НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя води разговор с група ученици, София, 4 октомври

4.10.1909г.


Учителя води разговор с група ученици, София, 4 октомври

 

Тези разговори са записвани от П.Гумнеров и се предполага, че са провеждани в дома му - ул. "Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година. Протоколирани са в приложение към Протокола на 1910 г.

 

 

В събранието на 4 октомври 1909 г., неделя, 11 часа сутринта, на което присъствуваха: Ние с Гина, Петко Епитропов, Я. Арнаудов, Спас Димитров, Иван Тачев, В. Граблашев и Д. Голов. След като се прочете 12 глава от Евангелието на Лука, г-н Дънов между другото каза:

 

- Вярата не може да се всади у хората, но тя може да се раздаде. Тя е атрибут на душата. Първоначалната вяра ние имаме у себе си и ако тя е постоянно у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази първоначална Божествена чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат.

 

Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл във физическия е обратно. В духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия - силният. В духовния свят силните слугуват на слабите, а във физическия е обратното.

 

Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира. Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в тоя свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе: и въздухът, и водата, и духовете. Та ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем.

 

Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то рече на човека в плътта - първото същество: „Сбогом, довиждане."

За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг. Може да си избереш каквато посока искаш, защото в това имаме избор. От гледището на френологията нашата свободна воля се много ограничава.

 

Що е спане? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието вън от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието, на нова сметка да започне нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спим, или по-добре, ако не спяхме, щяхме да оставаме крайно материалисти, а в спането духът отива, откъдето е дошъл, странствува и с това черпи сили. Човек може в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си.

 

Записано от П. Гумнеров в

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Изгревът - Том 11



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder