РОЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ В ОБЩЕСТВОТО

Ако хвърлим поглед върху историята, ще видим, че има една закономерност в хода на историята. На пръв поглед всемирната история представя един хаос - калейдоскоп, но по-дълбоко погледнато тя е един неотклонен процес на постепенна, бавна проява във все по-голяма степен на силите на човешкия дух. Ако сравним например културата на Египет и Индия с тая на Гърция, Рим и Западна Европа ще видим голяма разлика. Например: Египет проявява това в наука, философия, религия, което доисторическия човек не е сънувал. Гърция проявява нови страни на човешкия дух. Западна Европа в живопис, музика, поезия, наука, техника достига до нови постижения. Но с това не е завършен великият път на човешкия дух. Понеже историчният процес е подчинен на строга закономерност, както всички други процеси в природата, затова, чрез вникване в хода на историята можем да доловим като известен проблясък това, което крие тежката завеса на бъдащето. Когато учителят с помощта на светлината, която е добил от изучаване историята долавя тенденциите на близкото бъдаще, той вече има ключ кой дух да работи в обществото. С други думи, в какво се състои неговата роля? Да улесни раждането на това, което иде в обществото по неумолимия закон на развитието. При слънчевия изгрев планинските чела се осветяват по-рано от долините. Те са вече позлатени от изгряващото слънце, когато долините са още в пълен мрак. Учителят при изгрев слънце трябва да бъде на планинския връх. Той знае вече, че слънцето е изгряло, когато долината това още не подозира. И той по-рано ще чуе това, което слънцето носи като нов подарък на денят. И той ще го съобщи това на хората на долината. Изгревът на новите идеи се извършва в течение на векове, а не в 24 часа. Будните умове долавят новите идеи, те долавят как те се носят из въздуха невидимо навсякъде, когато другите още не подозират тяхното съществувание. Те стават тогава авангард на новите елементи, които всяка епоха внася като ценна придобивка в културата.

Учителят трябва не само теоретически да изучи хода на историята, но и по-специално тая епоха, в която се намира. Чрез закона на развитието и известни симптоми в съвременното нему общество, той ще долови в него елементите на залязващото и елементите на изгряващото. И неговата роля ще бъде да внесе живот, храна и всички други условия на тия елементи, които изгряват в човешкото съзнание и в живота. Всичката тая светлина ще му даде метод за работа и направление в работата му. Тоз дух, като червена нишка ще минава през цялата дейност на учителя в средата, в която той работи.

Пряката работа на учителя е с децата. Но децата даже и 1/3 от денонощието не прекарват в училището. А по-голямата част прекарват в къщи, или на улицата. Ето защо, педагогическата работа на учителя не може да има онзи резултат, който се очаква, ако едновременно не се работи и в обществото. В противен случай, това, което учителят гради в детската душа ще се събаря от неподходящи семейни и други условия.

За да допринесе нещо това направление учителят трябва да влезе в тесен контакт със семействата на своите ученици. Само развиване реферати в родителско-учителските дружби и посещение по закон на учениците от класния наставник не е достатъчно. Класният наставник посещава квартирите на своите ученици повече формално и официално. А учителят трябва да бъде интимен приятел със семействата. Често ще ги посещава. По тоя начин ще се запознае не само с домашната обстановка на учениците, но ще спечели сърцата на всички членове от семейството. В разговор с родителите той ще ги запознава с педагогическата ролй на семейството. Ще им посочи как могат те да помогнат и улеснят в семейството работа, която учителят върши в училището. Когато ученикът знае, че неговият учител е постоянен гост и приятел на неговите родители, той ще учи с по-голямо усърдие, ще има по-голямо уважение към учителя си и ще измени поведението си.

Коя е най-будната и най-идейната част от българската интелигенция? - Това е учителството. Кой друг може да има възможност да бъде в такъв близък контакт с народа, както учителя? Ако надникнем в българското село, ще видим още тревожни схващания за чистотата, за хигиена на облеклото, къщата, двора, за хигиена на храненето и пр. Учителят може да работи в обществото, от една страна чрез личен контакт, като стане техен приятел, после в родителско-учителските дружби и като център на читалищната дейност. Във всяко село има условия за народен университет, който да работи от името на местното читалище; а такова трябва да се открие във всеки населен пункт. Аз мога да ти дам хляб, но не мога да ям зарад теб. Ето защо, учителят, чрез откъслени знания по разни дисциплини, които ще изнесе в народни четения, не може да задоволи всички просветни нужди на обществото. Ето защо, една от главните му цели както при посещенията му при семействата, така и при народни четения трябва да бъде събуждане у всички любов към книгата, към четене, към самообразование. Тези народни четения да бъдат само една инжекция, за да запалят у слушателите този стимул.

Не само при народните четения, но и при посещения на семействата ще ги запознава с основните правила на чистотата. Но златното правило на учителя ще бъде следното: от физичното - към духовното. От физическата чистота ще премине и ще говори за чистотата в мисли, чувства и постъпки. Ще им говори, ще им каже с хиляди примери в живота, че това е необходимо за тяхното щастие.

Казахме по-горе, че всяка епоха носи един нов принос в общочовешката духовна съкровищница. Учителят трябва да знае това. Кой е приносът, който днешната епоха внася в живота с мъката на раждането? - Това е човещината! Учителят в обществото трябва да бъде пророк на човещината.

Днеска в човека се борят две природи - животинската и човешката. Един вол мушка с рогата си, вълкът разкъсва със зъбите си, конят рита с краката си, паякът изсмуква кръвта на жертвата си, а боата я удушва. Всички тия работи, но в нови форми срещаме в човешкия живот. И то както в отношенията между индивидите, така също и в отношенията между народите. Когато човек надрасне животинското ще дойдем до културата на човещината.

Учителят ще улесни този процес от една страна със своят личен пример като бъде олицетворение на доброто, чистота, търпение, милосърдие, толерантност, дух на услужливост и на жертва, а от друга страна и за изнасяне на тая идея в разговор и сказки. Тая култура на човещина за да дойде преди всичко трябва да се разчисти пътя й, трябва да се махне една голяма канара, която препречва този път. Това е алкохолизма. Ето едно широко поле за работа на идейния учител. Разбира се, тая идея той ще я всажда в крехките детски души и чрез тях косвено ще влияе на родителите, обаче, той ще работи и между възрастните със сказки по въздържанието; нещо повече, той даже може да вземе инициативата на въздържателно ученическо и гражданско дружество. За да бъдат и самите членове активни той и тям ще възлага реферати и ще им посочи източник за материал.

След големия крах на днешната култура по причина на Общоевропейската война, кой още може да излезе и да твори в полза на войната? Но въпросът е какво може да допринесе учителят в това отношение? Много и много! Той трябва да бъде апостол на мира. И при преподаване на история в училище, и при своите сказки няма да раздухва омраза между народите, а това, което ги сближава. Днешната война, особено при модерните открития на техниката става вече почти невъзможна, а ако избухне, тя би била съсипателна за всички без разлика на победени и победители. Че един многомилионен град, нападнат от аеропланна ескадра, която ще пусне над него няколко хиляди килограма бомби със задушливи газове, може да бъде превърнат за един час в пустиня, в която даже една муха не е останала жива. Когато днеска Европа прилича на една планина от барут, която чака само една искра, особено трескаво трябва да се работи за сближаване на народите, за тяхното взаимно опознаване и принципът на съперничеството да се замени с принципът на взаимното сътрудничество. Българинът е далеч от англичанина, германеца, гъркът, швейцарецът и пр. Но, ако едновременно един българин и един французин си обърнат погледа към слънцето, то лъчът от слънцето до техните очи ще бъде съединителна връзка между тях. А точката, гдето ще стане съединението е самото слънце.

В духовния живот на човечеството това слънце е Божествената идея. Следователно само когато човечеството дойде до духовно просветление ще има оная вътрешна светлина, която ще съгради културата на човещината.

Учителят, с най-прости примери взети из живота на природата ще обясни на народа великите закони на живота. Например, ще им каже така: всички листа, клони и корени на едно дърво са във взаимна зависимост. Ето защо тяхното благуване е в хармоничната връзка между тях. Както отделните индивиди на едно общество, така и всеки народ по отделно не е ли само една клонка, един лист на това голямо дърво. И какво би станало, ако клоните и листата си противодействуват и съперничат.

Учителят в своите сказки и разговори ще им говори за красотата на известни черти на славянската раса, които трябва да се запазят. У древните славяни, па и в много села днес в България е имало следното: когато някоя вдовица е болна и не може да пожъне нивата си, която с един ден закъснение би се изронила, всички селяни се притичват, поженват я, овършават я и прибират житото в нейния хамбар. Когато някой селянин си прави къща, всички селяни се притичвали и съграждали къщата безплатно.

Когато един оратор говори, ако знае върху дадена материя само това, което изказва, той не може да има оная сила. Когато изнася известен материал, той трябва да изнася най-малко 1/100 от това, което знае по този въпрос. Само тогава той ще има свободата на избора на материала и ще говори с вътрешно убеждение. Ето защо, учителят трябва да следи науката, прогреса във всички области на културата и да бъде с чутка душа за най-ранните краски на зазоряването на нови ценности в човешката култура, за да може да ги влее в средата, в която живее.