НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

6.04.1900г.


Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

 

 

Смята се, че това е първият събор на Бялото Братство в България. Датата 6 април 1900 г. е по стар стил. Учителя Петър Дънов поканва само трима ученика - д-р Миркович,  Пеню Киров и Тодор Стоименов. За провеждането този събор може да се прочете в:
 
1. Учередяване на съборите

 

2. Писмо от Учителя до Пеню Киров (25 март 1900 г.)
 
3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ


УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ


Всяка година Учителя призовава учениците на среща. Това са братските срещи,наречени събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов. На тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен свят има да извърши тук, на Земята, върху човечеството. Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.

Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива. Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”

Учителя отговаря на мисълта му така:

Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.

През следващите години съборите стават традиция. Те се състояват през месец август. Това не е случайно. То е във връзка с известни сили, които в дадено време действатв Природата. Те са условия, които Учителя разумно използва.




Utchitelya_11.jpg

Д-р Георги Миркович (1826-1905)



През следващите две години съборите се състояват в Бургас и след това пак във Варна. От 1910 г. те се провеждат в старопрестолния град Велико Търново, един от най-живописните градове в България. Този град е свързан не само с политическия живот на българите, но и с духовния. Той е бил най-важният център при създаването и разпространението на богомилството.

Незабравими са годишните срещи на учениците с Учителя. За тях те се готвят отдалече. Учителя казва:

Пригответе се и се очистете всички,за да може Божият Дух да работи.

Всеки в себе си да възстанови Царството Божие.

В старопрестолния град Търново съборите стават вън от града, в лозята, дето всред китна зеленина се гушат малки вили. Подготовката и уредбата на срещите се извършва под ръководството на Учителя от братя и сестри, дошли няколко дни по-рано. Наемат се околните вили за разквартируване на гостите, но те са недостатъчни. В едно от лозята възниква стан от палатки. В определения ден от всички краища на страната пристигат гости. Всички са сърдечно посрещнати и настанени. Оживлението е голямо,но редът е образцов. Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо семейство. Ние се наричаме братя и сестри.

Учителя казва:

Братството е израз на Любовта към Бога. Всяко учение, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно. Братството е условие за идване на Любовта между хората. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство. Всеки ще бъде готов да се жертва за другите. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо.

Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем. Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото. Учителя се радваше на младите и с голяма Любов се разговаряше с тях. Те идваха при Него, търсещи красотата на един възвишен идеал,който да осмисли живота им, да даде насока на чистия им копнеж. Той им казваше:

Бъдете чисти и светли, за да изпълните своята задача на Земята.

Лицата на всички ученици са озарени от вътрешна светлина. В очите им се чете радостта на новия ден, който иде. Едно свещено присъствие навлиза в душите и ги изпълня с мир и хармония. Всеки е готов да служи на другите. Външни заповеди не се издават. Работата се разпределя естествено. Едни работят в кухнята, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана. Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва:

Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек. И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.

През време на съборните дни всички се храним общо. Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство. Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица.

Първият ден на събора започва. Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето откровение. Изток вече се заруменява. В ранната утрин е прохладно и свежо. Още преди изгрева на Слънцето всички са на поляната пред салона.Учителя вече е тук. На изток се откроява красивата Му фигура.




Utchitelya_12.jpg

Пеню Киров и Тодор Стоименов



Утринната молитва започва. В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи на Добрата молитва. В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света. После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител. Те изразяват хармонията, която изпълва душите в този миг. В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен.

Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците.

Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слънцето, не обичат и Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: “Вземи от мен колкото искаш.” Как ще се отплатите на Великото? Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.

След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения. Те са хармонични движения, свободни, плавни, изпълняват се бавно и съсредоточено. При всяко упражнение се произнася една мисъл. След упражненията всички се отправят към мястото, дето Учителя говори. В първите години Учителя говореше в салона, но скоро той стана малък, тъй като броят на братята и сестрите растеше всяка година според онзи естествен вътрешен закон, по който Разумният Божествен център организира нещата.

Сега Учителя говори от открита беседка под големите ясени. Словото на Учителя през съборните дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея. Той даде методи и правила как тези сили да се развият и насочат правилно, за да служат за нейното повдигане. Всяка стъпка в този труден път Учителя подготвя внимателно. Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите на човека. Всяко знание се превръща в Сила, когато се прилага.

Музиката беше един от любимите методи за работа, който Учителя прилагаше. Той даваше понякога нови песни, които заучавахме заедно с Него. Едва ли някой от учениците ще забрави момента, когато Учителя за пръв път изпя песента Фир-фюр-фен. Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра, смелост и упование в един могъщи светъл свят, който бди над нас и ни помага. Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн на ученика.

Красива традиция беше през съборните дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти. Тогава всички се упътвахме към старопрестолния град. Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят. Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше. Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.

Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи. Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва. Той задаваше работа и упражнения през свободните часове. Съборът беше Школа.

Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане. Той казва:

Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане. Когато има между един народ добри хора, Господ работи повече и помага заради добрите хора.

На друго място казва:

Силен е само онзи, у когото Бог обитава и пребъдва със Своя Дух.

През свободните часове учениците се събираха на групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха.

Понякога Учителя предоставяше на учениците да Му задават въпроси, а Той отговаряше. Разговорите с Учителя бяха едни от най-обичните часове. Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.

Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота.

Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид. Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя. Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват.

Ясен покой се спуща над стана.

Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество.




Utchitelya_13.jpg

 

 

"Учередяване на съборите"

от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов


39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

 

 

До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство.

Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение.

И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш.

Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност.

През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят.

Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович.

Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение.

На следващия ден почва събора.

УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове.

На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.

За тези часове, Тодор Стоименов разправяше:

- Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме!

Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза:

- Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове. Днес е нашият първи събор в България. Сега сте трима, но ще бъдете хиляди!
 


ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВГалилей Величков, Изгревът - том 4



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder