ГРАДУШКАТА, СВЕТКАВИЦИТЕ И ГРЪМОТЕВИЦИТЕ

Подготовката по издаването на „Изгревът", том I бе много трудна работа. Отне ми няколко години. Отначало не ми беше ясна концепцията, но постепенно тя се оформи в главата ми. Подготовката на материалите бе още по-трудно, защото още не знаех как това може да се направи. Но Онзи, Който дойде и започна да ръководи, бе един представител от Невидимия свят. Всичко се извършваше от Него, а аз само изпълнявах. Отначало бе замислено да се дадат някои истории по създаването на песните на Учителя, но в хода на работата всичко се промени. Яви се нов план за работа - всичко се движеше около мен - автори, които отдавна бяха починали и многото техни опитности. Напрежението бе огромно. А съпротивлението бе от всички страни. Онези сътрудници, които се явиха, идваха и работеха у дома на компютъра, който бях закупил с долари, равняващи се на една годишна заплата в Либия, където работих в периода 1983-1986 г. Но те не можаха да издържат на напрежението и ме напуснаха. Тогава отидох с брат ми при негов познат, който имаше фирма, и там ми завършиха тома и го подготвиха за печат. Няма да забравя онази жена, която ми завърши тома, като ми каза: „Защо работиш с хора от Братството? Намери си хора отвън, които да ти вършат работата." Така и направих. Там имаше едно момиче - казваше се Величка Халембакова, която започна да работи с мен и с нея изкарах 8 тома на „Изгревът" - от том I до том VIII.

Книгата бе занесена в печатницата на Велико Търново. Там бе отпечатана и аз получих първата бройка на 28 юли 1993 г. Докараха я с камион и аз търсех къде да я подслоня. Тиражът бе 3 000 бройки. Да се предложи на пазара тогава беше много трудно, и имах много неприятни случки и преживявания. Как ли съм издържал? Бог знае!

Марийка Марашлиева, която ми беше сътрудничка, отиде на лагера на Седемте Рилски езера, и качиха в чували около 100 броя. За три дни са ги изкупили. Йоанна Стратева изпраща свои приятели, и те качват още 200 бройки, които за 2 дни се изкупуват. И така 300 човека четат, коментират, като мнозина не са съгласни с изнесеното, понеже не знаеха нищо и не им изнасяше. Реакцията бе невероятна. Но изумлението от книгата се превърна в завист, а завистта в озлобление към мен. И оттук тръгнаха атаките срещу мен.

През това време аз съм в Своге на вилата си. Изморен, изтощен от издаването на книгата, само се разхождах и се опитвах да си почина.

Един ден ставам и чувам как по стъклата на прозорците се блъска градушка, придружена със светкавици и гръмотевици. И усещам как стотици игли се забиват по тялото ми болезнено и ме блокират да се движа и да мисля. Излизам навън и какво да видя! Небето е ясно, слънцето е изгряло. Времето чисто. А вътре в къщата по прозорците, по покрива се удря градушка и аз не мога да излезна навън. Съсредоточих се да видя откъде идва всичко това. Даде ми се картина, че идва от лагера на Рила, където 300 човека четяха „Изгревът". Това продължи 3-4 дни. Едвам издържах! Като последица от това вдигнах кръвното налягане. А аз имах нормално кръвно налягане - 120/80, но когато го измерих, беше около 160/100. И оттогава гълтам хапчета за лечение.

Учителят Дънов казва да не критикуваме хората, защото те изпращат мисли, които като млади ездачи яхват кръвоносните съдове на мозъка, притискат ги с краката си и така се уврежда мозъка и се вдига кръвно налягане.

При мен се беше случило същото. Едвам оживях! И досега нося последиците и пораженията от тази градушка. Противниците на „Изгревът" не са безобидни, а върли врагове.