НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя
06.01.1901г.


Родена Буча Бехар, писателка,
учителка и последователка на Учителя
(6 януари 1903 г., Пловдив - 10 февруари 1978 г., София)

 
Буча Кемал Бехар е родена в Пловдив на 6.I.1903 г. Семейството е бедно. Баща й е пътуващ амбулантен търговец по панаирите, а майка й - шивачка. Детството й минава в Пловдив. През 1930 г. завършва средно педагогическо училище в Стара Загора. Работи като учителка. От малка нейната най-голяма любов са книгите. След като завършва образованието си пише и издава свои произведения. През 1937 отпечатва сборник битови разкази под заглавие: “Когато зреят житата”, през 1939 година: “Песен над равнините", също така разкази.
 
За Буча Бехар има много малко спомени за живота й в Братството. Или поне не сме намерили до сега. Не е ясно кога се е запознала с идеите на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев е посветил на нейното творчество цял том от поредицата "Изгревът на Бялото Братство" - т.28.  В своите произведения Буча разкрива през призмата на своя поглед идеите на Учителя, принципите на учението, атмосферата на "Изгрева" и в Братството преди и след заминаването на Учителя. Пише за всичко друго, но не и за себе си.
 
Учителя е имал последователи и ученици евреи. Те са поканени да се покръстят в християнството. Буча Бехар и Лилия Аладжем изпълняват нареждането на Учителя, покръстват се официално и приемат християнството. Буча приема името Божанка. Това е описано от Борис Николов  в спомена му: "Еврейският равин в София става християнин" в Изгревът - Том 1.
 
Д-р Вергилий Кръстев е написал очерк за Буча Бехар в Изгревът - Том 4, в който засяга два важни момента от живота на Буча в Братството - покръстването и историята с останалите пари от рилския лагер през 1972 г., които Буча Бехар по препоръка на ръководството слага на свое име в спестовна книжка. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. За това може да се прочете в материали от В. Кръстев. (т.4 и т. 28, Изгревът)

Буча Бехар си заминава от този свят на 10.II.1978 г. в София.
 

Материали за Буча Бехар:
 
1.
Буча Бехар, от Вергилий Кръстев в Изгревът - Том 4.
 
2.
Еврейският равин в София става християнин, спомен на Борис Николов в Изгревът - Том 1.
 
3.
Буча Бехар и спестовната книжка с чужди пари, от Вергилий Кръстев в Изгревът - Том 28.

 

4. Снимки на Буча Бехар

 

Произведения на Буча Бехар:

 

Есета и поеми за школата от Буча Бехар - Изгревът - Том 28 (с линкове към тях)

 

Песен над равнините

Прикачени миниатюри Bucha_Behar.jpg

БУЧА БЕХАР

(Вергилий Кръстев)


Буча Бехар е еврейка.

По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека.

Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г. и „Песен над равнините" - разкази, 1939 г.

Тя има огромно творчество, което приживе успя да подготви, да подреди и да напише на пишеща машина на хубава хартия с прекрасен шрифт и на машинопис, който е изряден. Тук се включват различни есета върху Стария Завет с философски обобщения и прозрения на един изключително висок академичен стил, който не може да бъде достигнат в следващите 100 години. Освен това тя написа и свои описания за Школата на Изгрева и живота на Изгрева. Описа ги така, както ги е възприела и както ги е изживяла.

Беше си подготвила материала в четири копия и търсеше кому да ги предаде. Аз бях тогава млад и пожелах да получа едно копие. Но ми попречиха и то нейните най-близки приятели. Направо завидяха, че ако дойде някое копие в мен, то може би ще има бъдеще и може да се отпечата. Не ми позволиха дори да се срещна с нея. Така нейните четири копия отидоха на различни места. И в момента те са разбити. Спомням си нейната „История на Шко-лата" - в един пакет стоеше при Драган Петков. Няколко пъти исках да го прибера, но той не ми го даде. По-късно той го предаде на Лалка Кръстева. А тя започва да преглежда материала и с химикал да задрасква цели изречения и пасажи от официалния ръкопис на Буча Бехар - машинописен текст. Там където е намерила нещо интересно според нея, тя го изважда на пишеща машина и така прави един свитък около 30-40 страници и го озаглавява „Така беше" и този материал го разпространява на свои близки и познати, доказвайки, че тя е истински духовен човек и има изключителни качества да преценява кое е важно и кое не е важно, което трябва да се изхвърли и кое трябва да се отпечата. Така тя унищожава и отхвърля труда на Буча Бехар. Ако това нещо се случи в света, то авторът ще даде под съд и ще осъди онзи, който е унищожил литературния му материал. По-късно този вързоп отново пристигна при Драган Петков и аз го получих от него. Показах му как е унищожила Лалка Кръстева материала на Буча Бехар. Той стоеше като потресен. След това му показах как тя е редактирала Словото на Учителя от онези беседи, които се намираха вероятно в неговите два куфара, материали, които му бе дал Борис Николов на съхранение и които той не върна. Питам го: „Ти затова ли си, да се промени Словото на Учителя и да се унищожи онова, което е писала Буча Бехар, и която ти се е доверила да ти го даде за съхранение? Кой е за тебе Учителят?" А той отговаря: „За мен Учителят е Бог, слязъл на земята." „Защо тогава работите срещу Словото Божие?" „Ти задаваш много страшни въпроси и теб не трябва да те има в това Братство." „Бъди спокоен, аз не съм от твоето Братство! Аз съм от онова Братство, което свърши твоята работа и който се бори Словото на Учителя да остане неприкосновено." „Тебе не трябва да те има", беснее Драган. „Да, вие ме изгонихте през 1972 г. от лагера на Рила и аз оттогава не съм стъпвал на Рила. За мен Рила е свещено място, а не място на самозвани ръководители." Така завърши спорът ми с Драган. Но неговата работа аз му я свърших, а не някой друг. Запомнете това.

Буча Бехар беше много деятелна и участваше активно при организацията на лагерите в Рила. Тя отговаряше за кухнята и водеше сметките за хранителните продукти, за общия казан, от който на обед ядяха всички. Така през 1972 г. след завършване на Рила, остават 800 лева, сума, която се равняваше на 8 лекарски заплати. Тази сума по препоръка на другите Буча слага на спестовна книжка на нейно име. Тези пари са могли да се вложат в купуването на четири пишещи машини по онова време, които бяха скъпи за обикновените хора. С тези четири пишещи машини можеха да се заангажират четири сестри, които да обработват доста архивни материали. По онова време имаше способни идейни възрастни сестри от времето на Школата, които чакаха да им се даде работа, но тя не им се даваше, понеже нямаше на какво да пишат. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. През 1987 г. ми попадна тази спестовна книжка, занесох я на Драган Петков, за да му покажа какво значи безотговорност, когато той с останалите си съвременници бяха ръководители на Рила, и когато те ме изгониха, защото аз повдигнах въпроса, че хора, които нямат ценз, не могат да ръководят. Той взе книжката и каза, че Буча няма наследници и парите остават в полза на държавата. Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в безотговорност. Така братските пари бяха изгорени и то през 1987 г., по същия начин, както ги гориха през 1947 г. След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея. А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази. Ето ви една задача за реализиране. Нали някои се оплакват, че не знаели какво да работят. Ето, заповядайте и издайте творчеството на Буча Бехар, но с ваши средства. Тогава ще видим и проверим какво можете да вършите. Аз чакам. Ще ви видя от кои сте: от тези, които работят, или от тези, които пречат.

 

_________

Източник: 7.14. БУЧА БЕХАРВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Изгревът - Том 4


Еврейският равин в София става християнин

(Спомен на Борис Николов)


В София имаше голяма синагога, построена от евреите в България. Еврейската община тук бе голяма и много богата. За равин на синагогата в последните години беше назначен Даниел Цион. Как се случи така - не зная, но той дойде на "Изгрева", срещна се с Учителя, направи контакт с Него и присъствува на няколко беседи. Много пъти той идваше на "Изгрева", провеждаше разговори с Учителя и четеше Неговите беседи. Дори се качи на нашия лагер на Рила, престоя известно време и взе участие в общия братски живот. Най-важното е, че благодарение на Учителя, Даниел Цион прие християнството. Прие го от Учителя в Дух и Истина. Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в София, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя. В последните години той написа и няколко книги, в които вмъкна идеи от Словото на Учителя. След 1945 година, когато всички евреи се изселваха доброволно в Израел, те продаваха имотите и къщите си на безценица и много българи ги изкупиха. Тогава и Даниел Цион замина за Израел, за Обетованата земя. Като се прибра в Израел, макар че по титла бе равин, започна да проповядва Учението на Христа. Използуваше главно идеи на Учителя от беседите. Но старите идеи, идеите от Стария Завет, чрез техните днешни представители в съвременен Израел го погнаха и преследваха. Последваха мъчителни дни и той трябваше да премине през вътрешната Голгота на Христа в себе си. Премина я с успех. Не се отказа от Христа. Наистина, той изпълни думите на Учителя, Който каза: "Еврейският народ трябва да приеме Христа. Докато не Го приеме, ще бъде разпъван на римските кръстове." А ние сме свидетели, че точно това става сега. Последните тридесет години има непрекъснати войни между евреите и арабите. Този, който разпъва Христа отвътре, ще дочака да дойдат римските полкове и да го разпънат отвън. Такъв е законът и евреите трябва да го научат.

По времето на Школата на Учителя в нашите среди имаше евреи. На тях Учителят нареди официално да приемат християнството и да се покръстят. Някои послушаха и го сториха. Имаше една сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. Тя официално се покръсти и прие името Божанка.


Друга сестра беше Лилия Аладжем. Тя също изпълни нареждането на Учителя, покръсти се официално и прие християнството. Същото стори и нейната рождена сестра.

Тези сестри бяха запознати с Учението и за някои ще бъде чудно, че те трябваше да преминат през този ритуал. Тук няма нищо чудно. Еврейската религия е едно поле, което има своя охрана и свой егрегор. Християнството е друго поле, което също има свои пазачи и егрегор. Както човек не може да премине от една държава в друга без паспорт и без виза, така също един поданик от едно религиозно поле не може да премине в друго без съответно разрешение и без тайнството на покръстването. Учението на Учителя е друго поле, създадено от Словото на Всемировия Учител. Това е нов свят за Синовете Божии! Амин!

 

_________
Източник:
5_59 Еврейският равин в София става християнинБОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Изгревът - Том 1


I. БУЧА БЕХАР И СПЕСТОВНАТА КНИЖКА

С ЧУЖДИ ПАРИ


1. За Буча Бехар съм написал очерк, публикуван в “Изгревът” том IV, с.590-592. Всичко описано том е вярно и важи и за днес и за утре.

2. Тя си беше написала много добре онова, което трябваше да остави за следващото поколение - своите размисли за Школата на Учителя. Аз бях изявил желанието да получа и да съхранявам всичко онова, което бе записала в онези години 1970-1978, когато всеки месец в София и в България се правеха обиски на Милицията на последователи на Учителя Дънов, взимаха ръкописите, унищожаваха ги, както и томчетата от Словото на Учителя Дънов. Такива бяха тези години от 1957 до1990 година. Аз можах да ги запазя, но ми попречиха да дойдат при мен. Не ми ги дадоха.

3. През 1986 г. почина Боян Златарев, и в неговата къща на тавана бе укрил литературата на Учителя. И когато бях допуснат там да проверявам от двете му възрастни сестри, то там намерих част от архива и на Буча Бехар. И аз го прибрах. Но томчетата от беседите ги прибра Георги Драганов. Аз не исках да му възразявам, защото аз търсех архиви, а това него не го интересуваше. И така се разбрахме - аз прибрах нещо от архивите, а той прибра томчетата. Там имаше към 50 топа хартия, които Георги ги предаде на Лалка Кръстева и ги занесе при Савата Симов. А затова, че те съдействуваха - рождените сестри на Боянчо да прибера архива на Буча Бехар, то аз им разреших кармическите възли на рода. На голямата сестра наредих да си препише етажа от къщата на децата на мъжа й от първия му брак, а на втората сестра, да препише първия етаж на своя друг племенник. И така отначало се дърпаха, но после всичко се уреди и те бяха много благодарни. Оцениха по достойнство онова, което направих за тях. Те не ми пречиха.

4. Онова, което прибрах за Буча Бехар не беше пълно. Може би бе половината от нейния архив. Бях научил, че го бяха сложили останалия архив в бараката на Игнат Котаров, но след неговата смърт бе го прибрал Таню Желев [Виж Изгревът, т. X, с. 585-602, баща му е Желю Танев Николов]. Така знаех и ето сега на 19.IX.2003 г., го запитвам за този архив от тази барака, а той отрича, че е имало такова нещо. И нищо не знае по този въпрос. А някой знае. Или го укрива още, или го е унищожил, за да не го има.

След моя очерк в том IV, с. 590-592 досега никой не се е обадил от 1995 до 2003 година. Абсолютно никой. Това какво показва? Разрушението работи и днес.

5. Дойде времето, развързах чувалите, прегледах онова, което имаше у мен, работих няколко месеца, подредих го в папки, систематизирах материала и го предадох да се набира от Полина Тодорова Петкова от гр. Видин.

Показах й онези места, които Лалка Кръстева бе зачерквала оригинала на Буча Бехар, за да извади своето резюме и да го напише на пишеща машина към 32 страници. Връчих на Полина онова, което бе написала онази, която искаше да унищожи материалите на Буча Бехар. Трябваше да се убеди лично, да види и да пипне. А аз това съм го описал в “Изгревът" том IV, с. 591.

6. Досега никой нищо не е издал от нея. Така, че онези, които укриват материалите на Буча Бехар или са ги унищожили, те се ръководят от едно и също място. А това място го знаем, и знаем онези, които направляват и изпращат Разрушението.

7. Онова, което съм включил по раздели и концепцията на този том за Буча Бехар е направено добре. По-добре не може да се измисли. Това, с което разполагах, го вложих. Има и други материали по други теми, но те не могат да се сложат тук. Тук този Том е за Школата на Учителя Дънов.

Ако дойдат останалите материали на Буча Бехар, ще може да се издаде още един том.

8. И ето, идва времето да се провери дали онова, което съм писал за спестовната книжка на Буча Бехар е верно. И така, аз попаднах на два документа в нейния архив. Единият е Упътване, направено от Галилей Величков, за да може наследниците да се откажат от наследството на тези 800 лева, които тогава се равняваха на 900 американски долара в полза на сестра им Лиза.

Вторият документ е удостоверение за пенсионния отдел и до ДСК за парите.

9. И така, това бяха братски пари, които като домакин на стола на Рила през 1972 г., тя събираше. И вместо да ги предаде да ги съхраняват други по-млади, то тя ги влага на влог на свое име. Аз съм държал тази книжка в ръцете си, и накрая я предадох на Драган Петков, който я унищожи. Това съм писал в “Изгревът” том IV, с. 591.

Напълно съм сигурен, че тя не е искала да открадне и обсеби тези пари. А това бе десятък за Господа. Тя си замина много бърже, и парите ги взеха нейните роднини.

Ето това е развръзката. И аз съм напълно сигурен, че тя си замина така бърже заради тези пари, които бе сложила на свое име. Това бе нарушение на окултния закон за Десятъка за Господа.

А ето тези два документа, които ги прилагам дословно, за да се види, че специално идват от Израел да приберат парите, които не са техни. А защо ли?

Ето защо аз издавам този том за Буча Бехар, но с пари от програмата на „Изгревът”. А те не са дали един лев!



УПЪТВАНЕ


от Галилей Величков


След смъртта на Буча Самуил Бехар, са останали пет души наследници - сестрата Лиза Самуил Бехар и четирима братя, които живеят в Израел.

При това положение Лиза ще получи само 1/5 част от скромния спестовен влог на покойната си сестра и 1/5 част от последната й пенсия, а останалите 4/5 части от влога и пенсията остават за нейните братя, или техните евентуални наследници, ако те са вече починали.

За да може Лиза да получи целия влог и цялата пенсия - необходимо е четиримата братя или техните наследници да се откажат от наследството на покойната си сестра Буча.

За тази цел - те трябва да подадат молба до Софийския районен съд, с нотариално заверени подписи - в която да пишат, че се отказват от наследството на своята покойна сестра Буча Самуил Бехар и да изпратят тези молби в България, за да се подадат пред съда.

Ако братята или някои от тях е починал - трябва да се представи удостоверение за неговите наследници - и неговите наследници трябва да подадат такива молби до съда със заверени подписи, че се отказват от наследството на леля си.

Молбата има следното съдържание:



До Софийски районен съд


София


МОЛБА


От________________________________


от Израел, гр.________________. ул III_________


за отказ от наследство


Другарю Съдия,

На 10 февруари 1978 г. в София почина моята сестра /или леля/ Буча Самуил Бехар.

С настоящата молба декларирам, че се отказвам от нейното наследство и моля моя отказ да бъде вписан в книгата за отказ от наследство.

Прилагам: удостоверение за наследници.



С уважение:__________________


УДОСТОВЕРЕНИЕ


ЛЕНИНСКИ
РАЙОНЕН НАРОДЕН СЪВЕТ    
№456/23.11.1978 г.
София



Удостоверение


Въз основа кл. декл. и зав. от per. за населението Ленинският районен народен съвет удостоверява, че след смъртта си бившият жител на София

БУЧА САМУИЛ БЕХАР - неомъжена

Починал на 10.II.1978 г., акт № 163, е оставила законни наследници:

1. сестра Лиза Самуилова Бехар родена 1901 г.
2. брат Израел Самуил Бехар родена 1889 г.
3. брат Яко Самуил Бехар родена 1892 г.
4. брат Исак Самуил Бехар родена 1895 г.
5. брат Нисим Самуил Бехар родена 1898 г.

Настоящето се дава, за да послужи пред ДСК.



НАЧАЛНИК ОТДЕЛ: /подпис/


* * *


10. За описанията, които прави Буча Бехар мога да кажа, че това може да го напише и направи само една еврейка. А защо? Защото те вярват в Единния Бог, тяхното съзнание е по-разширено, виждат от високо нещата и събитията и ги описват, гледайки ги от високо. Така описанието на Буча Бехар е повече абстрактно, с по-голяма обхватност на събитията, с по-голяма далечина борави описанията. Това се дължи, че тя оглежда нещата, издигнала се на високо. Това е причината, и от там идва нейния стил за описание. Ако не се знае това, мнозина биха се учудвали защо така тя пише. За мен е обяснимо.

11. Буча Бехар има две приятелки, които също са учителки в началните училища. Едната е Наталия Чакова, и нейните спомени са описани в “Изгревът" том VI, с. 3-136. А другата е Петра Шелингозова. Тя е разказвала много от случките, които е имала на село като учителка, и тези случки Буча Бехар ги описва в нейните две публикувани книжки от разкази, които споменахме. В едно от тефтерчетата на Буча Бехар имаме малко данни за Петра Шелингозова. Тя е родена на 19.V.1905 г. стар стил, или 1.VI.1905 г. по нов стил. Други данни за нея нямаме. Били са първи приятелки. На много от запазените снимки са заснети и трите приятелки: Буча, Наталия и Петра.

12. Снимките, които прилагам, съм ги взел в захвърления й архив на тавана на Боян Златарев още през 1986 г., а друга част съм ги издирвал. А в колекцията на Пеню Ганев има една поредица от снимки, на една екскурзия с Учителя, при която присъствуват и трите приятелки Буча, Наталия и Петра. Тази екскурзия от 5.VIII.1931 г. е публикувана в “Изгревът" том XVII в снимковия материал с номера от № 29-31.

13. Този том е обобщаващ, и той ще бъде публикуван накрая, когато преминат другите томове. Или по-точно, когато му дойде времето и когато му се определи мястото от Онзи, Който направлява издаването на “Изгревът” от Невидимия свят.

14. Запазени са две писма на Буча Бехар до Петра Шелингозова.

Едното е от 14.V.1971 г., а другото от 5.VII.1972 г.

Аз ги прилагам, за да се види отношенията им. Тук са споменати лични имена. Петра е Петра Шелингозова, Борис е Борис Николов, Савата е Сава Симов, Галето е Галилей Величков.



* * *


А сега следват двете писма:



ПИСМО ДО ПЕТРА ШЕЛИНГОЗОВА - 14.V.1971 г., София


гр. София



Мила Петра,


Вчера - неделя късно ми донесоха твоето бързо писмо. Днес смятам да му пиша, така му казах по телефона, като получа сведенията да му пиша. Дали ще отговори не зная, или по телефона ще трябва да говорим, ще го помоля да се обади по някакъв начин. Само ти можеш да кажеш дали тази билка ти помага и колко. Как я чувствуваш ти? Не разбрах защо се получи пак повръщане, много ли време ти трая, или не продължи. Той каза, че повръщането трябвало да спре вече още първия път.

За водата Петра, непременно ще изпратя, но не в този момент, ще трябва да говоря с бр. Димитър да занесе кошницата до гарата, много е шантаво времето и валя вчера целия ден. Аз нещо не съм добре - в събота премериха кръвното, не се уплаших, но лекарката каза да внимавам и да взема мерки 215-105. Никога не съм имала така високо. Вчера цял ден лежах, смятах да излеза да се поразходя, но времето попречи, пък нали при кръвно било по-хубаво да се лежи. И днес ще направя също и от вчера почнах да взимам средства за намаляване. Тя иска непременно да види урината, за да разбере откъде и от какъв характер е, затова днес ще занеса да я изследва. Това е положението - как ми се отразява върху дишането не мога да си поема дъх -също както едно време на тебе ти ставаше, дали не е нещо бронхиално или сърдечно, не го зная. Но ще следим тази седмица, дано ми поолекне малко. Намалих до минимум хляба, нали не бивало много хляб - мазнини и без това не употребявам много. Сега сме на салати повече.

Тук нищо особено. При Галето не съм отишла, и някак си не ми е удобно да отивам. Не бил по-добре, напротив вчера чух, че имало усложнение, други казват, че бил по-добре, не можеш да разбереш точно какво е. Пази легло и си стои с черни очила на очите - те били засегнати. Като науча нещо повече, ще ти пиша.

Другото е добро, времето се поразвали, вярвам и у вас да е студено и дъждовно. Аз нищо не правя, лежа и чета, опитвам се да търся причините - умора, тревога, кахъри или нещо друго, може ли да знае човек от какво му става това или онова, дано мине. Имам една тяжест в главата и малко очите уморени ги усещам. Все ми се лежи.

Казах ти всичко, нищо не съм скрила, бъди уверена.

Обаждай се да зная как си ти. Ще пиша пак, като изпратя водата..

Много здраве на всички! От Лиза също много здраве!

Бъди бодра и духом крепка! - И аз искам да бъдеш здрава.

Искам го Петра.....

Целува те топличко: Буча

Сряда ще изпратя вода. Търсете кошницата към петък, събота. - Б.



* * *


ПИСМО ДО ПЕТРА ШЕЛИНГОЗОВА - 5.VII.1972 г., София


Мила Петра,


Пътувах добре, да не кажа много добре.

В Пловдив успях да се справя с багажа и не потърсих ничия помощ, за десет минути стигнах до гишето и още за пет се качих на готовия за тръгване влак и след още пет минути влакът потегли. В девет и шестнадесет минути бяхме на гара Подуене. Опитах се да хвана рейса, но ми се видя толкова трудно и мъчително за моята умора, че се принудих да чакам таксиметрова кола, не закъсня след пет минути, и за 64 стотинки ме стовари пред вратата. Можеш да ме поздравиш, че бях много послушна. Кажи това на Мика, и моите благодарности. Преди да се наобядвам слязох долу за очилата. Това беше първата ми работа. Невъзможно е за петък да бъдат готови, ще дойдете утре в десет часа. Днес, петък в десет часа бях долу и ги взех.

Впрочем нека продължа с вчерашния ден. Точно на площад “Славейков” срещнах Галилей - той вече научил, че съм била при тебе и ме попита как си -казах, каквото можах и каквото трябваше - нищо, каза, ще мине, но безусловна диета - млечна най-вече и безсолна. Щял да се осведомява от своите източници и щял да ми каже. Тръгнах за чайници и той тръгна да си купи хляб и ми разказа какво става тук, т.е. за Рила. Той със Савата щял да ходи до езерата за един ден, щял да се отбие при Борис и т.н.... Разделихме се някъде и аз тръгнах да търся чайник. Обиколих всичките магазини, където съм ги виждала, отидох и на пазаря, свърнах и в ЦУМ - до един часа се шляех и исках още в един магазин, но бях вече изгладняла и се върнах дома. Имаше само от тези, за които бях ти казала, същите, но без капаци. Те и без туй никаква работа не вършат, ние ги употребяваме от една-две години, капака не сме го дигнали, не става нужда и трудно се манипулира. Струват по-евтино и също са така красиви. Взех един с условие, ако Гина не го хареса, ще й върнем парите, чайникът нека остане. Видях, че в същия магазин има и от тези зелените, те били съветски и ми се видяха хубави, не са скъпи, турих още един лев и стотинки и го взех. Двата струват 6 лева и 40 или 60 ст. Записах цената и ще я видите. Ако Гина ги иска, нека ги вземе и двата, ако иска единия, ако иска, никак, каквото иска. Нека останат у вас, и после ще видим какво ще ги правим. Трудно се намират чайници, а чугунени няма никъде. Това е по въпроса за Гина, ако ги хареса и ги вземе и двата, нека да й са честити за новата къща. Изпращам ги заедно с очилата и ще гледам да помоля Илия да ми даде малко червен кантарион и ще туря и жълт, за да си направиш лекарство и Галето каза, че те действували много добре.

Сега Петра, това е за вас - за тук. Наталия малко е лоизстинала. А снощи нека се изразя така се докопа най-после до Тодоров, той бил на летуване, но момчето му се разболя и прекъсна почивката и тя е много доволна, прегледал снощи Райна и казал да продължат същото лекуване и т.н.... Намерил, че добре върви лекуването.

Накрая да кажа, какво става с моето отиване на Рила - времето тук е направо студено, за първи път си сложих жилетка, какво щях да правя при вас с тия тънки дрехи... Да отида на Рила след тия дъждове, тук вчера се изля голям дъжд, сега пак е нагрочено, днес една група тръгна, но аз и за понеделник няма да се реша. Независимо от времето и нещо друго ме спира, което не мога да кажа, което не разбирам, но което е дълбоко и глухо, откъде идват сигналите не разбирам, затова Петра решила съм да чакам. Същевременно по малко се стягам, но не зная, може би няма да се реша да тръгна и най-вече няма да посмея да не се вслушам в онези вътрешни разпореждания, които са по-важни от всичко.

Ще ти пиша пак. Между другото изпращам ти накратко в съкратен вид, правилника по който тази година става летуването на Рила - вече чухме, че варненци и габровци протестирали. Да......

Петруш, пази се добре, лекувай се както можеш, внимавай и пий повече мляко, нека млякото да ти бъде основна храна. Съветвай се и намери време да ме държиш в течение на всичко. Пиши ми, тук съм още и ще бъда вероятно и през другата седмица, затова не закъснявай с писмото, искам да знам точно как си. Премести ли се горе, или спиш долу, всичко ми пиши.

Поздрави всички дома, много здраве от Лиза!

Целува те топличко: Буча

Правилникът обхваща пет страници ситно написани. Би трябвало да го препиша открай до край, и да си го имам, ей така за спомен. Но ето, че аз не издържах може би съм много уморена и не ми се пише. Съжалявам, че няма да го имам в пълен вид.

Изпращам ти го в съкратена форма, дано го разбереш, но ти нали си схватливо момиче, всичко ще разбереш добре. Такова незапомнено нещо, за всичко са се погрижили тия хора и вероятно ще продължават да се грижат за нашето спасение духовно и физическо - нека ни са живи! Съхрани го заедно с онова писмо, което оставих между листовете, които задигнах от Пини и ги оставих там, ще ми ги изпратиш при пръв удобен случай. Забравила съм го.



Б.


* * *


15. Прегледах нейните тефтерчета, подбрах 6 от тях. Прочетох ги и онова, което бе изваждала от Словото на Учителя - от беседите и лекциите като мисли, мота, формули, аз ги обозначих последователно по номера.

16. Подредих тефтерчетата и всичко, което е изваждала Буча Бехар го обозначих дословно. Не съм прескочил нищо. Това е една голяма нейна работа, продължила години.

Една от задачите, които е давал Учителя на учениците си е да си изваждат мисли, мота, формули в своите тефтерчета и с тях да работят.

Това е правила и Буча Бехар.

17. Ще завърша с една извадка на Буча Бехар, която не е включена в 6-те тефтерчета, от Словото на Учителя:



“Какво е човек, за да каже:
Аз зная, аз мога. Един е автора на всичко!
Благословен да е Великият извор!"



И още една извадка:



“Велики Господи на вечността, заради Тебе съм готов
да понеса всички страдания и изпитания."



И още един финален акорд:



“Аз толкова възлюбих Бога,
щото жертвувам всичко, за да го позная."



Амин!

1.Х.2003 година

Вергилий Кръстев

 

_____________________

Източник: I. Буча Бехар и спестовната книжка с чужди париЖ. СПОМЕНИ, ДОКУМЕНТИ, КОМЕНТАРИ

Изгревът - Том 28


Снимки на Буча Бехар
 
tom90848.jpg
Ема Риба, Буча Бехар, Марияна, Елена Андреева и Петра Шелингозова.

tom90850.jpg
Буча Бехар, Николай Шиваров и Елена Андреева.

tom90855.jpg
Николай Шиваров, Петра Шелингозова, Буча Бехар и Елена Андреева на Изгрева.

tom80732.jpg
С Учителя на Рила - 21 VIII 1938 г.
I ред, отляво: 1. Буча Бехар. 2. Мариета Бертоли. 3. Влади Симеонов. 4. Димитър Янушев. 5. Пенка Белева. 6. Учителя. 7. Райна Калпакчиева. 8. ... 9. Найден Найденов, долу седнала е Николина Балтова.

170629.jpg
Учителят на екскурзия с приятели на 5.VIII.1931 г. до петото езеро - Бъбрека (Махабур).
Седящи отляво надясно: 1. Йордан Савов. 2. Стоянка Илиева. 3. Учите­лят. 4. Иван Кисьов. 5. Елена Хаджи Григорова. 6. Наталия Чакова. 7. Теофана Савова - с плетената шапка. 8. Савка Керемидчиева. 9. Дора Савова (сестра на Теофана). Прави: 10. Димитър Цеков. 11. Буча Бехар. 12. Петра Шелингозова - със забрадката. 13. Крум Няголов.

170630.jpg
Снимка № 30: Екскурзия с Учителя на 5.VIII.1936 г. при шестото езеро - Сърцето.
Отляво надясно: 1. Димитър Цеков, държи в лявата си ръка бялата шапка, а с дясната се подпира с бастуна си. 2. Стоянка Илиева. 3. Йордан Савов. 4. Елена Хаджи Григорова. 5. Учителят. 6. Савка Керемидчиева. 7. Теофана Саво­ва до Савка. 8. Дора Савова. 9. Наталия Чакова. 10. Иван Кисьов. 11. Крум Няголов - с бялата рубашка. 12. Буча Бехар. 13. Петра Шелингозова с бялата забрадка.

170631.jpg
Екскурзия на 5.VIII.1931 г. при Пазар-дере срещу Тодорини кукли и езерото Карагьол. Казва се Пазар-дере, защото тук по турско време са докарвали стадата - говеда, коне, овце - и търговците са купували стоката, като са я дамгосвали с горещо желязо, като всеки търговец си е имал подходящ знак. За това върхът над Пазар-дере се нарича Дамга - от дамгосва- не на зачервено желязо по хълбока на животните.
Седящи първи ред: 1. Наталия Чакова. 2. Стоянка Илиева. 3. Петра Ше­лингозова. 4. Буча Бехар. Втори ред: 5. Дора Савова. 6. Савка Керемидчиева. 7. Елена Хаджи Григорова. 8. Йордан Савов. 9. Учителят. 10. Иван Кисьов. 11. Те­офана Савова с плетената бяла шапка. 12. Крум Няголов.

tom120272.jpg
Гостите на молитва пред хляба Господен.
Отляво надясно: 1. Васко Искренов. 2. Мария Тодорова. 3. Борис Николов. 4. Благовест Тошев. 5. Райна Калпакчиева. 6. Буча Бехар. 7. Василка Иванова- права. 8. Наталия Чакова - права. 9. Милка Аламанчева. 10. Елена Андреева. 11. Гита Стратева.

tom100212.jpg
При палатката до второто езеро. 12. VIII. 1939 г. Първи ред: 1. Генерал Стоянова с пъстрата рокля. 2. Сабхай с белия шал. 3. Карден, със сакото. 4. Д-р Давидова. 5. Елена Казанлъклиева. Отляво: С тъмното сако Георги Тахчиев, над него с белия костюм Буча Бехар. Георги Куртев е прав, 6-ти поред. В средата: Учителя. Най-горе вдясно: Стефан Белев с побелелите мустаци, до него е Цанка Екимова, старата Попова, Боян Боев, над него Методи Шивачев. Над Учителя е пастира Методи Марков, зад него - Гради Минчев.

 



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder