НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
08.03.1895г.


Родена Олга Славчева, поетеса,

последователка и ученичка на Учителя

(8 март 1895 г. - 2 януари 1967 г.)

 

На Олга Славчева е посветен т. 26 от Изгревите, подготвени и издадени от д-р Вергилий Кръстев. На творчеството й - т. 27 от Изгревите. Олга е родена на 8 март 1895 г. в Цариброд. Пристига в София след края на първата световна война. Търси и намира. Намира Учителя! Всичко това може да се прочете в дневниците й, публикувани в 26 т. на Изгревите. На Олга Славчева, Учителя поверява написването на думите в първата част на Паневритмията.

 

Творби на Олга Славчева, които могат да се изтеглят на PDF:
 

Асавита Божествена песен

 

Дванадесет баби

 

Няколко спомена за Олга Славчева:

 

1. Спомен на Борис Николов за Олга Славчева

 

2. Записано от Светозар Няголов в т.22 на Изгревът

 

3. Спомен на Мария Тодорова за написването думите на Паневритмията (първа част) от Олга Славчева

 

4. Концерт рецитал, посветен на Олга Славчева, 29.03.2014. Организиран от д-р Вергилий Кръстев

 

5. Слово за Олга Славчева от Борис Николов, 4 януари 1967 г.

 

6. Снимки на Олга Славчева (Повече снимки могат да се разгледат в Снимки към към Изгрева, т. 26)

Attached Thumbnails post-3-0-94075700-1483294388.png

ОЛГА СЛАВЧЕВА

Олга Славчева бе поетеса. По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. А Олга Славчева се вредила при него да взима уроци, за да й открие тайната на стихотворението и стихоплетството. А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил лично Учителят. Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител.

Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите. Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса. През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дънов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника. Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя. И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява."

Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината.

Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдействува на младите поети. Според думите на Олга Славчева Иван Вазов имал положително отношение към Учителя.

Нашата добра сестра Олга Славчева си замина на 2 януари 1967 г. в 4 ч. сутринта. Тя пееше 53 Псалом.

 

Източник: 83. ОЛГА СЛАВЧЕВАБОРИС НИКОЛОВ

Изгревът - Том 3


Олга СлавчевА

След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония - Олга Славчева. Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование.*

Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски. Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на тава списание. Вазов приема веднага. След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие. Той също се съгласява. Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния вестник. Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише  техния черковен вестник. На времето това е доста голяма сума.

Той се съгласява и започва да сътрудничи на вестника. По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото учение, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата. Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" N66. Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва. Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него."
                                                                        

След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов. Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски. Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос - да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади.

Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него. Учителят й казва да го търпи и да продължава да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси.
                                                                        

Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга?" „Тук е, Учителю " „Може ли да я повикате да дойде при мен?" „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителят я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот. Как, като християнка, е хвърлена на лъвовете. По-късно, пак като християнка, е изгорена на клада. Учителят обръща всичкото си внимание към образа на един свой ученик, а за Корто не казва нищо. Корто седи накрая на масата, а Олга е най-щастливият човек в този момент.

След свършване на вечерята Корто отива при Учителя и го пита: „Господин Дънов, как да се освободя от жените - повече от 100 ме преследват навсякъде?" Учителят се усмихва и му казва: „Ожени се за една от тях и тя ще те пази от другите жени." Той послушва съвета на Учителя и се отървава от женското обкръжение.

След известно време Русеви се скарват с Олга и я изгонват от дома си. Вечерта тя отива на полянката на Изгрева, сяда на пейката и започва да плаче неутешимо. Посред нощ при нея идва Учителя и тихо я пита: „Изгониха ли те, Олге?" „Да, Учителю, изгониха ме." „Ще видиш какво ще стане с тях. От този дом нищо няма да остане." Учителят й дава ключа от малкия салон, за да преспи до сутринта. На другия ден й намират барака до печатницата, в която тя се настанява до завършване на образованието си. Става учителка и работи в Силистра и другаде. При първата бомбардировка през 1943 г. къщата на Борис Русев е разрушена до основи и нищо не остава от нея и скъпата мебелировка.
                                                                              

Олга Славчева е от вътрешната школа на Учителя и описва в книгата си „Асавита" едно свое излъчване до планетите и Слънцето. Тя написва и много стихотворения.

Олга Славчева слуша радио „Лондон" на български език. Една вечер чува да предават, че евреите ще създават държава в Палестина. Сутринта тя отива при Учителя и му казва тази новина. Учителят обича да слуша това, което предава радио „Лондон", защото винаги е истина. Той я пита: „Ти, Олге, как мислиш, добре ли е това нещо?" Тя отговаря: „Това е много добре, Учителю, стига са ги топили на сапун, избивали и гонили по целия свят. Нека имат мир и отечество, където да живеят." Учителят обяснява: „Всякъде другаде можеше да е добре, но в Палестина евреите ще минат големи страдания. Докато евреите не приемат християнството, през страшни страдания ще минат. Ще теглят и ще платят."
                                                                                

След заминаването на Учителя Олга Славчева се включва най-активно в братския живот. Постоянно пише стихотворения и записки от преживяното в екскурзиите. Често посещава приятелите от провинцията, където прекарва повече от месец, изнася беседи и споделя някои от многобройните си опитности с Учителя.
                                                                                

С нея сме добри приятели и тя желае да я изпращам на гарата. Често провеждаме разговори за борбите в Братството и мъчнотиите на братския съвет. Аз й казвам как ще завърши всичко това - че Борис ще бъде осъден и затворен, след което ще излезе от затвора. Почти всичко се сбъдва, затова тя ме нарича „Пророче".
                                                                                  

Тя има много роднини и близки в София, които посещава и с някои от тях ме запознава. Тя ме обикна в 1935 г., когато Учителя ни съди за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. КогатоУчителя ме попита: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята?" Отговорих Му: „Учителю, аз съм дошъл за Вашето учение, да го уча и прилагам в живота, да бъда ваш ученик." Оставям цялата гръцка философия настрана. Тя не ме интересува."

Другата 1936 г., майка ми я ухапа пепелянка и Учителя я спаси. Сестра Олга ме взе на гърба си и ме занесе от Вада на Бивака. Няколко години след освобождаването на Борис Николов тя си заминава на 2 януари 1967 г. Оставя много тетрадки със записки и спомени от преживяното на Рила и Витоша и случки от братския живот.

 

__________________
* Виж « Изгревът» том XIII стр. 595-597.

** Виж« Изгревът» том І стр. 210-213; т ом III стр.100-106;том IV стр.575-576; том VI стр. 640-649; том XV стр. 241-244; томXXII стр. 652-653, 692.

 

 

Източник: 28. Олга СлавчеваVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Изгревът - Том 22


Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и

на Асавита от Божествения свят

 

По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала?" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят". "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала?"- настоява сестрата.

"Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала?" - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят.

Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения?" Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю."

Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то?"

Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло.

Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат."

"Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си?" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко.

Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж?" "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб."

На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия". Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").

Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето".

По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст.

През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали. Там, на стр. 14, точно и строго е отбелязано: "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение". По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни. А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на стр. 14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир". Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира Божественото? И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията".

Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа.

Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.

"Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно. Това е именно Паневритмията (стр. 15)." Е, разбрахте ли какво е Паневритмията и че тя е свещена? Че тя е недосегаема, неръкотворна за человеците по земята, тя е Идеал за човешката душа и човешкия дух.

 

Източник: 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения святМАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Изгревът - Том 1


СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

 

 

Братя и сестри,

Нашата обичана Олга Славчева премина от малкия живот, в големия живот. Дъждовната капка се върна в океана, от който е излязла. Трябва ли да скърби тя за това?

Човешкият живот тук на земята може да се уподоби на ябълкова семка посята в почвата. Тя израства, развива се, става голямо дърво. Слънцето я грее, дъждовете я поливат, вятъра разклаща клонките й. Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха. Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й.

Тя завързва плод и плодът й узрява. В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила.

Такава е Милостта Божия към нас. - Живота е непреривен, вечен.

Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа. Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот -

Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят?

Как ще влезете във връзка с него?

Само Любовта може да ви постави във връзка с него.

Само Любовта е, която може да ви заведе при него.

Защото Любовта устройва пътищата на душите, тя направлява стъпките им, тя подготвя условията им, тя урежда срещите им в малкия и в големия живот.

Да, съществува едно Велико Братство на Любовта, едно Всемирно Братство на Любовта в този и в онзи свят - Братството на душите, които любят Бога.

Псалмопевецът го нарича „Домът Господен".

Христос го нарича „Домът на Отца моего".

Сега ние пожелаваме на нашата обична сестра Олга Славчева, Светъл път към Дома Господен. Там ще я посрещнат онези, които я обичат, и които тя обича. И радостта им ще бъде голяма. Сега ние тука скръб имаме, но се утешаваме с думите на пророка: „И загубените души ще се намерят отново".

София, 4 януари 1967 г. Борис Николов

 

Източник: 89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВАБОРИС НИКОЛОВ

Изгревът - Том 3


Снимки на Олга Славчева

1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-230.p
Олга Славчева като младо момиче

1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-233.p
Олга Славчева Динкова - снимка от дипломата, 12 юли 1928 г.

1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-234.p
Олга Славчева студентка

1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-236.p
Олга на Рила

1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-239.p
Олга при извора на Дианаба, София, 27 юли 1927 г.

1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-236.p
 
1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-248.p
Олга Славчева на Изгрева, 27 август 1939 г.



1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-256.p

Учителя и Олга с приятели слизат към лагера, Рила, 1939 г.
1. Николай от гр. Пловдив, 2. Петър Пампоров, 3............ 4. Весела Несторова, 5. Учителят, 6. Олга Славчева, 7. Васил Харизанов.


1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-278.p
Петър Манев и Олга Славчева наблюдават как Георги Томалевски изчуква с длето "Север-Юг"
За историята на тази снимка и стрелката „север - юг", виж „Изгревът" том I (ll-po издание 2011 г.), с. 810-811 и снимка № 75.
Виж и „Изгревът" том I (l-во издание 1993 г.), с. 474-476 или „Изгревът" том I (ll-po издание 2011 г.), с. 562-564 - „Учителят пуска руснаците в България"; „Изгревът" том II, с. 318.

1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-280.p
Олга Славчева до извора "Ръцете" на Рила.




 



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder