1. Когато започнах да работя за създаването на „Изгревът", том I, трябваше да докажа, че авторите, които представях, са били и, че са съществували. За историята на техните материали нямаше място и време да описвам, но наложително бе поместването на техни снимки. Снимките ги имах, трябваше да ги подбера и приложа. Но се получи препятствие, неочаквано, което ме спря.
2. Тези хора, с които работех и се явиха като мои сътрудници, на които плащах за работата им, по команда от някого започнаха да ме убеждават, че снимки не са необходими. Аз бях тогава сам, нямах представа как се печата и през какви етапи трябва да се премине, за да се отпечата една книга. Убедиха ме, че не трябва да се поместват снимки. Книгата излезе и един ме пита: „Къде им са снимките?" - „Кои снимки?" - „Снимките на авторите." Аз видях, че тук има нещо, което не подозирам. Идват и ми казват, че тези сътрудници са се похвалили, че нарочно са ме подвели да не слагам снимки. - „Той нищо не разбира и ние го накарахме да не слага снимки!" Така че още от том I аз бях подложен на предателства. Това е причината, че няма снимки. Предателството е голяма работа! Досега непрекъснато се сблъсквам с него.
3. Бях започнал да работя върху том II и III. Можеше да го направя в един том, но тогава нямаше кой да ме посъветва. Материалът се подготвяше тук, аз отивах във Велико Търново, предавах материала. Спомням си, че беше отпечатан на такъв шрифт, че нямаше да може да се чете. Върнах се, отново се промени шрифта и го занесох. Това бе едното противодействие. Вече бях решил да приложа някои снимки. Но тук отново се явиха други, които ме убеждаваха, че не трябва да се дават пари за хромова хартия за снимките, когато може да се отпечатат на обикновена хартия. И този път бях излъган. А имах пари, но ме подведоха. Работех сам, нямаше кого да питам. В онези години в София всичко вреше и кипеше и тук не можеше да се печати. В том III на цяла страница отзад поместих 13 снимки. Поне видях, че трябва да се отпечатват на цяла страница. Такъв бе извода.
4. В „Изгревът", том IV започнахме да публикуваме снимките на специална хартия. Но се оказа, че в печатницата провалиха хубавите снимки. Аз изпращах материала със снимките, заплащах отпечатването и чаках камиона да докара книгите. Ще кажете: „Как така?" Всеки издател би се смял. Вижте какво, аз съм сам, аз подготвям материала, предавам го, а по-нататък ме лъжат и провалят от печатницата. Всички са срещу мен и срещу онова, което аз издавам. Сам съм срещу всички.
Снимките в „Изгревът", том IV и V бяха несполучливи. Обаждам се по телефона и протестирам, но без да присъствувам там и да ги преглеждам предварително - всичко се проваляше. Отново аз съм сам. Сам подготвям материала и всичко сам движа. А едновременно с това аз работя като лекар в „Бърза помощ" - служба напрегната и отговорна. Как съм издържал - просто не зная!
6. Прехвърлих се в София. Намерих печатница, но снимките отново се отпечатваха лошо, понеже не познавах технологията. Вместо да се отпечатат на плаки, бяха отпечатвани по друг начин. Така че в том XI, XII, XIII също не бяха сполучливи.
7. Тогава се яви като сътрудник Вихър Пенков и започна да ги изработва. От „Изгревът", том XIV до том XXIV, с всеки изминал том те се подобряваха, защото той се обучаваше, усъвършенствуваше и аз вече бях много доволен.
Толкова години се измъчвах с тези несполучливи снимки! Чак сега се успокоих. Доволен съм.
