НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София

12.06.1913г.


Писмо от Петко Гумнеров до Кънчо Стойчев от 12.6.1913 г., по идея на Учителя

   София, 12 юни 1313 год.

   Любезни Господин Стойчев,

   Важни времена преживяваме. И, ако има нещо, за което най-много да благодарим, то е, че сме се родили в тая „епоха – кърмачка” на велики събития, за които било писано да сме техни съвременници и зрители. А пък нам конкретно надлежи да славословим и хвалим Господаря на Силите, че ни е сподобил да се срещнем при нашето пътешествие с Тогози, Когото, колкото и да крие небето от нас, пак, ради Него, ни се дарува и благодат, и сила, и крепост.

   Да, да. Само 10 месеци ни делят от миналогодишната среща, и сега, ако застанем един срещу друг, ще можем да разказваме и да разказваме.: за балкански съюз - чудо; за съюзно турския вой и погрома на вековна империя - чудо; за трусове и землетресения в средата на България - чудо; локализацията на дипломатически и политически сплетни - пак чудо. И всичко чудо и чудеса. Всичко се уреди и нареди, урежда и нарежда чудесно. Ние нека искаме доказателства. Доказателствата дохождат и заминават, но ще ли ги използваме? Щем. А ако не щем, ще ни се наложи да ги използваме. „Който има уши да слуша, нека слуша.” Българите не възприеха 100 % доказателствата след Лозенград - дадоха им мъчнотии около Одринските крепости и ги спряха при Чаталджа. А сега опълчават съюзниците им срещу тях, за да ги понапечат, та да си учат добре урока, да размишляват зряло върху всички доказателства, които им се дават за тяхно назидание и да оправят стъпките на живота си. И ще ги оправят. Ще ги оправят повече от всякой друг път, защото Духът, Който ръководи този народ, казва се, е Дух неотстъпчив от Правдата Господня и Той, в съдействието Си да се въдвори тая правда, ще използва както слабостите на българите, така и упорството на техните съюзници. А като тъй, има причини да се радваме, щом сме под неговата охрана. Няма място за униние и тъга, защото Господ работи; и работи садикане*. Дипломатическото и политическо плетиво да не ни смущава. Настроението между българи и сърби е само привидно. От война вече не се бойте. Най-сетне, когато ни сгреши един човек, колко пъти го бием? Не ли само еднаж? Е, добре. Сърбите в 1885 г. не бихме ли ги еднаж? Бива ли и сега да ядат тимара**? Не. Два пъти човек за един кабахат*** не се бие. Не, защото сърбите ще отстъпят като магарета. Не ги гледай, че са се много наежили или че много кряскат. Те се ежат, за да се смирят; кряскат, за да млъкнат. И когато хич не се надеем, ще видим краен оборот на работите.

   А сега тези, последните, трябва да се изострюват, да дойдат до апогея на своето развитие, и когато всичко стигне до кулминационната точка, ще почнем да забелязваме обрата. Ама ще речете: в 1885 г. бихме сърбите за един кабахат, а сега друг кабахат сториха. Не. Съвременници сме, знаем: тогава упорствуваха, погрижиха се за равновесието на Балканския полуостров, но ядоха лобутя****. Сега, виждаме, искат да засвоят цяла Македония, защо? За равновесие. Значи, правят същата грешка, която направиха в 1885 г, а за една и съща грешка два пъти нито човек, нито народ се бие. Такъв е законът. Прочее, война не може да има. Схватки и перестрелки - може би. Но война - не. Не само че не се надеем вече за война, но надеем се, че месец юни, като 9-и месец от започване на настоящето усилно положение, ще донесе уреждане на работите, мир и благоволение.***** Цифрата 9 се състои на 3 места по 3 А на трите като означаваха равновесие, излиза, че това равновесие е в троен размер, равно на 9, цифра, на която вратата адови не могат да одолеят. Всичко това дава ни основание още по-яката да викнем към Господа, и на Него, и само на Него да уповае. „Което Господ прави, никой не може да развали, и което Господ гради, никой не може да разруши.”

   Радвам се, че ми даде слово, за да ти пиша нещо, което отдавна се каня да сторя и ми беше мъчно, че не иде възможност. Моля ти се, поздрави нарочно г-н Паскалев и му кажи, че отговор на последното му писмо до мене няма да получи. Онуй, което би трябвало да му се пише, се почти съдържа в настоящето ми писмо до Вас.

   С ожидание голямо чекам деня, когато Вас и всички единомисленици от Бургас ще мога да видя и прегърна.

   Кажи на Тошето, че и нему няма какво да пиша. Никаква още оправия няма по неговата работа. Назначения и уволнения министерството не върши. Щом се започне такова, аз ще му съобщя и ще сторя от моя страна всичко, каквото ми иде отръки. Но и той да се държи на Горе и да не бърза. А па, ако иска да знае мнението на г-н Д. за неговите проекти, нека си му пише и да го сондира направо, а чрез мене сондаж да не прави, за да не би вместо полза, да му се принесе вреда. Пиша това в твоето писмо тук, защото зная, че сте интимни и близки с Тошето, солидарни, Стефчето помня. И мило ми е за нея, но и зъб имам на нея. Каня се да й пиша и тогава ще й се обясня.

   С братски поздрави до всички, Петко Гумнеров
 

Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21


________________________________
* Саде - сам, само; садикане - самичък. Изразът означава: „и работа самичък”.
** тимара - преносно: бой; ядат тимара - ядат боя; чистене на кон, което става със специален гребен, с кърпи, и е много трудна работа, която е наказание за онзи, който го прави.
*** кабахат- вина, грешка
**** лобутя - бой. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев,
*****На 30 май 1913 г. в Лондон е подписан мирниятдоговорзакраяна Балканската война. На 29 юни 1913 г. Фердинанд нарежда на българската войска да нападне Сърбия и Гърция и се идва до Първата национална катастрофа. Вж. „Изгревът” том I, стр. 437 ÷ 441. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

 



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder