София, 2. IX. 1904 г.

Люб. сестро М. Казакова,

      Последното ви писмо получих. Радвам се, че вие успявате там в Търново. Това е и най-добро. Преди няколко време писах на г-жа Недялкова в отговор на едно нейно писмо. Аз пак повтарям: Господ, вашият добър приятел, знае вашите нужди. Той ще изкара всичко на добро. Има много препятствия и мъчнотии, това ми е известно. Лошите и лукавите не стоят празни. Те работят усърдно. Но всичко вкупом изпълня Божествен План, План, по който се приближават към Него избраните Му. Нека се вълнува морето, докато е Христос на кораба, не бой се. Вълните на тоя свят не могат да ви сторят зло. В ежедневното си общение с Господа постепенно ще се прониквате от Неговата благост. Ще се изпълните с оная увереност, която не носи съмнение. Може някой път, приковани от мъчнотиите, да викате „защо си ме оставил?", но то са моменти.

  Това е опитността на твоя Спасител. Пред моите очи нито един от вас не е забравен. Небето на всички ви желае добрини. Молете се на Господа да изпраща повече работници. Писал ли ви е Тодор? Адресът ми засега е книжарница „Голов".

  Поздрав на всички.

  Ваш верен П. К. Дънов

  Ний изправяме тук работите. Има да се тури край на много неща.

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)