София, 7. I. 1914 г.

Люб. И. К. И.

      Аз пристигнах в София благополучно. Трима приятели ме посрещнаха. Вашата телеграма и тя пристигна навреме. Вашата работа тук потръгна напред. И ще се уреди с помощта от горе. Сега, както ви казах, когато бях в Търново, Вяра, Воля, Интелигентност, Търпение и Надежда. Това препоръчвам не само на вас, но и на всички приятели. Аз ще ви съдействувам. Великият и Славният Баща на Небето не забравя нито едно от своите деца. Той ще изведе всички в победа и ще превърне противоположните неща в добро. Аз пак ще ви посетя. Животът във всичките свои прояви е едно благо от Бога. Временните неща са една подготовка за нещо по-добро в бъдещето.

  Имелата, която е изпратена оттук, ще я закачите. Може да вземете малко от нея за себе си, да си посварявате за освежаване ти и Е. Само да я не варите много начесто. Питате ме как е там времето. (...)

  Сега на работа и Той ще благослови.

  Ваш верен П. К. Дънов

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)