НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
21.09.1898г.


Роден капитан I ранг Борис Рогев,

флотски хидрогаф и последовател на Учителя
(21.09.1898 г. - 21.02.1976 г.)

 

Борис Рогев е роден на 21.09.1898 г. в с. Воеводино, Варненско. Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. През 1921 г. завършва морско училище. В периода 1927-1931 г. специализира в Сорбоната (Париж) астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. През 1931 г. формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт в София. През 1933 г. прави първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие. Той е и началник на разузнавателната, хидрографската и метеорологична секция. В 1946 г. капитан I ранг Рогев става началник на Държавния военен географски институт – София, а през 1951 г. – началник на катедра “Математика” във Военна академия, София. И днес е цитиран в научни издания в Германия, Франция и Русия.
 
След 30-годишен упорит труд върху основата на многобройни проучвания от наши и чуждестранни източници, като прилага математически и астрономически методи, доказва научно, че прабългарският календар води началото си от 4768 г. пр. Хр. и прабългарите са първият народ на земята, който е можел да определя дните, месеците и годините по точно определена календарна система. В книгата си "Астрономически основи на първобългарското летоброене", издание на БАН (1974 г.), Борис Рогев установява, че прабългарският календар предхожда всички известни в Азия календарни системи. Календарът е признат от ЮНЕСКО за един от най-точните в историята. С тази своя конкретна хипотеза прави голям принос не само към българската, но и към световната наука.
 
Носител е на ордените “Св. Александър” – от 1940 г. и 1943 г., офицерски кръст и кралски орден “Югославска корона” – IV клас, 1936 г. и др. Кавалер на ордена “Почетен легион” - 1939 г.
 
Участвал е в живота на „Бялото братство” и е имал личен контакт с Учителя Петър Дънов.
 

(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)
 
За Борис Рогев може да се прочете в:
 
1.
Биографични бележки, от Видка Николова, Изгревът - Том 23
 
2.
Биографията на капитан I ранг Борис Димов Рогев (1898-1976) в дати
 
3.
Борис Рогев, човекът на духа на прабългарите, Бележки от Вергилий Кръстев, Изгревът - Том 23

4.
Борис Рогев, разказано от Димитър Грива, записано от Вергилий Кръстев, Изгревът - Том 8

 

5. Снимки на Борис Рогев

 

Може да се изтегли на PDF книгата на Борис Рогев:

Астрономически основи на първобългарското летоброене

 

Прикачени миниатюри 14.Rogev copy.jpg

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ


Видка Николова


Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време. А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.

Но в каквито и по-тесни или по-широки рамки да се движи познанието ни, за днешните читатели настоящата книга и нейният автор остават почти непознати, дори и с отрицателен знак. Първо издание на книгата прави издателството на БАН през 1974 г. със символичния тираж от 1000 екземпляра оттогава и до днес. Освен книгоиздателски и културни политики, принос в това отношение имат и популистични писания като това на (днес покойния вече) Иван Богданов (сп. «Отечество», 1979 г., кн. 19 и 20), когато той с небивал остракизъм отрича труда на Борис Рогев. Един «литератор» отхвърля концепцията на математически труд, писан от доктор по математическите науки, защото той, докторът, се криел зад... «зад нищо не значещи формули»... Наивността, меко казано, на подобна позиция има своеобразното си продължение и днес, тъй като също не-математици и не-физици отхвърлят високите професионални достижения на Борис Рогев, представяйки първобългарския календар като само слънчев, а не какъвто го показва и доказва Рогев слънчево-лунен. И вместо да поставяме въпроса кой всъщност се крие зад формули, а и «какви» и «чии» формули, тук е мястото да припомним основни моменти от биографията му: той е с висше военно образование (България) и висше математическо образование (Сорбоната Париж), награждаван е с ордени и медали, включително и Почетен легион на Франция, учен и офицер е от Царския военен флот на Негово величество Борис III. Днес част от архива му е на разположение във Военноморския музей във Варна. Борис Рогев до края на дните си остава един от «тихите» интелектуалци на България. Пенсионира се през 1954 г. като военен (ръководител на катедра във Военна академия София) и постъпва на работа в Българска академия на науките в Централната лаборатория по геодезия, където е до 1964 г. А за годините си дотогава той сам разказва (текстът се публикува за първи път) така:

След завършване на първите два класа на Военното училище София, със заповед N° 7 от 1920 г. по флота, следвах и завърших теоретическия и практическия курс при флота по пълната програма на Руския морски корпус. На 20 февруари същата година бях удостоен със званието мичман II ранг, а три години по-късно, през 1923 г., със званието мичман I ранг.

След служба през 1921-1925 г. в Морските специални школи, на миноносците и на моторни кораби, а през 1925 г. бях приведен, заедно с кораба, който командвах, в гр. Русе. В русенската пристанищна стража прослужих 1925-1926 г. През 1927 г. поех командването на същия кораб, с който бях дошъл в Русе. През септември на същата 1927 г. със заповед на Министерството на железниците, пощите и телеграфите № 6529 от 29.IX., бях командирован за специализация по астрономия и навигация във факултета на Университета на Париж (Сорбоната).

От октомври 1927 г. до ноември 1931 г. следвах и положих всички полагащи се изпити по науките Обща математика, Обща физика и Астрономия апрофонди*. За същите получих диплом и звание Лисансие по тези науки.

Връщайки се в България, бях приведен в Морското училище. Тук ми бе предложено от началник-щаба на флота от известния тогава наш морски авторитет, капитан II ранг Г. Славянов да поема организирането на хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София. Приемайки предложението, бях командирован в същия и за сравнително къс период от време бяха набавени необходимата литература, ъгломерниуреди (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb poisson френско изобретение), както и плавателни средства хидрографни лодка и кораб. С това новоорганизираното отделение можа през 1933 г. да пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1 :10 000 в приетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивица от крайбрежието на Ападжа манастир място, познато днес като Златни пясъци.

Поради смяна в командването на флота, командировката ми в София бе прекратена и бях отзован във флота. През 1934-35 г. Географският институт продължи хидрографската снимка на ивицата пред Варна и устието на р. Камчия.

През 1934-39.г. службата ми. във флота премина като командир на кораб «Камчия», началник отдел в Морското училище, командир на миноносец и в Щаба на морска и речна отбрана. За целия този изтекъл период само веднъж ми бе възложено да извърша хидрографска учебна снимка с възпитаници на мореплавателния отдел на Морското училище. След една нова смяна в командването на флота, на 5.IV.1940 г. бях този път приведен във Военния географски институт и назначен на длъжност началник на Хидрографско отделение при същия институт. За времето 1940-41 г. възобновеното Хидрографско отделение извърши снимката на южната и западната част на Бургаския залив, на залива Атия, Созополския залив и западния залив на Поморие.

През годините 1942-44 г. на Хидрографското отделение бе възложена оригиналната снймка на части от крайбрежната ивица на Беломорието. Така бяха заснети в 1942 г. заливът Перамос, както и западната част от северната част на Кавалския залив. През 1943 г. бе снет хидрографски заливът Порто-Лагос, заливът на Дедеагач и устието на р. Струма, а през 1944 г. източният вход на залива на Кавала, заедно с проливчето Тасос югоизточният бряг на същия залив Кавала. През 1945-46 г. бяха оригинално заснети източният залив Поморие, ивицата пред селата Равда и Чимос, заливите на Несебър, както и самият този град, включително с. Влас, ивицата пред нос Емине, ивицата преде. Обзор, преде. Бяла и тази на Черния нос. За времето 16.IX. 1946-9.IX. 1947 г. ръководих Военния географски институт като временен началник на същия. На 9.IX. 1947 г. бях удостоен за началник на Военния географски институт. Без да се откъсвам от контрола и ръководството на Хидрографското отделение, оригиналната снимка на Черноморското крайбрежие продължи през 1947-48 г. със снимането на крайбрежието на н. Екрене, устието на р. Батова, гр. Балчик, нос Калиакра до границата ни с HP Румъния. През 1948-1950 г. продължи снимането на крайбрежието Созополски залив, приморско, Мичурин, Ахтопол и устието на р. Резвоя (турската граница).

На 17.IV.1951 г. бях приведен на длъжност началник катедра във Военната Акедемия «Г. С. Раковски» София.

За детско-юношеските години на Борис Рогев, за времето до 1920 г. има запазени родово-биографични на броски от неговия брат Христо. По време на един от многобройните ми опити, уви!, безуспешни и до днес, да предизвикам второ издание на книгата на Б. Рогев за първобългарския календар, синът му ми даде да ги прочета. Помня, най-силно впечатление ми направиха два момента: първият родовият спомен и твърдение, че майката на войводата Хаджи Димитър е първа братовчедка на майката на единия от дядовците на Борис Рогев; вторият в юношеските си години Борис Рогев се отличавал с декламаторско-ораторските си дарби и е бил включен от Константин Кисимов, тогава също ученик в Търновската гимназия, в училищната театрална трупа.

Родил се на 21. IX. 1898 г. и отишъл си оттук през 1976 г., заедно с писателя Георги Томалевски, с д-р Методи Константинов, с проф. Кръстьо Тулешков Борис Рогев е един от интелигентския кръг ученици в Школата на Учителя Петър Дънов. По самата си духовна същина и измерения, този факт определя облика му като човек, гражданин и учен.

-------------------------------------------------
* etudes approfondies (фр.) букв. задълбочено обучение; във френските университети такава диплома се издава след 5-годишно следване, което дава право на подготовка за докторска дисертация, (бел. М. И.)

 

_________________________

Източник: I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИБорис Рогев

Изгревът - Том 23


Биографията на капитан I ранг Борис Димов Рогев (1898-1976) в дати
 
Rogev.jpg
BRogev.jpg
Капитан I ранг Борис Димов Рогев (1898-1976).

 

 

Роден на 21.09.1898 в с. Воеводино – Варненско

 

Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина линия.

 

1921 – завършва курс за строеви морски офицери във Варна.

 

Служи в Специалните морски школи, на торпедоносците, в Дунавската пристанищна и полицейска служба в гр. Русе.

 

1927-31 - Специализант в Сорбоната (Париж) по астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия.

 

1931 - Формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София.

 

1932 – лектор в курс “Корабоначалнически”, който дава висше военноморско образование и е предвестник на съвременния факултет „Навигационен”.

 

1933 – осъществява първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие – брегът на Златни пясъци.

 

1934-1940 – Отново на служба във Флота като лейтенант и капитан-лейтенант.

 

1938 – заедно с Пецов е лектор в морския метереологичен курс на Морската учебна част. Той и началник на разузнавателната, хидрографската и метереологична секция. Първи труд - ”Лунно-слънчевите приливи и отливи на Черно море”;

 

1940-44 – Началник на Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София, където обследва северното крайбрежие на Егея. Издава “Приливи и отливи пред северното беломорско крайбрежие”;

 

1941 – капитан II ранг Рогев издава учебник “Мореходна астрономия” за юнкерите от Морския отдел на Военното училище в София, ползван от курс “Корабоначалнически” , подготвящ капитани за гражданския флот.

 

1946 – капитан I ранг Рогев – началник на Държавния военен географски институт – София.

 

1951 – Началник на катедра „Математика” във Военна академия - София и Военнотехническата академия в София.

 

1954 – пенсиониран, но продължава научната си дейност в Централната лаборатория по геодезия към БАН.

 

Цитирания на трудовете му се проследяват в издания в ФРГ, Франция и СССР.

 

Носител на ордените “Свети Александър”, офицерски кръст “Св. Александър” – от 1940 и 1943 г, кралски орден “Югославска корона” – IV клас, 1936 г и др. Кавалер на ордена “Почетен легион” (1939 г).

 

____________________________
Източник
 


БОРИС РОГЕВ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Бележки от Вергилий Кръстев

1. С Борис Рогев се запознах през 1969 г., когато той беше на 72 години, а аз на 31 години, у една наша позната. Срещнах се няколко пъти с него. По онези години той водеше голяма борба, за да приемат неговата статия за «Астрономическите основи на първо българското летоброене» и да му я публикуват. Тогава имаше голяма цензура и трябваше разрешение от БАН най-малко с три подписа на академици. Това беше комунистическата диктатура.

2. Борис Рогев ме възприе толкова радушно, допусна ме толкова близко до себе си, че аз се смутих. И непрекъснато се обръщаше към мене така:

- Вергилий, ти какво мислиш?

- Нищо не мисля и нищо не мога да измисля, но знам, че това е в ръцете на Учителя. И на Него ще се молиш и ще търсиш от Него подкрепа.

- Той ме гледа учудено:

- Откъде това знаеш, ти си млад за тези откровения.

- Млад съм, но това го знам още от памтивека.

Той се усмихва, става и ме тупа по рамото. И наистина му публикуваха статията на френски език в една поредица на БАН (Българска академия на науките), в кн. 3 на академичното издание «Etudes balcaniques» от 1969 г. Аз я имам тази статия на френски език, като документ от неговите борби.

3. Борис Рогев беше много щастлив, че може да пробие тази Бастилия, наречена БАН. Но тази публикация остана скрита от българите, понеже беше на френски и лично той си я беше превел. Започна нова борба, за да може да се публикува неговата монография на български език. Отново се срещаме. Казвам му:

- Беше направен първият пробив.

- Така ли смяташ?

- Не смятам аз, но решението е вече взето и се чака времето да се изпълни.

- Чие решението?

- На Този, на Когото вечер изпращаш своите молитви.

Идва насълзен и ме тупа по рамото. През 1973 г. БАН разрешава печата и през 1974 г. монографията му излиза от печат. За всеобща изненада на всички.

4. Нашите приятели си я купуват от книжарницата на БАН. Всички се учудват, че идват обикновени хора и я взимат. А когато тя попадна в ръцете ми и аз се опитвах да я чета, то аз нищо не разбирах от нея. А защо? Първо, аз не съм математик. Второ, аз не разбирам нищо от астрономия и от небесна физика. Трето, аз не съм астролог. Четвърто, трябва да бъдеш закачен за онази духовна верига, от която Борис Рогев черпи сили и знание. Без тези четири условия никой от неговите съвременници не можеше да чете тази книга. А що се отнася до българските академици, те също нямаха знания да оценят труда на Борис Рогев. И днешните академици нямат това знание. А за да се скрият и укрият своето невежество, то търсеха идеологически, комунистически похвати за отхвърляне на труда му. За времето си този труд беше в разрез с комунистическата идеология. Аз, както тогава, така и днес, в 2006 г., не мога да повярвам, че е отпечата на. Разбирам, че това е станало с намесата на Учителя Дънов чрез Неговите служители от Божествения свят.

5. Никой от съвременниците на Борис Рогев не разбра неговата монография. А защо? Защото нямаха знания за нея. Ще ви приведа по-късно и доказателство, и то неоспоримо. Днес, 2006 г., никой не може да прочете и да проумее тази книга. Нямат знания. А за да ги имат, трябва да изпълнят четирите условия по точка 4. По времето на социализма бяха създадени математически гимназии и завършилите ученици имаха голяма математическа подготовка. Но тези ученици не можаха тогава да бъдат използувани от държавата. След 1990 г. тези математически гимназии съществуват и всяка година българските ученици взимат първите награди на международни конкурси по математика. Но след като завършват, заминават за САЩ като стипендианти и специалисти, за да работят там за повече пари и за своята кариера. Така изтичат тези математически мозъци от България. А само те могат да разчетат, да проумеят монографията на Борис Рогев.

6. Когато работех с Борис Николов и записвах спомените му, той разказа как Борис Рогев е помогнал за отпечатването на Песнарката на Мария Тодорова за песните на Учителя Дънов. Той е бил тогава директор на военната печатница. И там, във Военно-полиграфическия отдел, където се отпечатвали военните карти на България, се отпечатва Песнарката с песните на Учителя Дънов. И понеже там пиле не е могло да прехвръкне поради военната въоръжена охрана, то нотният текст се внася, отпечатва се, изнася се, без да може да се прави никаква корекция. Пренасят я с конска каруца, укриват я и започват на ръка да сгъват колите. После я занасят да се подвърже. И след като излиза тази книга, започва ожесточение срещу нея, което и през 2006 г. не е още затихнало. Всичко за нея вижте във «Изгревът», том I, стр. 382-386.

7. Подготовката за издаването песните на Учителя Дънов е бил труден процес с много противодействия. Вижте «Изгревът», том I, стр. 177-190. А как е била отпечатана Песнарката, вижте в том I, стр. 190-194. След като се запознаете с този материал, тогава накрая се явява Борис Рогев, който в пълна военна тайна, във Военна печатница, като директор, дава разрешение за отпечатването песните на Учителя. Така че накрая това е негова заслуга. И затова, че е помогнал на Учителя да Му се издадат песните, то Учителят му помогна да се издаде монографията през 1974 г., въпреки съпротивата на мнозина от БАН. Това е истината!

8. Когато записвах спомените на Нестор Илиев, то той разказа за Борис Рогев, как е помогнал за отпечатването песните на Учителя Дънов. Виж «Изгревът», том IV, стр. 270-271. Ще видите как на всеки човек му е строго определено онова време, когато трябва да се определи да работи за Учителя Дънов и за Бога. Изпуснеш ли го, с тебе е свършено завинаги и повече няма да се родиш в човешко тяло на Земята.

9. Борис Рогев е морски офицер от флота. Преминал е с годините си през военна дисциплина и се е изкачвал бавно в своята кариера. Но е последовател на Учителя Дънов. И когато трябвало да се разреши някакъв исторически прелом в историята на човечеството, винаги около Учителя има и присъствуват онези, които са подготвени за това и имат знания и власт. Ето така Димитър Грива и Борис Рогев отиват при Учителя на Изгрева. А това е след 21 юни 1941 г., когато Германия напада вероломно СССР, въпреки че между двете държава има пакт за ненападение. Германските войски се приближават до Москва и всички очакват тя да падне в ръцете на германците. И понеже Рогев е писал книга за Черно море и Учителят се обръща към него, посочва му една дата и му казва, че на тази дата няма да има нито един германец по бреговете на Черно море. И това пророчество и историческо решение на Учителя Дънов пред лицето на един морски български офицер в лицето на Борис Рогев се изпълнява чрез Силите Небесни. А как е станало това, вижте в «Изгревът», том VIII, стр. 198-199. Така че Борис Рогев е свидетел да види как действуват Силите Господни.

10. Като записвах спомените на Димитър Грива, той разказа много неща за Борис Рогев, които са публикувани в «Изгревът» том VIII, стр. 268-270. Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език. Иска да знае от Моис Басан има ли това нещо бъдеще. Басан го предава на един френски академик по математика и астрономия да го проучи. След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев. Но това време още не е дошло. Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на календар. Димитър Грива предава на Басан няколко екземпляра на френски език, за да ги предадат в Сорбоната в Париж. Какво е станало по-нататък, не се знае. Според мен нищо не е станало, защото Моис Басан се проваля накрая.*

11. Димитър Грива разказваше за юртата на прабългарите и как практически са измервали времето по летвите на юртата. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 269-270. Щеше да ми предаде чертежа на юртата, но не можа да го намери. Ето сега, в този том, ние публикуваме чертежа на тази юрта. Обясненията за тази юрта на Рогев са много кратки, облечени са с математически формули и числа, които аз лично не разбирам. А трябваше на обикновен език да обясни по-подробно, за да ни стане толкова ясно, както на древните българи, които са боравели с юртите по знание, дадено за тях от посветените!

12. А сега ще ви дам най-голямото доказателство какво е представлявал Борис Рогев като математик и учен. По времето на социализма 1945-1990 г. действуваше империята на СССР. Те бяха създали своя военна империя. После създадоха икономическа империя СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ), която обединяваше СССР, България, Румъния, Полша, Чехословакия, Унгария и ГДР (половината територия на Германия, окупирана от войските на СССР, на която бе създадена Германската Демократична република, управлявана от комунистите). И тази икономическа империя има свои проблеми и задачи за разрешаване. За да се управлява, трябват знания, трябват изчисления и още много неща. Тогава правителството на СССР задава една икономическа задача на съветската Академия, да я разреши. Умуват, решават математически, но нищо не излиза. Тогава решават да потърсят други математици. Разузнаването посочва Борис Рогев. Идват при него. Официално му дават задачата на руски език и му казват, че това е не само военна тайна, не само икономическа тайна, но е тайна за мощта и сигурността на СССР. Тогава Рогев им изважда своята военна униформа от гардероба, показва им я, те уплашено я гледат, а той им казва: «Пред тази униформа Учителят Дънов заяви, че Германия ще загуби войната и Русия ще спечели войната, когато германците бяха пред Москва.» Онези стоят като втрещени, и още повече са уплашени. Тогава му казват: «Ти си доблестен български офицер и ние ти вярваме.» Военната униформа, която пази и съхранява, му помага.

13. Борис Рогев сяда на масата, започва да решава икономическата задача на съветската икономическа империя. Работи цяла седмица. Решението му е изпълнено с формули и разяснено. Решението на задачата е дадено и тя е изпълнена. Съобщава, че задачата е решена. Идват като попарени от срам, взимат я, занасят я в Москва. След един месец отиват при Борис Рогев и му казват, че решението на задачата му е прието. И благодарят за решението. Но го помолват да мълчи, защото е военна и икономическа тайна на Съветския съюз. И той мълчи.

Ако беше комунист, ако беше комунистически учен и комунистически офицер, щяха да затръбят вестници, радио и какво ли не още. А тогава всички замълчаха. И Борис Рогев разказа всичко това на приятелите си, с които се срещна. Всички са възмутени от това безобразие. Но мълчат.

14. И точно по това време БАН не иска да му издаде монографията. Той сънува Учителя, Който му казва да занесе монографията на онези, които са му дали задачата на СИВ. Той отива при тях, те са изненадани и гузни. Казва им: «Аз ви реших задачата на съветската Академия. Ето, аз имам една монография с математически формули, но българската БАН не иска да я издаде.» Те взимат монографията и я разглеждат. Виждат, че там има само формули и нищо друго. И казват: «Това е цяло безобразие.» Взимат монографията. Не след дълго време комисията в БАН през 1973 г. разрешават да я издадат. Ако не беше решил задачата на СИВ, дадена от съветската Академия, то той нямаше да получи разрешение за издаване на своята монография. Ето това е.

Българите имат една поговорка: «Танто за кукуригу». В случая вие може ли да разгадаете тази поговорка? Какво е «танто», вие ще отговорите. А какво е «кукуригу», вие ще прецените. А кой казва «танто» и кой «кукуригу» това е също задача, поставена към вас, която съветската Академия не може да разреши, както и БАН не може да разреши. Но Рогев я реши.

15. От 1969 г. до 2006 г. изминаха 35 години. Остана публикуваната монография на Борис Рогев. Но днес тя е забравена. А защо? Защото го няма онзи човек, който може да я разчете на обикновен български език. Нямат език, нямат магическия ключ на математическото знание. Аз много съжалявам, че не обърнах вниманието му да разкаже на български език какво се крие зад всяка формула. От време на време през ума ми минаваше някакво изискване от някого, да отида при Рогев, за да ми разкаже подробно за всяка една формула на обикновен български език. И да разтълкува и обясни какво е искал да каже. Но го пропуснах, този вътрешен подтик у мене. А защо? Тогава бях подложен на голяма съпротива отвсякъде и още се чудя, че оживях и че сега съм още жив.

Той беше математик от най-висш порядък и знаеше, че числата сами говорят за себе си. А по онези години в България властвуваше комунистическата идеология и те не биха му позволили разясненията. Затова той ги изрази математически. А днес го няма онзи, който да ни преведе тези математически формули и символи.

16. И накрая излиза един окултен закон за духовната верига. За да се осъществи и реализира една идея на Земята, е необходима верига от лица. Десетият човек я реализира. Аз бях първият, към който той се отнесе. Аз бях и последният, десетият човек, който реализира неговата идея. А сега ще говорим за другите, които са в тази верига. Без тях нямаше да се осъществи нищо. Не трябва и не бива да ги пропуснем.

17. Този човек, който подготви този материал, беше Видка Николова. Как се е добрала до идеята да събере всички публикации, отнасящи се до тази монография -т я си знае. Преминала е през много етапи на невероятно съпротивление от онези сили, които бяха срещу тази книга. Тези сили и днес съществуват. Тя употреби много усилия да убеди сина и дъщерята на Борис Рогев да дадат разрешение да се направи второ издание на тази монография с подготвения материал лично от него за българската юрта. Но те защищаваха своите авторски права. Но тази книга е издадена от БАН и авторските права принадлежат на БАН. А за да се издаде, трябва да се финансира. И после, няма да има българин, който да иска да си я купи. А да я прочете, това е изключено в настоящото време на днешните българи.

18. Ето защо настоящата публикация е точно на времето си. Тя ще въведе читателите на «Изгревът» за всички статии, излезли навремето за монографията на Борис Рогев. Този материал, лично подготвен с голямо старание от Видка Николова, ми беше предаден преди 3 години, беше опакован и чакаше времето си да влезе в някой от томовете на «Изгревът». Понякога с ръцете си взимах опакования материал за онзи том от «Изгревът», който подготвях, и виждах как опакованият пакет на Борис Рогев се подхвърля насам-натам. Навеждах се, взимах го, поставях го на строго определено място в един кашон. Когато по-късно отварях този кашон, чувах как някой стене и въздиша от него. Обръщам се към него:

Борис Рогев, ще дойде времето, за да възкръснеш в Дух и Истина. И това ще стане чрез «Изгревът».» Ето че дойде това време. Очакваме Възкресението на неговата монография.

19. Спомням си колко мъчения изтърпя Видка Николова, докато убеди сина на Борис Рогев да предаде някои снимки, които да публикуваме за Борис Рогев. И понеже аз познавам целия този процес, защото съм работил със стотици последователи на Учителя Дънов, то аз можех само да беснея. Видка Николова стигаше до изстъпление на духа си от невероятната съпротива, която срещаше. Беше жестока борба. Пред нас беше застанала Бастилията и на Академията на СССР, и тази на БАН. Накрая някой от Невидимия свят се намеси и получихме няколко снимки, които преснехме, а оригиналите ще върнем накрая: Изобщо не е за разказване. А как ли изтърпяхме всичко това не зная. Направих го за Рогев. Той заслужаваше. Беше се жертвал за делото на Учителя чрез издаването на Песнарката песните на Учителя Дънов.

20. През месец август 2006 г. бях приет от Добромир, сина на Борис Рогев, в техния дом. Обясних му и му показах чрез «Изгревът» том XXII за какво ми трябват снимките на Рогев. Любезната съпруга на Добромир ми гласува доверие дадоха ми възможност да си избера подходящи снимки. И ето тях предлагаме за публикация.

21 . Този материал изобщо не бях го поглеждал от 1974 г., когато излезе книжката на Рогев. Тогава нищо не разбрах. Ето сега, на 16,17,18 март 2006 г. прегледах публикацията, подготвена от Видка Николова. Всичко беше заключено с големи катинари и бе невъзможно да се влезе и разбере за какво става дума. Постепенно се отвори съзнанието ми, дойде Светлина в него и с други очи започнах да го чета. Прегледах всички статии. Не съм променил нито ред. Единствено сложих заглавията на всяка отделна публикация, номерирах ги и трябваше да ги закача за веригата на «Изгревът». Всяка статия представляваше построена къща, наредени една до друга, но бяха тъмни, защото бяха без електрически ток. Тогава взех една стълба, поставих електрически стълб пред всяка къща, свързах ги с жиците на електрическата система на «Изгревът». После пуснах космическия електрически ток на «Изгревът», той премина през всички къщи и статии, и те светнаха. Бяха осветени от духовната светлина на «Изгревът». Е, сега могат да се четат тези статии с отворени очи. И то от онези, които имат такива очи.

22. И когато бе закачена тази публикация на Видка Николова за космическия ток на «Изгревът», тя не само се освети, но тя ми проговори. Разбира се, говореше онзи, който ръководеше «Изгревът» от Невидимия свят. «А сега направи и напиши своите бележки, за да се разбере за какво става дума.» И аз седнах и ги написах. Представям ги.

23. Видка Николова ми гласува доверие и ми предаде целия си труд за публикация в «Изгревът». На друго място той няма къде да се публикува. И няма кой да го чете. А тук е вече осветен от друга светлина и който желае, ще може да го чете. А Видка Николова съхранява тази монография, на която лично Борис Рогев си е правил допълнителни бележки. Ето това трябва да се фотографира или да се сканира и да се издаде. Трябва, но не е дошло времето и ги няма хората, които могат да разчетат това знание, дадено чрез математически формули и символи. Трябва да дойдат други хора и истински българи по дух. А сега ги няма. Ще чакаме да се явят. А докога това ние не знаем. Знае само онзи, който е ръководил българите от годината 4768 преди нашата ера, година първа на българското летоброене. А това е ангелът Господен Елохил ръководител на българския народ. Проучете в «Изгревът», том IV, стр. 3-47, «Призвание към народа ми български синове на семейството славянско», дадено чрез Учителя Дънов на 8 октомври 1898 година.

24. Напълно съм убеден, че първо трябва да се прочетат моите бележки, за да им се отворят съзнанията и да влезе светлина в умовете, за да видят личността на Рогев и времето, когато е живял. И чрез тези мои бележки ще могат да оценят събраните и подготвени статии от Видка Николова. Не само да оценят, но да разберат, че човешкият живот на Земята е даден за това за да реализира човек един Висок Идеал. И Борис Рогев го реализира.

Видка Николова също го реализира. А аз, Вергилий, бях десетия човек от веригата, който трябваше да заключи кръга на тази верига в една окръжност и да се пусне космическият ток на «Изгревът». Бях определен да ръководя «Изгревът» на Земята.

А аз бях само един от веригата. Без останалите, които също съдействуваха със своите статии, нямаше да може да се затвори този космически кръг. А техните имена са написани в техните статии. И техните имена съм подчертал, за да се видят добре.

25. А сега, Борис Рогев, можеш да възкръсваш след 35 години очакване, за да дойде онзи Ангел, който да вдигне онази плоча на забравата, която бе затворила Борис Рогев и неговия труд.

    Честито Възкресение, Борис Рогев!

    Възкресението се осъществява единствено чрез Святия Дух. Амин.

    Рогев, Христос воскресе!

    «Во истина воскресе» отговаря ми Рогев. Амин.


18 март 2006 г., 10 ч и 15 минути гр. София

Написал бележките: Вергилий

--------------------------------
* За Моис Басан виж в «Изгревът» том IV, стр. 95-97, № 17; том VI, стр. 382-384, N9 2; том VIII, стр. 268, № 35; том XV, стр. 276-277, № 49. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

 

_____________________________
Източник: XIV. БОРИС РОГЕВ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Изгревът - Том 23


БОРИС РОГЕВ

 

Разказва Димитър Грива - Д.

Записва Вергилий Кръстев - В.

 

 

В: Искам да ми разкажеш за Рогев.

 

Д: А, това е  един от най-интересните хора според мене. Рогев, той беше завършил  астрономия и физика в Сорбоната. Един много тих, скромен човек, даже  Учителят казал на Томалевски да седи зад него и да го бута дето се  казва. Той 20 години работи върху календарът. Календарът на  прабългарите. И когато ние научихме това нещо, трябваше да му помогнем  да се отпечата. И тогава дойде срещата, която аз направих с Николай  Тодоров.

 

В: Ти трябва да го разкажеш.

 

Д: Ама не съм ли ти го разказвал?  

 

В: Не.

 

Д: И тогава аз бях много близък и продължавам да съм близък с  Николай Тодоров. Той сега е академик, тогава беше човек на  балканистиката, всъщност той образува балканистиката, имай предвид, че  не знам защо във всички страни, даже и Албания, на Балканския п-ов и  Турция, и Гърция, и Румъния имаха отпреди такъв отдел. Българите, които  имаме най-голям интерес за балканистиката последни бяхме - той я създаде  - Николай Тодоров. "Аз знам, че това ще попречи на научния работник в  мене, но няма как, това трябва да се направи". Не го разбират, след това  го ангажираха с много други неща, чак го пратиха посланик в Атина,  което съвсем го отклони. Запознах ги двамата вкъщи и му казах на  Николай: "Публикувай го това нещо. За пръв път идва един астроном, идва  на гости на историците". Той не казва края на тоя век и началото другия.  Той ти казва точно. Днеска математиката ти открива движението на  небесните тела за част от секундата даже. Николай се съгласи и му каза:  "На какъв език искаш?" "Аз съм завършил във Франция, на френски". И в  академичното издание излезе на френски календара на Рогев. Аз тогава  вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан,  защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната  същата наука -астрономия и математика. И дадох му ги на Басан, там ги  оставих, разбира това са съвсем други хора, други професори, така или  иначе, няколко екземпляра от трудът на Рогев остана в Сорбоната.  "Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което  оставихме, няма да си тръгна от Париж". Дето се казва доста така упорит.  "Добре, имам си основание" и след около 15 дни Басан ми се обади по  телефона и ми каза, че един професор астроном, математик му е казал, че  един ден българите ще разберат какво ни е оставил Рогев. Според него,  това е най-вярната система въобще за създаване на календар. Рогев беше  много така, много интересен човек с чудно, много дълбоко разбиране за  Учителя. Той беше един така вътрешен мистик, външно беше един много  мълчалив, много затворен човек, но когато Рогев каже две думи тежаха. В  нашата група когато говорехме, той най-малко говореше. Когато се обади  Рогев знаехме, че ще каже нещо важно и съществено и мълчим. Той сутрин  идваше у нас, вечер си отиваше. Така бяхме се привързали. От друга  страна вкъщи даже не го разбираха, както казваше жена му. Този скучен  математик, той, човек ако не познава идеите му мъчно може да го разкрие  даже.

 

В: Някои опитности, срещи с Учителя да е имал?

 

Д: А, да. Една  среща много интересна, когато германците навлезнаха с войските си в  СССР, превзеха много територии в Съюза, Тула падаше, вече пада Москва,  страшна работа беше. Отиваме с Рогев и беше и този Методи Константинов.  "Учителю, какво става, отиде Славянството? Славянството отива, те го  прегазиха." "Вие не разбирате", и се обръща към Рогев: "Ти нали си  написал книга за Черно море?" "Да!" Той наистина е написал голям труд за  Черно море. "Запиши си, на тази дата, и му посочва една дата, около  бреговете на Черно море няма да има нито един германец". Разбира се, ние  се спогледахме, защото ние чакахме всеки от следващите дни да падне  Москва. И действително, следващите вечери падна температурата под 50  градуса, студ невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко  и започна отстъплението. И действително на датата, на която казваше  Учителят германците бяха отстъпили и бранеха Берлин вече.

 

В: Значи на  датата, когато Учителят каза.

 

Д: Да, да, да. На датата, на която  Учителят каза около Черно море нямаше германци, германците бяха  отстъпили вече.

 

В: Коя беше тази дата, не си спомняш?

 

Д: Не мога да си  спомня. Не мога да си спомня, защото тогава ние живеехме в друг свят,  защото как да ти кажа, някой път Учителят казваше неща, които са  абсурдни. Поне за момента бяха абсурдни. Никъде не можаха да ги спрат,  защото те ги обграждат вече, почти както гледахме на картата и Тула ако  падне, то отива Москва. Та това ни беше срещата.

 

В: Значи мистик и  астролог като човек от Халдея.

 

Д: А-а, и то един глас и една хубава ръка  имаше, нещо имаше много изключително в този Рогев и един човек солиден в  знанията си, но много скромен. Толкова скромен и затворен човек, ето  например ако не бях се намесил, нямаше да се отпечати. Стана въпрос с  големи разправии да се издаде на български и се издаде моля ти се в 1000  екземпляра. Струваше по 80 стотинки един екземпляр. И когато стана  въпрос да се издаде и на английски, всичко беше готово и към английския  вариант той представи пет страници юртата на прабългарите. Като намериш  юртата на прабългарина в някое списание какво представлява, то тя е една  астрономическа обсерватория. Когато застанеш в нея с компас в средата  на юртата и ще видиш как са поставени отпред тези летви. На 22.март да  кажем слънцето е на първата летва. На втората е на 22.юни, на 3-тата на  22.септември, въобще една ориентация такава необходима. Значи, за  прабългарите им е било необходимо да гледат звездите и да се занимават с  астрономия, за да дойдат те до календара, те са имали кой знае каква  стара култура, като ние не я знаем. Обстоятелството, че са имали  календар това показва, че са имали някаква култура, която на нас не ни е  ясна.

 

В: Тези страници вие имате ли ги за юртата?

 

Д: Вижте какво, аз ги  нямам тука, нямам ги, може би трябва да ги потърся у сина му или от  някои други наши хора.

 

В: И тя е преведена на френски, и на български,  текста има ли го?

 

Д: Кое?

 

В: За юртата.

 

Д: Не, не, за юртата е на  български дадена, а те го превеждат на английски. А юртата я няма във  френското издание. Първо излезе френското, след това излезе на български  и се подготвяше за английското. Всичко беше готово, помня това име  някой си Симеонов в Академията, беше и академик Балевски бе съгласен, и в  това време Борис Рогев почина. И край. Не излезе по-нататък на  английски календара на Рогев.

 

_____________________

Източник: 36. БОРИС РОГЕВ

Изгревът - Том 8


Снимки на Борис Рогев
 
231030.jpg
Борис Рогев - капитан I ранг от Военноморските сили на България

231031.jpg
Капитан I ранг Борис Рогев на борда на торпедоносеца “Храбри”, 1932 - 1938 г

231032.jpg
Борис Рогев сред колеги, в средата, на торпедоносеца “Храбри"

231033.jpg
Борис Рогев с колеги, вляво, на торпедоносеца “Храбри”.

231034.jpg
Борис Рогев

231035.jpg
Борис Рогев, пети отляво

231036.jpg
Борис Рогев, четвърти отляво

 



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder