НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Създаване на първите комуни в Бялото Братство

04.1922г.


Създаване на първите комуни в Бялото Братство

 

През първата половина на 1922 година се създават първите комуни в Бялото Братство. Жечо Вълков, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Константин Константинов, Кръстьо Тюлешков, Георги Томалевски, Христо Дързев и Кузман Кузманов образуват комуна в село Ачларе (сега Екзарх Антимово), Карнобатско. Рудолф Земан и Луиза Земан, заедно с още десет човека, образуват комуна в Казанлък. Двата опита за комунален живот са неуспешни. За комуните може да се прочете в:

 

Спомени на Елена Андреева - Комуните
 


Спомени на Елена Андреева

 

62. КОМУНИТЕ

 

В.К.: Разказвали са ми, че в ония години, когато започва школата имало един такъв стремеж за комунален живот под влияние на чужди идеи и влияния дошли отвън България. Какво ще кажете за комуните в Братството? Е.А.: Вижте какво, две комуни се образуваха, но и други комуни е имало в провинцията за които аз не знам, щото не ги познавах братята от провинцията. Първата комуна беше в 1922 год. Братята от Младежкия клас през април още искат да правят комуна, но това не беше идея на Учителя. Това беше идея на тези, които мислеха за комуна. На толстоисти, на комунисти, които бяха комунистически настроени в братството. Те искаха да реализират тази си идея. Учителят не се противопостави. И те отиват при Учителя, искат комуна да правят. В това време е дошъл един брат от едно село Ачларе, Карнобатско и той казал, че има голяма земя посята, и че ако иска някой там да дойде, да работи, той приема. И Учителят им казва: „Ето казва, братът е готов да ви приеме". И тогава те решават да отидат там. Но те нито знаят каква работа ще вършат, нито колко са годни за тая работа. Отиват по Софийски там и от всичките най-сръчен и издръжлив е бил Борис Николов, защото той беше тогава един човек здрав, млад мъж, планина, здравеняк, работлив и Борис е от хората, които не търсят лесния път. Той издържа и на най-трудните условия. Когато сме били по екскурзии, Борис никога няма да седне, когато има да се носи вода, когато има да се носят дърва. Най-големият товар дърва Борис ще го донесе. В това отношение той е бил за пример при нашите братски екскурзии. И когато отиват там, човекът при когото отиват ги храни. А това е Жеко Вълков от с. Ачларе. Тогава десетина души са били. Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал муленце, крава ли, какво е имал, млеко е имал. И млекото не го давал кисело, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата. След това правели качамак. И те в града не се хранили така както в село се хранели. Тогава условията в града бяха едни, а в село други. Сега сме изравнени в градовете и селата. И в градовете, и в селата почти еднакво се хранят. Тогава не беше така. В селото тогава още постеха, още държаха за тези религиозни обряди и ги изпълняваха. Когато това в градовете не се спазваше, най-много ще постят една седмица, а онези караха дълго. Значи тези хора като бяха там, ние понеже вегетарианци бяхме, пост нямаше, но имахме разнообразна храна. Тъй не знам защо, но не са си готвили там. Той семейство като че ли не е имал братът.

Жеко се казваше, сега си спомням името му. И с храната са били зле. Гладни са били, не са си дохранвали. Пък те отишли от домовете си и нищо не искат от родителите, защото и университета не посещаваха. Кой баща или майка ще се съгласи синът им да си напусне университета и да прави опити? И там помежду си доста хубаво са живяли, защото дразгите, различията които са били, те са ги обръщали на смях. По този начин тези неравенства в отношенията са ги оглаждали. То е един добър метод. По-добър отколкото да се карат, нали? Така сравнително добре са прекарвали. Някои са били много хармонични, защото са живяли хармонично, но сега Георги Томалевски разправяше, някой му облякъл ризата и той си търси ризата. „Къде е мойта риза?" И някой рекъл: „Още ли ще казваме моята риза и мое, и твое?". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза. Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново. И когато дойдоха на събора почти всичките бяха болни от малария. Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън. Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме. Счуквахме го и го слагахме на китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят комуна, защото недомислица беше комуната. Но през това време школата си вървеше. Само братята отсъстваха. След две години, комуна в Русе направиха. Тогава отидоха и сестри и братя. Помня че и мен ме поканиха, но аз отказах да отида. Малко самонадеяно казах: „Ех, те каквото ще учат там, го зная". Много самонадеяно беше, но да ти кажа всъщност не е било лъжа. Защото помня които отидоха, сестрите малко са бягали от грубата работа. Например прането, повече го вършела една сестра Пенка Михайлова, другите така са избягвали. Когато има предпочитание от една работа и друга, комуна не може да има. Това значи, не им е било ясно какво значи комуна. Комуна е, когато всеки е готов всяка работа да свърши. Аз не мога туй да върша, ами защо ходиш там? Или пък, трябва да се разпредели работата по добра воля. Аз ще работя това, ти ще работиш това. Но когато се оставя по-тежката само на един, вече той се чувства неоправдан. Правда няма. И така. Едното беше това. Другото беше, че почнаха симпатии и връзки между братя и сестри да се появяват, щото ние в клас като сме, сме в духовното поле. В.К.: Не върви.

Е.А.: Е не, Учителят на Паша е казал: „Ти знаеш ли какви погледи се хвърлят в Младежкия клас?" Вече Учителят е казал това. Значи щом го е казал, Той го е видял. Но там като отишли вече почват. Една има симпатия към един, друг има симпатия към друга, млади хора, естествено и една сестра, която след като дойде да живее при мене Дафинка, която си замина много рано милата, тя ми каза, че е написала на Учителя едно писмо и Му разказала какво става. Моментално Учителят отива в Русе. И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на комуната беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета. Даже Учителят тогава каза: „Не се разголвайте, защото братята не са ангели!" Да, така беше казал. И затуй Паша, до края на живота си не тури къс ръкав. Аз пък казвам си, всички ходят с къси ръкави и после като имах дълъг ръкав, нали все шетам, работя, все бях запретната дотука. Свила съм си ръкава и носела съм. След туй носех свободно. Аз не можах да свикна с гола ръка да изляза. Това не можах да нося. Освен когато се пека на слънце. Но иначе не съм ходила, но то е вече навик. То е вече навик, не е нещо друго. Сестрите не са ходили много разголени и не са се държали по мода. Е някои си слагаха червилце на устните, на веждите така малко дискретно, на бузичките, които бяха, тези неща, женската суета си я имаха. Сега имаше други, които никога не си послужиха с това. Но имаше други, макар че са от Младежкия клас, желаеха. Значи, имало е сестри, които желаят да се оженят даже. Макар че бяха там неженени, но вече желанието е било вътре. То е и друго нещо. Значи е нерешен въпрос. И този опит беше неуспешен и повече не се прави. Но казвам Ви, това не беше Учителева идея, не беше. Понеже тези неща не ми лежаха, не съм вземала участие.

 

62. КОМУНИТЕ

Изгревът - Том 9



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder