изненади и опасности. Веднаж роден за нещо друго, човек се намира в съвършено други условия, непознати и неясни и без здраво ръководство, човекът - ученик ще се намери в положението на малкото дете - оставено на произвола на съдбата. И докато за детето може да се намери човек да замества майката, то в духовния свят никой не може да замести оная голямата личност, която поема ръководство - Учителя. Никой не може да свърши работата, освен Единния, Истинския, Определения. Учител за когото ученикът безспирно е копнял. Нуждата от Учител за родените е необходима. Без Неговото ръководство духовното развитие е немислимо. Всички ония, които в желанието си да бъдат самостоятелни и независими твърдят, че могат без Учител в този път, много се лъжат; те тъпчат по този начин основния закон в Битието - отричат онова, което на земята наричаме майчинство, и без което развитието на човешкия род е немислим. Законът и тук е един и същ. Отношенията, както на физическия свят така и в духовния стоят непоклатими и реални. На земята няма по здраво и по вярно любовно отношение като това между Учител и ученик. На земята няма изразни средства с които да се изрази силата, самоотвержеността, красотата на това отношение, сгрято и почиващо единствено върху любовта.
Когато Учител и ученик се намерят животът навлиза в съвършено друга фаза, то е онова, което в Евангелието се казва: “от светлина в светлина, от сила в сила”. Човекът разбира, че в преходния, изпълнен с противоречия свят, какъвто представлява земята, при тоя сложен и комплициран живот с присъщия шум, суета и борби, невъзможно би било за него да се справи със задачите си като ученик. Би било не само трудно, но и опасно дори, ако зад него не стои здравата длан на Учителя, а под нозете здравата основа на Неговите принципи. Пропадането на бележити хора на изкуството се дължи на това, че те не са намерили или не са искали да намерят силната личност, ръководител и Учител, който да ги направлява и води към великата цел. Минали са край Него и не са успели да видят блясъка и светлината на Неговото Слово; оставили са да мине покрай тях големият блян и съкровището за което вероятно са бленували.
Образът на Учител е очертан най-релефно по времето на Христа. Той е същество от друг свят, от друга еволюция. Той разполага с неограничени знания, сила и възможности. За него в Евангелието се казва:”Дадена му е сила без мяра”. Духовното богатство, което те носят на човечеството е неограничено. Като обилен извор те бликат непрестанно, като океан знанието се разлива. "Любовта, Мъдростта и Истината, които те носят са изпитани”. Те Го правят силен, мощен. Всичко, което Учителят говори е минало през наковалнята на опита,и живота. Всичко е подквасено с подквасата на истината. За това и вярата в Него трябва да бъде безпределна и здрава като канара. Те говорят само онова, което са видели, чули, учили, опитали, че е жизнеспособно като сити здрави семена. Те познават законите на Живата природа и си служат с тях където намерят за необходимо. Всичкото богатство което притежават, те го поставят в услуга на човечеството за неговото повдигане, в услуга на всичко що живее и пъпли на земята. Техният живот е непрекъсната и безмерна жертва. Животът на земята за тях е груба среда, но те я понасят с радост, като слизат до човека с единствената цел да му помагат, да го повдигат, да го направляват в този път, който води към върха. Както лъха на добродетелите стига до тях, така също и този на злото ги докосва, но те знаят как да се справят с него, защото владеят магията на превръщането и злото превръщат на добро. С фината нервна система, която притежават, те усещат всичките ужаси на земята неправдата и насилието, жестокостта и лъжата и въпреки това се стараят всячески да намалят отровното им жило. Те могат да разтеглят времето и да намалят до минимум напрежението. За това те никога не бързат. Търпеливо изчакват да изтече злото - последната дума винаги има доброто. Те виждат тъмата в която човечеството живее, затова те го обгръщат с любов и с обилна светлина, за да му помогнат да се справи със противоречията, задачите и страданията.
Живота им се движи между два свята на противоположни сили, които те винаги всячески гледат да урегулират, за да получат нещо полезно за човека. Целият им живот е беззаветна служба за благото на човечеството. Където и да се намират те създават край себе си нестихващо движение и крайно мека и светла атмосфера наситена с особен магнетизъм, който внася живот, бодрост и радост в тия, които са край Него. Като дъх на небесен зефир мислите и чувствата се носят и насищат тая атмосфера в която се диша леко.
Неговата мисия е необикновена и огромна по своето значение. Той идва и застава на границата в оня съдбоносен час, когато старото на епохата си отива и новото пристъпва. Неговият живот е израз на строителство - от най-малките форми в животинския свят до най-голямата в човешкия свят дефилират пред Него, за да получи нов тласък и нови забележителни качества по-възвишени и по-благородни. Необхватна е голямата дейност на един Учител, за това годините, които лежат преди Неговото идване са години на подготовка за Великото събитие, а тези след Него на Велика творческа работа и устрем към новото. За това Те създават епоха,епоха на велики открития, на възраждане и на духовен напредък. Няма област в човешкото развитие, която да не бъде докосната и облъхната от Неговата светлина и сила, от Неговата мисъл. Светлината Му прониква всичките светове и стига до глъбините на човешката душа, за да я освободи и обнови. Принципите и идеите, крито носи са най-здрави, чисти и сити семена, които грижливо като най-изкусен сеяч Той посява в добре разораната почва.
Човешката душа векове е копняла за тази среща. Щастливи са ония поколения, които се сварват, за да кръстосват пътя с Неговия. Копнежът за такъв пратеник и вестител на новото, никога няма да пресекне в душата на човека, докато на земята има живот. Няма на земята по величествена среща от тази, няма и по-голяма радост, да бъде човек обвеян от нея. Сиянието и блясъкът на това събитие стига за вековете, като ги насища с лъчите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Затова ония, които на голямата любов отзвучават крепко, веднъж пристъпили Неговия праг, остават верни през вековете с чиста и непоклатима вяра - Негови ученици.
Значението и ролята на Учител в живота на ученика са огромни. Той ръководи не само съдбините на цялото човечество,не, Той намира време да се погрижи за всеки по отделно, и индивидуално да направлява неговият път и развитие. Той има грижата за всяка пробудена душа, която в сияен час го е потърсила. Той поема ръководството на тази душа, изпратена от Бога при Него, за да я напътствува и води по пътя на светлината, за да я извежда от лабиринта на преходния живот, за да я поучава и направлява, за да издига и освобождава, за да й подари накрая живите принципи на живота.
За ония, които са определени да вървят по нови пътища, за родените за друг живот, намирането на Учител е върховен миг и важно условие не само за правилно и хармонично развитие, не само за придобиване на знания и уталожване на жаждата към великото, но е и въпрос на живот. Всички определени да вървят в този път, които по една или друга причина са се отклонили от него, загубват най-хубавите и благоприятни условия. За тях природата подготвя други училища и векове след това те трябва да дочакат същите условия, чийто периоди не са малки.
Духовният живот представлява живот на невръстно дете. И както за детето е нужна майка, така също за ученика е нужен Учител. Немислим е живота на ученика без ръководство, без силната и любовна ръка на Учител. Да имаш Учител това значи да се движиш около център - движението на кръга се реализира във всичката си красота и сила. Да се чувствуваш радиус във Великата окръжност, не е нищо друго, а намиране опорната точка на живота, която те приближава до Реалността. Няма по правилно и по-хармонично движение от това да чувствуваш, че някъде свети фара, който направлява всяка стъпка всред тъмата на земната нощ.
Идването на Учител на земята е събитие с огромно значение; то е слизане на Великото на земята, то е онова, което чистите по сърце казват: “Бог е слязъл на земята да се разхожда и да обядва с човеците.” То е величествен знак на благоволение, чута е горещата молитва на тия, които Го обичат и ожидат. Любовна покана и велика милост оказана на човека. Жива буква в онова, което ние бихме нарекли с нашия обикновен език — доказателство, очевиден факт, който никога няма да престане да говори за Голямата любов проявена към човека, за голямата Мъдрост, дошла да проправя пътя на залутаното човечество и най-после за Великата Истина слязла на земята да освободи душата от вековно робство, за да прозрем зад всичко това Незнайният Образ на Великата Реалност, срещу Която двадесетия век настървено е насочил своите стрели, за да я опровергае и поругае.
Но ето, че родените през този забележителен век изпълнен с. противоречия и тревога, пределен век на една епоха, която си отива, трябваше да бъдем живи свидетели на едно събитие, на една среща с Учител, който повече от половин век живя и работи в България и показа не само на думи, но и с делата си силата и жизнеспособността на едно учение, което имаше за единствена задача да научи човека, как да живее.
Той обогати с духовни ценности нашия век и съкровищата ще стигнат за много поколения. Той успя да съпостави срещу напиращия и нарасналия материализъм идеята за Великата Реалност, идеята за неизмеримостта и безсмъртието не само на Вселената, но и на човешката душа увенчана с това безсмъртие да цъфти и ухае през вечността.
Той донесе малката питка квас, малката щипка сол; светът беше подквасен, светът беше осолен и на земята нямаше вече да има сила, която да поругае Великото и човешката душа като й оспори нейната свобода.
Като добрата жена завила тестото в нощвите, като добрата земя погълнала ситото семе - Истината щеше да завладее умовете и сърцата на хората. Никой вече нямаше да успее да ги излъже и използува за користни цели.
Щастливи са тези народи, които се позовават на зова на истината. Щастливи са тези люде, които са й дали път в умовете, сърцата, душите. Това е новото, което Учителят донесе в света.
Никога човечеството не се е нуждаело от една силна и здрава ръка, която да изведе пътуващия кораб всред океана посред хаоса и тъмата на нашето столетие. Присъствието на един Учител има важно и огромно значение не само за духовното развитие на човека, но и за правилното разрешаване на големите конфликти назрели вече. Той е дошъл още да помогне на човечеството през този сгъстен час, да намери своя път и завещае на идващата раса новото - човечността, любовта.
* * *
2. Онова, което искаме да кажем за Него не е биография, не е и история. Ние можем да направим и едното и другото - били сме Негови съвременници и имаме възможността да проследим живота и делото. Можем да съберем достатъчно сведения и данни и да направим съчинение. Тогава бихме успели да кажем всичко, но бихме пропуснали същественото, малкото, неуловимото всред голямото богатство и движение, където човек се спира развълнуван от всичко, което се открива пред очите.
Фигурата на Учителя не може да се улови нито във фотографическа камера, нито с перото и виждането на историк и писател с обикновен и познат мащаб. Човек не знае откъде да започне и как да свърши, защото няма опит, няма рутина. Събитието е неповторимо и онова, което искаме да уловим с перото,пред нас се движи вихрено. Предстои ни да обхванем един необхватен свят и със скромните човешки средства да изтръгнем поне един верен и хармоничен тон, който да легне близко до душата на човека, за да му разкаже на разбран език великото, което се случи на земята - богатството, което бе свалено, не за един човек само, не за избрани само, а за всичко живо що носи дихание на живот.
Пред нас е цялото идейно съкровище. Всичко е идеално подредено като в най-уредена библиотека, разграфено, светящо. Само да посегнем и ще намерим ключове и отговори на всички въпроси, конфликти, противоречия. Проблемите са разгледани в подробности откъм всичките страни, предвидени са всичките възможности, не е пропусната сложната постановка на човешкия живот, неговия път, завоите и мъчнотиите в него. Засегнати са трите царства и като венец човешкия, най-вече от всичко е разнищен сложния механизъм на скритото, дълбокото - степените на съзнанията. Нищо не е пропуснато - нито една резка от сложния живот. Оставаш е убеждението, че всичко казано стои близко до човека, сверено и точно - пътят е минат, опитът е събран, никога сякаш човек не е бил толкова разбран и никога на неговата мъка не е било така отзвучано. Проучено е всичко из основи. Човекът - в тоя дворец с безброй зали той се движи свободно, познати му са най-скритите, най-дълбоките гънки на човешката душа. Няма страдание, което да не му е познато, няма радост до която да не се е извисил. Всичките слизания, падания на човека му са познати, усилията му да върви напред стоят близко до Него; цялата панорама на човешките борби стои широко разтворена пред Него. Той чете историята на цялото човечество и по отделно на всеки човек. Кармата на всичките родове преди него му е известна, човекът пред Него стои като наръчник чрез който Той може да се справи с миналото и настоящето, както и с бъдещето. Силата на един лекар се заключава в способността да определя точната диагноза. В света на душевния живот на човека познати му са всичките видове заболявания душевни и физически, дисонансите и дълбоките конфликти. Затова Той знае всеки момент какво му е необходимо и какво трябва да се направи. Той е най-опитният диагностик във всичките полета. Силата на писателя седи в неговия психологически усет да познава героите не отвън, да вниква в неговите вътрешни борби, копнежи, цели, за да стане изразител на въжделенията и нуждите на своите герои. Способността и усетът на Учителя стига до невероятни възможности. Като най-фин сеизмограф Той долавя не само страданията на хората, но и тия на всички живи същества по лицето на цялата земя. За Него животът прониква всичко и на този живот Той умее да отзвучава еднакво. Дали е минерал, растение, животно, човек еднакво значими и близко те стоят до Него и еднакво той отговаря на техните нужди и копнежи. Всичко лежи пред Него и у него естествено, като широк вход към целия свят, който всяка минута стои открит пред Него със всичките борби, противоречия, страдания,скърби,мъки, недоразумения, престъпления. “Не бихте издържали” - казва Той “ако ви се отворят очите и видите съществуващия ужас на Земята”. Неговите нерви са непознати, необхватни за нашите мерки на издръжливост и сила. Те притежават онова, което ние наричаме чувствителност, а същевременно те притежават нещо, което не може да се окачестви - здравина и устойчивост. Причината на всичко това, лежи може би в оная непозната материя от която Той е изтъкан и от начина на Неговото виждане. Както очите на гения откриват краски и тонове там, където обикновените нищо не виждат, така и Неговият поглед обхваща несъизмеримостта на световете, вътрешната страна на човека и на живота, скритите взаимоотношения и причини. Нещата за Него получават реален и точен облик. Затова нищо не го учудва, затова Неговото снизхождение и търпимост спрямо човека е безгранично. Той не гледа и не вижда както обикновено сме свикнали да гледаме и да виждаме ние. До Неговия слух стигат всичките звуци, които изпълват Всемира, не само в тяхната хармония и величавост, а и ония, които идат отдолу, от земята, където Той е слязъл за да поднесе на човека големия дар на една Велика Любов. Еднакво Той слуша музиката на световете, както и воплите на всички отрудени, които в даден момент издигат глас за милост и пощада към небето, еднакво дали този глас идва от човек или от животно над което се упражнява насилие. Нищо не му е чуждо, нищо не му звучи далечно и студено. Той се прониква от вика на страждущите и еднакво до Него стига скръбта на майката човешка, както и тази на майката вълчица, която не намира храна за малките си вълчета. За Него е безразлично кой търси помощ, кой вика за пощада - какъв е той и какви заслуги има. Както животът е единен, така и чувството на святост към него е еднакво. Пред Неговите очи живота е вечната и святата същност с нищо незаменимата есенция, която трябва да се пази осторожно, да се не разсипе нито капка от нея, да се съхранява грижливо, защото диханието на Вечността е вложило безсмъртната си частичка.
За запазването на тази скъпоценност Той е готов всичко да направи, с всичко да се бори, за да се не разсипе, за да се въдвори първоначалната чистота и святост. Животът не е случайно явление и неоценими са съкровищата, които са скрити в него. Цялата Вселена участвува в неговото изграждане, велики агенти го подържат, движението го оживява, светлината го храни, топлината го поддържа и като венец любовта го носи в своите майчински длани. На земята не биха се намерили средства, сили и възможности да се придобие една десето милиардна частичка от тази скъпоценна течност, за всичките земни съкровища човекът не би жертвувал и атом от тая есенция.
На земята, където жестокостта, насилието и несъвършенството на хората си позволяват безразсъдно да пропиляват живота на човека, оценявайки го най-ефектно, небосклоните се помрачават и земята разгневена разтваря гръдта си, за да погълне престъпленията на хората. Странен е нейния ред и морал, който никъде не повелява да се разлива кръв неповинна. Учителят се опълчва срещу всичките видове насилия. “В какъвто и да е вид, аз го отричам". Една от главните задачи на човечеството е да се справи с безогледното разполагане на човешкия живот. Няма по-голямо престъпление от убийството в каквато и да е форма - то е идея от най-тъмни и реакционни сили. Да се унищожава живота, това е узаконяването на първото престъпление извършено през ония незапомнени времена - братоубийството. Да се опази капката кръв и да се съхрани диханието на човека - идеята лежи близко до Него, тя прониква всяка дума и трепти във всеки ред, слушаме я във всичките октави и нейното звучене се превръща на апотеоз на любовта. Той се обявява срещу всички ония, които узаконяват по какъв да е начин убийството, независимо от формите и целите, независимо дали се извършва над животни или хора. “Не ще се откажа от това свидетелство срещу човека, дошло е време да се прегледат и да бъдат изслушани всичките прошения за убийство - на тях ще им се даде ход и аз ще свидетелствувам срещу тях.” Не щади нито христовите служители, които в името на Христа са изпратили на кладата толкова невинни, не щади и военните, нито съдебните власти, които еднакво са разполагали с живота и са взели участие в неговото унищожаване. Много е говорено по този въпрос, ние се спираме мимоходом, за да проследим отношението Му към човека и неговите нужди, дълбокото разбиране на тези нужди и Неговата отзивчивост. Няма случай, който Той да не разбира, да не познава и да не помогне. Ония, които са живели по Негово време и не са Го познавали, може да се учудват на това, ала ние, които имахме тази възможност да следим от близо това и сами да го преживеем, казваме - моментът бе велик, Земята никога не ще забрави това събитие, и отраженията ще сияят през вековете. Онова, което Той остави, ще легне като основа при изграждането на бъдещата култура.
Ние не преувеличаваме, напротив казваме нещо малко, защото, какво сме ние с нашите ограничени сетива да обхванем неизмеримото! Успяхме само да преживеем силата на момента, блясването на светкавицата, за да съзерцаваме покълването на семето в нашите души, които за Него бяха почва, където Той пося семената на новото, което идваше на света и което един ден щеше да се види и опита.
Ние Го наричахме Учител. Много има писано за личността на Учител като идея и като възможност. Темата е доста разработена. Онова, което привлича нашето внимание е нещо друго, което всячески се стараем да уловим и представим в тази монография. Искаме да бъдем последователни и да спестим подробностите. Ние стигнахме до един от набелязаните вече върхове и като опитни планинари искаме да тръгнем към следващия - образът до тук бе отбелязан с една култура. За нас тя е жива, реална и топла, защото бе опитана. Неговото разбиране на човека, Неговата преценка за него и Неговата любов към живота и грижата за съхраняването на тая скъпоценност.
Той знаеше и можеше. На Него можеше да се повери всичко. Нямаше възел и противоречие, което да не развърже. Всичко е опитано и не само от един човек, а от хиляди, които са спирали пред Неговия праг. Няма да си позволим да кажем ни една дума, която не е минала през опита и през наковалнята на фактите. Светът - хората, учени и прости, богати и бедни, млади и стари, няма човек да не жадува да намери поне един, който да го разбира, помага и люби - един поне при който да се спре, когато го налегне скръб и печал, мъка и безверие; една врата и един праг на който да спреш с дълбока вяра, че на прага ще застане човек и ще ти поднесе топлата дума и утехата и нещо повече правилното разрешение на задачата, която те тормози. Единственото нещо за което човек копнее. Човекът мъж или жена изоставени от своята любов, търговец загубил своите пари, майка загубила своето дете, учен, който не може да открие последния знак, военачалник загубил своята сила, обременени всички от една идея, от един конфликт - светът е пълен с тях и най-после човекът може да жадува за истината и напразно я търси по човешките друмища. Всичко лежи пред този праг, където те чака Човекът, Човекът, който ще те посрещне и ще ти каже: Седнете, отпуснете се и разкажете, какво ви тежи, аз ще ви помогна. Идеята за Учител е изразена без думи. Той е този, Който ще те посрещне на прага, независимо кой си ти, какъв си ти и откъде идваш. Идеята ще говори на всички, както е говорила и на нас. В тази идея безкрайността е отляла своята сила, своята чистота, своята вяра и своята любов. Христос като Учител ни дава ярка идея за Него, като същество, който държи в ръцете си силата, вярата и любовта, дадени без мярка. Чрез тези важни принципи единствено може да се съхранява и изгражда живота. Затова и Той единствено с тях борави и гради сградата на Своето учение - една здрава и съвършена архитектурна цялост споена с най-мощната спойка - спойката на любовта, на мъдростта и на истината. От тази спойка човечеството нямаше да се освободи, защото веднаж свалена на земята, тя щеше да насити атмосферата и хората щяха да я дишат чрез въздуха, пият чрез водата и ядат чрез хляба.
Учителят идва на Земята, за да дава и изпълва. Земята е изпълнена, Земята е посята. Новото ще бликне като фонтан, като извор, като нива разлюляна от обилен плод. За тази вода и за този хляб хората са жадни, защото те са, които дават тон на живота. Неговата сила, с която Той разполагаше когато е бил на земята, сега става по-голяма, когато е вън от нея. За жителите на Земята няма по-голям и по-желан приятел от Учител. Защото Той е който може да я обогати с духовни съкровища, които не изчезват. Човек трябва да бъде готов за тях - да приготви място в себе си и да ги възприеме като дар. Времето, когато един Учител идва на Земята е епохално. Той бележи края на старото и началото на новото, което настъпва по всичките посоки на живота. Всред хаоса и безперспективността на века, когато човечеството преживява най-големите конфликти, два момента ще бъдат отбелязани като най-главни. Първият, когато над помръкналите хоризонти се ражда новата зора и вторият момент, когато народите ще приближат до голямото светило, за да запалят своите ламлади. Съществува само една пътека, един път. Този път води към светлината и топлината на това мощно слънце. Народите ще опитат всичко, и уморени от ужасите на века ще стигнат до Него, не като при авторитет, а като при извор, чийто свежи струи ще ги съживят, като светилник, който ще им поднесе ключове, като любов, която ще избърше всяка сълза, за да могат да разрешат всичките противоречия лични, обществени, семейни, държавни, общочовешки.
Той бе приятел не само на българския народ, но и на цялото човечество. Застанал на прага на идващия век той е направил духовна революция не вън от човека, а вътре в неговия ум, сърце, душа, като вля ново съдържание и нова сила и насочи човека именно към мисълта и чувствата като най-мощни двигатели на живота и човешкия напредък. Овладяването на мисълта и чувствата бележи важен завой в развитието на човека и постави краеъгълен камък в непознатата и неправилно осведомена наука, каквато представлява днес - психологията и науката за душата. Материалът на тази тема е огромен, даден във всичките лекции и беседи. Никой до сега не е говорил толкова много и така задълбочено с такова познание и проникновение за света на душата, за духовното, както Той, предвидил големия глад на съвремието си. Мисълта на човека се възейма до тези върхове, за да стигне до същината на човека -мисълта, чувството, душата, духът-области, които предстоят да се разкрият и опознаят. Земята лежи открита пред погледа на географа, ала човекът предстои да се разкрива пред погледа на човека. Големият Майстор е трасирал пътя, дал е направлението, поставил е стрелка и облял пътя с обилна светлина -направил е неоценима услуга на човечеството.Човекът на двадесетия век за голяма радост успя да улови стрелката и добре е чул сигналите. Да се овладеят познанията, не за Земята, а за човешката душа е наистина сериозна експедиция, за която се изискват самоотвержени, трудолюбиви и чисти по сърце ученици. И за тях, както и за всички мореплаватели и откриватели е необходимо да имат висок идеал и беззаветна любов, за да могат да открият неземните съкровища скрити в недрата на земята, не за да превърнат желязото в злато, а как да навлязат в света на духовното, за да превърнат омразата в любов, насилието в свобода - как да не бъдат никога вече лъгани, как да възвестят правдата, как да въдворят мира, как да закрепят доброто, как да станат истински служители на новото. Велики открития и велики реформи предстоят на човечеството. Този път няма да бъде спечелена земята с нейните несметни богатства, а ще бъде спечелен човека в когото лежат несравнимо по-големи съкровища отколкото тези на земята и с неограничените възможности непознати и неподозиращи за човека.
Към тази задача и към този подвиг е бил и ще бъде обърнат погледа на Големия Приятел на човечеството. Ние успяхме да видим това, да преживеем великия момент, като имахме рядката привилегия да бъдем привлечени от Неговата светлина и топлина, да почувствуваме тази светлина и топлина, да съзерцаваме живота Му, като израз на висша хармония и да опитаме накрая живителната сила на Неговото слово. Големият Приятел е приближил всичко и всички до сърцето си. Няма живо същество застанало на Неговия праг, обременено от някаква нужда да не е получило отговор. Той очерта прав и здрав път по който могат да минат всички, които търсят и жадуват истината. Светът се превърна на просторен дворец и над него небе осеяно със слънце и звезди. Милостта и Любовта на Бога се излива към отруденото човечество. Идеалите на двадесетия век ще поникнат, веща ръка е посяла нивата, класовете ще бъдат тежки и сити. Следващите поколения ще опитат тия плодове. Ключовете - великите принципи бяха връчени на човека. Това можеше да направи само Той - Великия Учител, за Когото предстоеше да се говори. Нека сам за себе си да се нарича Неизвестния. Като светлината, която всичко разкрива, а тя остава неразкрита. Той разкри вътрешния, неизвестния човек, като определи правилните отношения към Цялото, приближи идеята за неизвестното и нематериалното до човека и направи жива и осезаема идеята за Великата Реалност. Това беше голяма придобивка и смел скок в света на духовното познание.
* * *
3. Двадесет години по-късно ние не само четем Неговото Слово, сега имаме време да мислим, да се вдълбочаваме, за да откриваме височините на Неговата мисъл и се приближаваме при Него отвътре. Ние се връщаме назад, за да преживеем годините, когато сме били край Него, за да огледаме днешната обстановка, която се различава коренно по своето вътрешно съдържание. Миналото беше за нас премного наситено със светлина и топлина, с чисти тонове и музика.
Събитието бе неизмеримо по своята значимост и дълбочина, а времето за родените в началото на този век беше необикновен празник, чиято хубост и тържественост никога нямаше да изчезнат от нашето небе. Ние имахме рядката привилегия да бъдем Негови съвременници, да Го гледаме и слушаме и с вътрешна будна сетивност да долавяме онова, което подозирахме. Тогава трябваше да бъдем на тази възраст, когато опита е набран и мисълта усредена, за да обхванем значението на тази среща, среща с Учител на Земята. По малко тогава мислехме, повече чувствувахме и с присъщото безгрижие и самонадеяност на младостта стояхме някак си далеч от проблемите, противоречията и сериозността на нашето време, пред които нямаше да закъснеем да се изправим.
Сега повече мислим, отколкото чувствуваме. Нашата радост на ученици мина в друга гама. Дойдоха усилни години, дойдоха задачите и противоречията, дойдоха изпитанията, чрез които се калява и изпитва волята и характера на ученика. Тогава се върнахме към съкровищата, които ни чакаха и приеха като топъл и уреден дом, където ни предстоеше да преживеем всичката красота и всичката светлина на онова което Той ни остави идеално подредено. Предстоеше ни да научим много изкуства от които най-важното беше да умеем да правим връзка и кажем: Както е горе на небето, така е и долу на земята. Неделима и вечна е връзката между Учител и ученик. Трябваше да я осъществим. Устремихме се към Словото с всичката жажда на ученици, които търсеха стрелките и сигналите, формулите и ключовете чрез които да се приближим до Него и до принципите.
Започнахме тогава да се вглеждаме, да се вслушваме във всеки тон и дума, които звучаха необикновено и имаха цената на сит плод с жив кълн. От всичко това учението и образа на Учителя се очертаваха по релефно и по-пълно. Радостта наново се връщаше при нас и ние пак преживявахме кратките мигновения на празнична тържественост. Бяхме Негови съвременници и можехме да кажем: Опитахме свежестта на Неговата вода и сладостта на Неговия хляб, които щедро предложи на целия свят.
Какви светове нови и непознати разкриваше Той и колко необхватен беше простора на мисълта! Трудно бихме могли да измерим замаха и силата с която Той разполагаше. Някога може би ще се намерят други, които ще могат да обхванат Неговите възможности, сили и знания с които разполагаше. Ние не намираме изразни средства, нито разполагаме с точни мерки с които да дадем цялостна представа за Учението, делото и Неговия духовен лик. В тази монография ние правим опит да направим това с желание да избегнем схемата и тривиалното описание на един живот и философско - критичен фрагмент на Учението. Всичко у Него беше премного живо, непрекъсващо и неуловимо движение, за това и всичките езикови форми да изразим онова, което е било край Него са несъвместими, неприложими. Той не обичаше статичното, еднообразното, “логичното” измерено до м.м. с нашата десетична система. Затова много неща приети, узаконени, уточнени за Него звучаха далечни, неверни дори и смешни. А Сам Той оставаше далечен, неразбран във възгледите за етика, за религия, за наука, за свобода, за истината, за Любовта, най-вече за Любовта. Неговата логика се различаваше коренно от общоприетата, затова и не я разбираха, философията изглеждаше недостъпна, неразбрана, неприложима; точно такива качества, каквито тя не притежаваше. Неразбирането и отрицанието на новото далеч не говори, че то не притежава тези качества. Отрицанието винаги придружава тези, които дръзват да се раждат преждевременно. Като прелетни птички те винаги са подхвърлени на тежките условия на ранната пролет. Нищо, обаче, не им пречи да оповестят пролетта. Великите хора никога не са били приети от своите съвременници и техния живот винаги е бил придружаван от несгоди, противоречия, борби, гонения. Оттам и тежките условия при които те са принудени да живеят всички, които идват на земята в името на един висок идеал.
Гонението на Неговото учение дойде по-късно и то засегна Неговите ученици. Ала докато Той беше на земята засегна само Него. Религиозната власт в България не му отреди радушен прием. Онова, което българското духовенство направи на него е история с която историците един ден ще се занимават. Ние искаме да отбележим само ония мигове, които историкът може да пропусне, но които ние не можем да избегнем, защото живяхме край Него, докоснати от огъня на Неговата мисъл. Не могат да се забравят някои неща. Колкото и грижливо да е пазел вътрешния си живот от външни посегателства, все оставаше нещо да искри и разкрива духовния образ.
Той малко говореше за себе си и в малкото, което казваше проличаваше линията по която човечеството щеше да мине. Тези думи бяха и сияние, и поличба, и съдба. Сияние и светлина за тези, които слушаха и учеха, поличба за тези, които бяха жадни за доказателства и съдба за тези, които правеха опит да се противопоставят на течението, като се опълчваха срещу Него и делото Му. Не знаеха, че изпълнителната власт лежеше в Неговите ръце. Той казваше: ’’Докато аз съм на земята, не съм толкова опасен, но когато си отида всичко ще стане на пух и на прах. От сегашния ред на хората от техните лъжи помен няма да остане. Така е решил Бог. Скоро ще стане това. Всичко ще бъде пометено. Бог е влязъл вече между европейските народи. Този кипеж, това брожение, тези войни, всичко това показва, че Бог е проникнал навсякъде. Моето Слово е живо. Колкото по-навътре влиза, толкова повече то се разгаря.” Това е казано през м. април 1921 година, четиридесет години оттогава. Каква панорама на тогавашния живот в сравнение с днешната. Светът още кипи като котел и Неговите думи се изпълват. Никога народите не са горяли в толкова противоречия и конфликти, както днес. Процесът на разрушението започна от първите десетилетия на нашия век и продължава още. Ние не искаме да коментираме или да пророкуваме, нямаме и за цел да изброяваме всичките предсказания от този род. Има нещо което вълнува лично нас, много повече от онова, което утре ще стане с цялата ни планета. Това е живия интерес, който имаме към Него като Учител и към човека като ученик. Него, Когото искаме през това бурно време да видим добре, да съзерцаваме в пълнота Неговия образ, за да почерпим сили, вяра, надежда и любов, нужни за това дълго пътешествие, което ни предстои всред вълните и бурите на нашия век. И второ като ученици да изживеем радостта, че благодарение на Него ще можем да се извисим до Неговия свят - свят на красота и светлина. “ Когато напусна земята, тогава ще опитате моята сила. Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мене говори цялото небе.” И ние, които Го слушаме, знаем, че в думите има неотразима истина, че това, което говори е самата истина. Народите щяха да опитат тази истина и времето щеше да я докаже.
Той беше клеветен, хулен от свещениците. По Негов адрес се силеха лъжи, клевети и хули. Но ние казахме, това са елементи на историята. Ние няма да се занимаваме с тях. По време, когато свещениците не избираха средства за борбата си срещу него, Той спокойно си работеше, вървеше по определения път, изнасяше своите принципи и сваляше на Земята едно знание, което щеше да ползува не само нас, българите, но и цялото човечество. Нямаше област, нямаше стрък от културата, която Той да не засягаше, нямаше въпрос, който Той да не осветляваше. Не се страхуваше да каже истината и показваше всичката вътрешна голота и сухота на съвременната философия лишена от реалност и практическа стойност. Не одобряваше положението на християнския свят и начина по който се проповядваше Христовото учение. “Ако стопим целия християнски свят - казваше Той - не можем да извадим един истински християнин - българите едва ли ще дадат един крак на християнството, гърците едно ухо, англичаните един нос, германците една вежда.” Една изобличаваща характеристика твърде сбита и образна за състоянието на съвременните християнски народи. Къде стояха народите в своя морал, в своята култура, своята човечност, измерени с Неговата мярка?” Какво правя аз? Слушам и гледам. Чувствувам, когато в света стават престъпления, взимам участие в страданията на хората. Чувам, как вика някой за помощ гледам, как някой забива нож в гърдите на някой. Някъде убиват жена, дете. И след това ще кажат за мене: Да пукне. Защо? “Защото Той помагаше на всички, защото беше дошъл на Земята, да спаси човечеството от голямата катастрофа, която вече летеше към земята. Неговата задача е била да я предотврати - “ Два влака летят със светкавична бързина един срещу друг, неизбежна е катастрофата. Задачата на човечеството е да намали тази бързина, да отложи тази среща, да се стигне да там, че жертвите да бъдат сведени до минимум.” А свещениците се залавяха с Него и се бореха като с най-отявлен враг. В света идваше нова пролет, нова епоха, раждаше се нова раса. Той пръв оповести новото, което пристъпваше. И тъкмо през този най-тежък подготвителен период, когато бурята предшествува идването на пролетта, Той беше на земята и Неговата мисъл я обгръщаше и подготвяше. Той очерта пътя и даде съоръженията, как да се превъзмогне този път. “Аз пристъпвам вашия закон, а вие Божествения. Човешкият закон не ме лови.” Беше премного силен, за да бъде уловен и съден от малките хора на нашия век, който Той успя да обнови, оживи и позлати отвътре със духовните съкровища, които направи достояние на цялото човечество. В света беше станало много светло и на Земята нямаше място вече къде да се крие лъжата и насилието, след като двадесетият век роди идеята за братството между народите. Реките имат своите извори. Нищо на света не идва случайно, най-вече идеите и те са като реките, и те имаха извори. Учителят бе един дълбок и неизчерпаем извор - водите щяха да задоволяват жаждата на всички живи същества по нашата земя. Водите на този извор щяха да прелеят, за да поят и освежават не само нашия народ, а всички жаждущи за новото души по целия свят.
* * *
4. Не една ръка ще пише за Него и не един човек ще разказва за Него. Две неща неотлъчно придружават Великия Учител - светлината и топлината. Трудно е да се определи количеството и качеството на двете. Светлият ореол до който италианските художници в миналото са стигнали е бледо отражение на неограничената аура в която те са потопени, движат се и представлява атмосфера и среда. Невъзможно е да се измери по някакъв начин силата, трептенията и температурата на това течение, в което те живеят и работят. Едновременно тази аура е и защитен пояс, който съхранява тяхната безопасност от външните неприятелско настроени среди. Колкото тази аура може да бъде полезна, здравословна за едни, толкова тя може да бъде съкрушителна и опасна за други. Тя е като огън, който едновременно оживотворява и унищожава -зависи с какво съдържание хората се приближават при Него - с какви мисли, чувства, желания, намерения, положителни или отрицателни. За едните тя крие благодат, за други нещастия. Затова, както в миналото, така и сега законът действува по един и същи начин. Всеки опит да се уязви личността и делото на един Учител, претърпявал крах и всеки човек, който се опитва да вдигне ръка срещу Него и учението Му бива унищожаван. Сблъсква се сам с тая огромна топлина и светлина, която представлява истинска броня. Законът действува неумолимо. Учителите дори нищо не могат да направят, защото те не засягат Него, а Великото, Мощното, Божественото. Нищо не е в състояние да спасява такива врагове, все едно да се спаси летящата пеперуда от пламъка на запалената свещ, когато безразсъдно тя хвърчи около този пламък. По-добре е за ония, които искат да попречат, да разрушат или да похулят Учението или Учителя навреме да се дръпнат настрана, да се оттеглят на разстояние, да не се опитват дори да се преборят с тези Велики мъже, които наглед приличат на земни жители, ала се различават коренно от тях, притежават голяма сила,топлината и светлината са неудържими, жители са на друга държава, живеят по други закони и като идея дори те стоят толкова далеч от обикновеното съзнание, и не подозират величието пред което стоят, и великата жертва, която те са направили като са приели проста човешка форма и са слезли на Земята с известна мисия. Ние нямаме за цел да правим преводи и да убеждаваме хората в съществуването на една Велика Разумност, която съхранява не само живота на нашата малка планета, но и тоя на цялата Вселена. Онова, което искаме да кажем не се отнася до тия човешки съзнания - пеперуди, които в желанието да се преборят със светлината изгарят в пламъците на един огън, който те се опитват да докоснат с нечисти пръсти и устни. Не е било време тази опитност да не се е повтаряла многократно, и историята да не е отбелязвала края на всички насилници, които са излизали на двубой срещу светлината. Ще дойде ден, когато и историята, която се пише днес, ще разкаже на поколенията за всички ония тъмни сили, които в продължение на половин век се опитваха да петнят и да унищожат делото на Учителя. Ние няма да говорим за това, историята се пише от историци, материалите един ден ще изобилствуват и онова, което поднасяме с тая монография ще се потвърди.
Съвременниците на това събитие, най-велико през нашето столетие, нямаме вече много време, за да обхванем всичко онова, което се случи около Него и след Него. Ние бързаме да разкажем за непосредствените преживявания покрай Него, да коментираме някои моменти от живота и да се спрем на онова от Учението, което сметнахме за главно. Нашето желание е да се докоснем до същността на това събитие, да се приближим до Него и неусетно да вдигнем един малък крайчец от тоя живот, извор, който ще блика и пои корените на бъдещата култура.
За личността на един Учител от този мащаб е писано в Евангелието, което разкрива ярко образа - “ Дадена му е сила без мярка.” Делото на Христа е неоспорим факт. Не са нужни доказателства. Всичко е налице добило плът и кръв чрез тая малка книга съставена от учениците Му. Само ония, които са в разрез с истината и светлината могат да твърдят, че личността на Христа е от света на легендите и митовете. Историята и тях ще подмине като най-големите реакционери на прогреса и най-големите фанатици на века, които затварят очите си пред реалността и минават равнодушно покрай действителността.
И тогава, както и сега светлината и топлината са били големи. По време на Христа три години тя е заливала света. Като отприщен поток светлината проникваше умовете на хората. За късо време на това слънце успяха да кълнят и се развият най-великите идеи, които идваха да обновят човечеството - идеи, които родиха културата на бялата раса. Времето бе съкратено до минимум поради безлюбието, което тогава стягаше света като с леден обръч. Човечеството се почувствува претоварено от топлина и светлина, липсваше сякаш съсъд, където да се отлее обилието на благодатта. Силите на злото добиха преднина, но опитът в края на краищата излезе несполучлив.
Историята казват, се повтаря. Не винаги. Нещата не се развиват по един и същи начин. Аспектите се различават. Трагедията на Христа не се повтори сега, трагедията и на богомилите също не се повтори. Слънцето, което изгря на нашия хоризонт, грея и топли не три години, а повече от половин столетие. Делото, като нещо завършено получи дълбочина, широчина и височина. Учението се изля като завършена скулптура, величествена и жива с устрем да живее, да се разраства и да изпълни предназначената си цел.
Учението бе свалено на Земята в своята кристална чистота. Учителят изпълни Своята задача за която беше дошъл. “ Свършихме една малка работа " - посмъртните слова разкриват величието на подвига, преминал нечуто и незнайно в пределите на една малка страна за една голяма част от този народ. Той я нарече “малка работа “ и зрънцето е малко, и изгревът на слънцето започва от една искра, и пробуждането на цялата природа започва медлено и с най-малките величини. Затова и неговият живот на земята премина безшумно, лишен от външен блясък, облечен в най-скромна дреха, украсен с онова, което на земята ще си остане най-голямата ценност - скромността. Животът протичаше като извор, чиято сила всеки чувствуваше.
Не правим опит дори да търсим необикновеното, тайнственото, защото всичко наистина беше необикновено, но беше толкова естествено, звучеше като най-хармонична природна гама, подчинено на ония естествени закони по които течеше и живота. Нямаше нищо крещящо, странно, неразбрано, потайно, нереално. Всичко край Него дишаше простота, яснота, чистота, невъобразим мир. Мирът проникваше в душите на всички, които се приближаваха при Него, за да докосне съзнанието и внесе в него най-живия елемент - светлината. Човек усещаше, че нещо става с него, променят се външни и вътрешни условия и животът навлиза в нови и непознати до тогава релси. Процесът беше естествен, красив и всеки намираше, че пролетта, която настъпи на земята, докосваше предимно него.
Ние се връщаме на това време, когато картината представляваше рядко хубава и слънчева пролет. Атмосферата за онези, които бяха край Него беше премного наситена с устрем и пламък да се върви напред. И когато се питаме, защо се случи всичко онова, което ни срази отвън и ни разпръсна като овци без пастир, ние си спомняме за всички минали преди нас, които не бяха пощадени нито от страданията, нито от изпитанията. Спомняме си и Неговите думи, които категорично ни предупреждаваха, че няма да бъдем подминати от изпитанията. Те дойдоха и като метод и като броня, която идва да съхрани най-свещеното, ценното, грижливо изработено - духовното богатство в душата на ученика. Ние знаем, че той стои зад всички страдания и изпитания, вечно буден, ангажиран и загрижен за онова, което трябва да остане непокътнато в своята чистота и красота. Ние знаем още, че нищо не става на Земята без да е допуснато от Великия план на Битието. И ако сме успели да запазим сравнително известно спокойствие, самообладание и вяра, то се дължи на това, че капитанът, който управлява нашия кораб е пак Той. А Неговата десница е мощна. Всичко е преживяно и опитано. Няма смисъл и ние да говорим неща, зад които не трепти дъхът на опита, на преживяването на истината, както успяхме да я доловим. Светът е претоварен от много думи, зад които няма никакво съдържание и най-важно не са съобразени с реалността. Учителят никога нямаше да звучи като мит или легенда. Той ще бъде най-реалната личност, и най-действителен факт Неговото раждане в пределите на България в малко българско селце от родители чистокръвни българи.
През вековете Неговото съществувание и Неговото дело нямаше да звучи като легенда. Няма да се отдаде на реакционните сили и заинтересованите кръгове да помрачат или унищожат голямото Му дело. Той беше най-големият приятел на човечеството през двадесетия век и донесе на това човечество огромно знание, от чиято съкровищница щяха да черпят всички строители на култура и изкуство. Човечеството ще има да благодари на Човека, на Мъдреца, на Учителя, Който облечен в скромната си дреха, разкри скритите богатства на човешката душа, опаса света със Своята силна и права мисъл и даде ново направление на човешката мисъл. Той дойде на Земята с преизпълнена кошница, учението му представляваше ненарушима канара и нямаше да се намерят сили на небето и на земята, които да се противопоставят на Учението. Както капитанът на един кораб държи в ръцете си съдбата на своя екипаж, така и Великият Учител държи в ръцете си съдбата на цялата земя, като направлява пътя и развитието на всяка душа. “Защото велика е задачата, която трябва да се изпълни - да се приеме изобилието на Божия Дух и да се възкреси Неговата Любов.” За Любовта Той говори най-много. Той разтовари това съкровище на Земята и очерта пътя по който обезвереното и отрудено човечество щеше да тръгне.
Двадесетият век даде най-много открития на света и роди най-великия си син. Избрани и щастливи са ония, които всред тъмата и противоречията на нашето време са успели да Го видят и не само да свеждат почтително глава пред Него , но и да вкусят от благата вест, която Той донесе на човечеството.
