ЦЕКО ЕТУГОВ И АНГЕЛИТЕ НЕБЕСНИ

На Изгрева болшинството са жени. Мъжете са в малцинство, но за работа по поддържане на Изгрева са малцина. А философи, фантазьори, проповедници ги има, колкото искаш. С лопата да ги ринеш.

Един от тези, които са момче за всичко е Цеко Етугов. Наричат го „Цеко отдалеко". Той разговаря и подрежда думите си в рими, които понякога са много сполучливи и шашардисват останалите. С него има много случки, описани в „Изгревът".

На Изгрева има много бараки, съградени от дъски, облепени отвътре с хартия, за да не ги духа вятъра. Има отвор за кюнец и една първобитна печка, която се запалва с дърва, но повечето пъти с каменни въглища, което е било много трудно. През лятото им докарват в каруци каменни въглища, изсипват ги на улицата и трябва да се пренесат в бараките, залепени до къщичките им.

И така, изсипват 2 тона въглища пред една къщичка. И стопанката извиква „Цеко отдалеко" да ги пренесе. Идва той и цяла сутрин с две кофи пренася въглищата на 30-40 метра разстояние от пътя. Накрая стопанката го кани да обядва и му поднася три сварени картофа с малко вряла водичка. А всички знаят, че той работи без пари в името на общата идея „Братство и сестринство".

Цеко я поглежда сърдито и пита: „Това ли си ми приготвила за обяд?" - „Ами това, това е ангелска супа за такъв ангел като теб, който пренесе 2 тона въглища." А Цеко още по-сърдито я гледа: „Виж какво, аз съм човек и не съм ял от вчера. Няколко пъти ми прилошаваше от глад. И друг път ще си извикаш твоите ангели небесни, за да пренесат 2 тона въглища." - „Така ли, това не го знаех?" - „Ще отидеш до твоята комшийка и ще искаш на заем 4 яйца, за да ги опържа. Тя вчера донесе от село цяла кошница яйца. Ще поискаш малко сиренце и масълце." - „Да, ама примоса не работи, развален е." - „Аз ще го поправя, докато донесеш яйцата." А Цеко е техник и поправя примоса. С този уред немско производство всички си готвят, понеже е много практичен. След известно време пристига стопанката, носи 3 яйца. - „А къде е четвъртото яйце?" Тя бръква ядосано под престилката и го изважда. Скрила го за себе си. Цеко си изпържва яйцата, сяда и започва да яде. Онази го гледа сърдито. Казва й: „Сега ще отидеш при другата комшийка да искаш една супена лъжица кафе и захар. Тя има 2 буркана - единият е с изветряло кафе, а другия е със запазен вкус и мирис. Ще донесеш да го сваря накрая, но от миризливото кафе."

Цеко изпива и кафето, и си тръгва. Онази не пита колко струва трудът му, защото знае, че той е брат като ангел, и на него не му трябват пари. Накрая казва: „Слушай какво, като ти стоварят другата година въглища, ще си извикаш твоите ангели небесни, за да ти ги пренесат. Няма да викаш човеци като мен, които не са яли от 2-3 дни." - „Я го виж пък тоя! Не случайно те викат „Цеко от далеко". Дано се затириш там откъдето си дошъл и да не се връщаш никога повече!" Това е клетва, изречена от духовна сестра.

„От твоите уста в Божиите уши" - завършва „Цеко от далеко".

Но „Цеко от далеко" не се затири. За него има разказани много случаи. Има го на снимки с Учителя. Не се загуби в пространството. Има го в „Изгревът" и ще го пребъдва във вековете.

А името на тази духовна сестра не споменавам, защото тя се затри във времето. И образът го няма. Изчезна и вече я няма. Няма я никак. Загуби се сама. Сбъдна се нейната клетва за Цеко, но се върна към нея и я затри окончателно.

Но случаят го разказваме, защото той не трябва да се загуби. Той е посветен на „Цеко от далеко".

В бъдеще ще разкажем неговите случки.

За него виж „Изгревът", том VI, снимка 20; том XIV, снимки 28, 29.

Спомените за него са в „Изгревът", том IV, с. 340, № 31; том V, с. 674-676; том VII, с 373-374; том XVI, с. 107, № 93