НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
16.09.1897г.


Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
(16 септември 1897 г. - 28 април 1988 г.)

 
Писател есеист. Личност с огромна обща култура и всестранни енциклопедични познания.
 
Георги Томалевски е роден в гр. Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание. След неговото потушаване семейството му се пренася в София. През 1925 г. завършва физика и астрономия в Софийския университет. Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.).
 
През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”.
 

(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)
 
Статии и спомени за Георги Томалевски:
 

1. За Георги Томалевски, от издателство "Алфиола"
 
2.
Писателят Георги Томалевски (1897 – 1988), (Разширена биография от , Публикувана във "Вестник Братски живот бр.85"
 
3.
Когато радостта и мъдростта се докоснат, (Статия за Георги Томалевски на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.85)
 
4.
Георги Томалевски (1897-1988), от списание "Сила и Живот", Брой 3-4 - 1995 г.

 

5. Снимки на Георги Томалевски
 

Творби на Георги Томалевски, които могат да се изтеглят на PDF (част от заглавията липсват, но скоро ще бъдат добавени):


По свещенната пътека - 1926 г.,

Душата на Македония, есе – 1927 г.,

Огнена земя, разкази – 1928 г.,

Псалми за Живия Бог, поеми – 1929 г.,

Самуиловото наследство, истор. Повест – 1929 г.,

Една пролетна нощ. разкази – 1931 г.,

Човек, природа и Бог, есета – 1934 г.,

Вечната приказка, повест – 1937 г.,

Безсмъртната, роман – 1939 г.,

Сигнали, есета – 1940 г.,

Всекидневните чудеса, есета –1941 г.,

Зодиак. поеми – 1943 г.,

Хора по земята, разкази –1943 г.,

Майстор Стоян Везенков, романизуван живот – 1964 г.,

Воденските майстори, новели – 1965г.,

Цветя сред тръни, новели – 1972 г.,

Мраморна чешма, две повести – 1976 г.,

Словото му е живот, есета – 1960-1970 г.,

Мисли за всеки ден от една година, взети от словото на Учителя Беинса Д,

Един от учениците, роман – 1963-1966 г.,

Богомил Еремиев, роман – 1963-1966 г.,

Един съвременен Одисей, повест фантастика – 1980 г.,

Скъпоценни зрънца от Неговото Слово, есета – 1977 г.,

Учителя Беинса Дуно, (налична)

Опит за кратко тълкуване и разяснение Евангелието, (налична)

Слънце след буря, (налична)

Колелото на зодиака, символични поеми в проза, 1978 г.,

Светлини в бездната, есета – 1968 г.,

Мозайка на Мъдростта, есета – 1975 г.,

Развигор и листопад, есеистични фрагменти – 1984 г.,

Човешкото и над човешкото, есета – 1975 г.

Прикачени миниатюри 11.Tomalevski copy.jpg

Георги Томалевски

 

Георги Томалевски е роден в Крушово. От дома на неговите родители е обявено Илинденското въстание (1903) за освобождение на македонските българи от турско иго и е оповестена Крушовската република. Майка му леела куршуми, брат му Наум бил избран за кмет на Крушово в Първата световна война… Днес този дом е музей на Илинден и освободителната борба в Македония.

 

Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в трудовете му „Душата на Македония”, „Крушовската република”, „Огнена земя” и др.

 

След разгрома на въстанието, семейството му се преселва в София. Там младежът учи в Техническото училище и пише първите любовни и политически стихове и реплики срещу „господарите на деня”.

 

Георги Томалевски завършва физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности физика, астрономия, метеорология, математика… Плод на това обучение са „Астрономия за народа” с илюсрации от приятеля му проф. Илия Бешков, „Нашето звездно небе” съвмесно с проф. Андрейчин, научно-популярен филм „Човекът и Вселената” в съавторство с композитора Димитър Грива, натурфилософските есета „Всекидневните чудеса”, от които в “Сказания за Новата Епоха” отпечатваме последните три: „Отделното в Цялото”, „Неравенството” и „Геометрия в мисълта”…

 

В „Литературен глас”, „Вестник на жената”, „Мир”… се явяват отрано негови произведения, подписани с десетина псевдонима.

 

Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др. Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500. Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др.

 

Търсенето на тайните на живота довежда през 1922 година студента Томалевски в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно. Това поставя на преоценка целия му научно-философски мироглед и се отразява и върху творчеството му.

 

Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др.

 

Томалевски е автор със широк спектър жанрове, но е с водеща позиция в есеистиката. Той е един от първите наши есеисти, спомага за утвърждаване на есето като художествен жанр и за основаване на Обществото на българските писатели есеисти.

 

В началото на 1983 г., Георги Томалевски издава във Варна „През зеницата на есето”. Там четем: „Изповед на моето поколение” (отглас от преживяното: още като ученик е мобилизиран в Първата световна война – съдбата отрежда на миролюбеца да преживее четири въстания и четири войни). Други есета от сборника са: „Човешкото лице”, „Ръката”, „Жената през вековете”; „В света на времето и пространството”, запознаваме се с неизвестни за нас щрихи от образите на Гогол, Нютон, Дж. Бруно, Шели, Кирил и Методи, както и с тези на „Човекът – Безсмъртният странник” и мн. др.

 

Творческият гений на писател и проникновен учен издигат бързо Георги Томалевски по социалната стълба. Той работи като учител, директор на гимназия, директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на просветата. После изведнъж е смъкнат от служебната йерархия, остава без работа, книгите му трудно се издават и то – с най-ниски хонорари. Какво се е случило?

 

Той е извикан при тези, които тогава диктуват реда в Народна Република България, като е притиснат да сложи в услуга на комунистическия режим своя творчество.

 

“Моите трудове са резултат на вдъхновение, което идва от по-високо от всяка земна власт и контрол. Затова ми е невъзможно да пиша книги по поръчение” – е категоричният отговор на писателя.

 

Оттогава Георги Томалевски е обявен за опасен автор, отнети са му катедрите и средствата за изява, книгите му са спрени и стъпките му – следени. Това е духовна смърт за всеки творец. Но той не се предава.

 

Повтаря цитираното от дъщеря му Румена:

 

„Загубих много от това, което се нарича земни придобивки, но спечелих духовен капитал!”

 

Творецът не получи приживе заслужено признание, поради неадекватността на неговия духовен мироглед с властващия атеизъм. Много от неговите трудове останаха неиздадени приживе.

 

През 1924 г. в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно няколко интелигентни висшисти създават списание „Житно зърно”, което излиза до 1944 година. В него печатат лични и преводни материали от предните фронтове на езотеризма, парапсихологията, науката и живота. Така то става списание за нова алтернативна култура. Георги Томалевски е сред неговите основатели и най-активни съработници.

 

От това списание са извлечени есетата, събрани в книгата “Сказания за Новата Епоха” (изд. Алфиола, 2009)

 

____________________________

Източник


Творците в Школата на Изгрева

Писателят Георги Томалевски (1897 – 1988)

 

 

(Разширена биография, Публикувана във Вестник Братски живот бр.85)

 

Георги Томалевски е роден в гр. Крушево, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание (1903 г.). След потушаването на въстанието семейството му се пренася в София. През 1923 г. Георги Томалевски става активист на Крушевското братство на младежката организация на ВМРО. Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в книгите му: “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Огнена земя” и др.

 

През 1925 г. той завършва физико-математическия факултет в Софийския университет “Климент Охридски”, но познанията си в тази област обогатява през целия си живот и това проличава най-вече от съдържанието на много от неговите есета. Но непосредствен резултат на университетското му образование са книгите: “Астрономия за народа”, с илюстрации от проф. Илия Бешков; “Нашето звездно небе”, съвместно с проф. Андрейчин и научно-популярният филм “Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива.

 

През живота си Георги Томалевски работи предимно по специалността си като учител по физика, за известно време е директор на гимназия, а също и директор на Отдела за висше образование и култура към Министерството на просветата. Случва се понякога заради идейните си и нравствени убеждения да остане без работа, да спрат публикация на негова книга или статия; но това не го пречупва, дори усмихнат се обръща към близките си с думите: “Загубих нещо от онова, което наричат земни придобивки, но пък спечелих малко духовен капитал.”

 

Освен в сферата на природо-математическите науки, интересите на Георги Томалевски се простират и в света на литературата. Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”.

 

През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година.

 

Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500.

 

В творчеството си, богато на теми и проблеми, Томалевски се вглежда и в битието на българина, разкрива неговото родолюбие, мъдрия му поглед към света, здравата му нравственост.

 

Георги Томалевски си заминава си от този свят на 91-годишна възраст, като оставя след себе си един богат и смислен житейски и творчески път.

 

___________________________

Източник: Вестник Братски живот бр.85)


Когато радостта и мъдростта се докоснат

 

(Статия на Соня Митева, публикувана във  Вестник Братски живот бр.85)

 

Сборникът с есета “Развигор и листопад” е последната книга на Георги Томалевски. Написана в края на земния му път, тя остава сред многото непубликувани творби от богатия архив на писателя.

 

Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската литература, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.). Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала.

 

Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”.

 

Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”.

 

Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”. Но една част от творчеството на писателя все още остава непубликувана.

 

Сборникът с поетичното заглавие “Развигор и листопад” е написан, когато авторът е вече на 87 години – четири години преди края на дългия му жизнен път. Книгата съдържа есета-фрагменти, които той нарича с непретенциозното име “бележки”. Те обаче, макар и кратки, поставят важни общочовешки теми и проблеми: за човекът и Вселената, за природата, еволюцията, историческото развитие, здравословното живеене, възпитанието на детето и много други.

 

Но няколко основни идеи винаги присъстват в това тематично многообразие. Едното е свързано с идейния център на книгата, а това е идеята за разумното и целесъобразно устройство на света. Навсякъде: от най-малките, невидимите или привидно незначителните неща; до неизмеримо грандиозните и величавите – авторът открива наличието на Разум, който направлява всичко в света. Това може да се открие и в чудното устройство на микросвета – атомите, елементарните частици; и в безпределните пространства на Галактиката; в удивително мъдрия и точно организиран живот на слънца, планети и звезди. Писателят открива скрития Разум в “направляващият фактор” в птичето ято, в наутилуса от морските дълбини; в цялостната непонятно мъдра и прецизна организация на живота на Земята; в устройството на човека; в еволюцията на формите и душите. Този Разум движи не само човешката история, той е в основата както на физичните и биологичните закони, така и на нравствените. “Всичко е свързано в една удивително цялостна и мъдра хармония!” – с радостно и мъдро удивление възкликва авторът.

 

А и човешкият живот не е само в мигновението на едно единствено съществувание на Земята, той прехожда и отново се завръща на физическо поле, за да пожъне в настоящето последиците на своите минали дела, мисли и чувства и така да научи нужните за развитието му уроци във “Великото училище на Земята”.

 

Не е случайно, че първото есе в “Развигор и листопад” (въпреки твърдението на автора, че “бележките” в тази книга не са преднамерено подредени) носи заглавието “Законът”; а последното, в което диша живата мъдрост, утаена през годините на един дълъг и смислен живот – “Голямата стойност на малките неща”. Защото от всеки ред на тази книга, в множеството аргументи от различни области на съвременното научно познание, диша едно живо прозрение – резултат на задълбочен размисъл и на сериозното проучване, както на съвременните научни открития, така и на многовековната езотерична наука. То е в убеждението, че Законът, подреждащ света, е вложен от Създателя във всяко нещо. То е и в цялостния светоглед на писателя, че Творецът – нашият Баща, е изворът на всичката Любов, на всичката Мъдрост, които дишат и се проявяват навсякъде в света. На човека пък е определено да открие истината за “голямата стойност на малките неща”.

 

В “Развигор и листопад” откриваме присъствието на съвременния търсещ човек, който удивено и радостно открива колко мъдро е направен света. Но тук се усеща и някакво ренесансово, младежко удивление пред чудото на живота, пред великото, което ни гледа отвсякъде; то лъха от всеки фрагмент на тази книга. То е и в есето “Адресът”, където поглеждаме през възторжения и мъдър поглед на автора, даващ израз на радостта на човека от опознаването на Космоса, от разширяването на съзнанието му: Човекът е мислещо и съзнаващо същество; затова той знае името си и своя адрес сред необятното звездно пространство. Ето, аз мога да кажа, че живея във Вселена с гигантски звездни системи и на една от тях е спиралната галактика Млечен път. В нея, редом с над 200 милиарда звезди и планети, се намира Слънчевата система, където съм аз – homo sapiens, и съм на около 28000 светлинни години от центъра на Млечния път – във вътрешния край на ръкава Орион; така, че гледайки към съзвездието Орион, аз гледам и към края на Млечния път. Около Слънцето на тази единна Слънчева система обикаля по орбита моята планетата – Земята; в югоизточната част на един от земните континенти – Европа, е Балканският полуостров; там се намира страната България и градът София, където живея. Но аз съм гражданин не само на София и България – аз съм жител и на Европа, и на планетата Земя; на Галактиката Млечен път и на Вселената. Така описаният мой адрес не казва всичко, но главното е, че аз, макар безкрайно малък, съм жител на тази необятна Вселена и съм създаден още във времето на нейното сътворение.

 

Не съм обходил, а и не ми е възможно да обходя описаното в този ми адрес, но живея с мисълта за всичко това и се чувствам гражданин на Всемира.

 

През 1922 година Томалевски преживява най-важния момент от живота си – той среща своя Духовен Учител – Петър Дънов и става негов ученик в Окултната школа на Изгрева. От този момент, през всички годините на живота си, в своето творчеството той влага мъдростта и разбирането, което черпи от Словото на Учителя. В “Развигор и листопад” авторът успява естествено и убедително да направи мост между езотеричното познание и природо-математическите науки. Така той придава на своите кратки есеистични творби задълбочено философско звучене.

 

В самото начало на сборника с есета Георги Томалевски е написал:

 

РАЗВИГОР – радост в пролетта

 

ЛИСТОПАД – мъдрост в есента

 

Тези полюси във вечния кръговрат сякаш са се срещнали в края на неговия човешки живот, за да ни уверят, че младежкото и мъдрото начало могат понякога да се докоснат в душата на един писател, за да родят сладките плодове на споделеното благо.

 

_________________________

Източник: Вестник Братски живот бр.85


ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ


Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg
В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.

В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души.

Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg




ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
1897-1988


Sila_i_Jivot_1995_42.jpg



“Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и долините, където в топлите градини зреят сочни плодове.

Люлката, в която пораснах, е небесната обич, която непрестанно слизаше отгоре, а песните, с които заспивах, бяха песните на четирите годишни времена.

Когато майка ми ме е родила, на изтока на небето могъщ стрелец е изпъвал своя лък. Затуй аз непрекъснато гледам хоризонтите и диря пеещата стрела.

Братя и сестри в живота ми са тия, в чиито очи познах свещения, никога неутолен копнеж към белия, искрящ връх на духа. Своята казън и своята радост нося в себе си. Моята надежда са звездите, и моят път се губи във вечността.”



Г. Томалевски, Автобиография Из “Зодиак”



Роден на 16 септември 1897 г в гр. Крушово. През 1903 г. след разгрома на Илинденското въстание семейството му се преселва в София. Завършва висше образование във Физико-математическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски”. Последователно работи като учител в провинцията и като гимназиален директор в София.

Среща се с идеите на Учителя през студентските си години. От 1921 година е в постоянна близост с Учителя, като част от онзи кръг, търсещи Истината млади хора, който е предизвикал появата на лекциите пред Младежкия окултен клас. Записва с рядко постоянство разговорите, които е водил през годините с Учителя. Тези разговори ни дават представа за търсещата му природа, за въпросите, които са възниквали в съзнанието му, и за авторитета на Учителя. Тези разговори също са едно доказателство за неговото дейно ученичество.

-  Какво следва да правим, когато не сме в състояние да се справим с упоритата и недоброжелателна воля на тези, които ни заобикалят? Нали нашето време не е време на отшелничество ?

-  Ученикът, влязъл в Божествената школа, често преживява големи бури, тъй като той е заобиколен с хора, които имат най-често противоположни възгледи на неговите. Между тези хора се срещат такива, у които възниква желание да задушат и убият светлите стремежи на душата му. “Ти си глупав, странен и ненужен за обществото с твоите възгледи” - ще му кажат те. Ако ученикът се поддаде на тези техни влияния и внушения, ще помрачи и ще убие вярата си в Бога. Нещо повече. Може да настъпи ден, когато ученикът може да бъде изгонен от обществото. Ако няма къде да отиде, той ще се отчае и ще размишлява да се самоубие или да се отдаде на разврат. Точно в такива моменти трябва да пази най-ревниво връзката си с Бога. Тогава той ще трябва да каже: “Този свят е направен заради мен.” Докато вярва в Бога, никой не може да го изключи. Може държавата, в която живее да го изгони, да го изключи от своите поданици, може да се случи и други народи да не го приемат, но и това няма никакво значение. Той ще търси непрестанно и ще намери народ, който ще го приеме. Ученикът не бива да се свързва само с едно място. Най-добре за него е там, където хората са склонни да приемат великите Божествени идеи.

-  Може ли ученикът да се учи при всички условия на живота? До каква степен условията влияят за духовното развитие?

-  Когато сме на тъмно, не можем да четем. Дали всички сме толкова невежи? Запалим ли свещта почваме да четем. Дали толкова бързо научихме това изкуство? Дали само светлината ни дава възможност да четем? Светлината е условие, но ние преди да се запали свеща знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията. Светлината ни дава възможност да изявим изкуството на четенето. Така е и с човека, който иска да познае Истината. Той носи в себе си едно скрито, неизявено знание, но то се нуждае от Светлина, която ще му даде възможност да се изяви. Това ново състояние на търсещия се постига с Учител и се нарича просветление.
    
- Учителю, ние сме още млади и затова трудно проумяваме Истината.
    
-  Не мислете, че като остареете, ще станете пo-умни. Човек трябва да бъде умен при всяка възраст. Ако като млади не посадите семенцето на Доброто, на разумното и възвишеното, как очаквате то да даде плод на старини? Запомнете: утре ще стане това, което е станало днес. Когато Учителите казват, че нещо ще стане в бъдеще, трябва да се разбира, че то е станало вече днес. Окултните сили на Доброто действат веднага.
    
Г. Томалевски е един от първите български есеисти. Неговото име е свързано със създаването и утвърждаването на есето като художествен жанр у нас. Именно той е основал и Обществото на българските писатели- есеисти.

Богатата поетична душевност на Георги Томалевски ражда забележителни творби в областта на есето. Неговият талант философски да осмисля своите вътрешни прозрения, и същевременно да ги облича с най-красивите словесни одежди, води до появата на няколко изключителни по своето съдържание книги: “Зодиак” , “По свещената пътека” и “Псалми за живия Бог“.



БЕЛИЯТ ГОСТЕНИН


От дълго време лирата човешка чакаше замлъкнала в белия храм. Струните й бяха скъсани и ничия ръка по тях не диреше да отрони звънлив припев за тъжната песен на земята. Човекът още не възлезваше нагоре, към белия връх. Той бе долу. Земната кора раздипляше неговото рало, стрелата му летеше с яден свист, тежък чук превиваше червеното желязо и жилава ръка издигаше платна на кораби за дълъг път...

Свещенната лира чакаше с разкъсани струни и ничия ръка не се обиде да изтръгне из нея звънливия припев на радостта.

Звъняла ли е нявга тя?

О, колко майстори са опъвали тетиви нови. Колцина великани са изпявали в струните на човешкото сърце мелодиите на небето, а людете след туй отново са забравяли неземната мелодия, затънали в мрака на долината!... Едни от тях са се пробуждали и бавно отминавали по витата пътека към царството на тия - отдавна миналите преди тях.

Сега са пак разкъсани струните и чакат благословената ръка.

Долу в долината човекът опъва до скъсване своите мишци в тежката борба. Денят му е труден, а нощта кошмарна.

Дали ще се провидели!

Бащата на света е проводил своя пратеник, и белият конник лети вече по своя друм. Тия, които са приготвили душата си като дом, в който ще гостува той, дочуват понякога далечните му стъпки...

Над долината ще литне тихата мелодия от струните, които ще опъне неговата ръка. Тая долина сега е покрита с хладна мъгла. По ширните поля се чува злобен свист от запокитена стрела и вериги на тежко робство още дрънчат в студената нощ. Всички чакат утрото и зоват, както пред празник се чака камбанният звън.

Пратеникът идва. Ние го не чакаме в земна дреха. Направо в душите ни ще отседне той. Окото ни може би не ще го види, защото е обезверен умът, но ние ще го разумеем в сърцата си.

За тоя ден се готвят всички.

Блаженна ще бъде тая душа, която ще го приеме в утринния час. Блаженна ще бъде земята, в която ще стъпи ногата му. Полята ще се позлатят, житницата едва ще сбере хляба, а лозата ще отгледа тежки зърна.

Иде той - белият гостенин. В тихите нощи, в сънищата си, децата чуват далечните стъпки на белия кон!...



Г. Томалевски
из “Свещенната пътека”




Sila_i_Jivot_1995_43.jpg

Факсимиле



След 9 септември 1944г. Г. Томалевски е на работа в Министерството на просветата, а по-късно е директор на висшето образование и културните институти. Той е писател, но в него често проговаря и физикът и астрономът Томалевски.

В малката, но изпълнена с мъдри слова книжка “всекидневните чудеса” читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените на вид неща от живота. Особена известност добива и книгата му “Астрономия за народа”, обичана и четена в най-широки кръгове.



ВОДАТА


Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие. Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото. Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи.

Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце. Среща я като мрачна и непобедима стихия в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята огромна снага и връхлита със страшен рев върху малкото и дръзко пламъче на смелия плувец. Същността на водата е в тайнственото съчетание на два атома от най-лекия газ - водородът, с атомно тегло единица, с един атом кислород, с атомно тегло 16. В тая позната на всички връзка се образува най-разпространената течност на земята, която съпътства нашия живот от първия до последния миг.

Почти е невъзможно човек да обхване в своята размисъл огромното значение на водата. Само голата снага на пустинята, по която шества смъртта, дава една приблизителна картина за това, което би представлявала земята без драгоценната течност. Водата е най-необходимият и най-верният помощник на живота. Тя иде от лазурните висини, където е стояла във формата на микроскопични капчици или сублимирали кристалчета, измива ни, очиства мърсотии и отпадъци, помага за разлагането на непотребните вещества и потъва отново в своя път през очистителните процеси на земята, огъня и въздуха, за да се върне пак чиста, кристална, с незатихваща мощ.Хиляди и милиони пъти водата идва и си отива, като промива, охлажда, опреснява и поддържа нашия живот. Тя се докосва до нашето лице, отива в стомаха ни, посещава сърцето ни и всяка клетка на нашия организъм. Водата блести в огледална повърхност, отразила съвършената световна красота. Тя пее, слизайки по склоновете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е сърдито. Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн. В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която единствено водата и вятърът – тия най-стари свидетели на развитието, разказват сред дълбокото и замечтано мълчание на природата.



Г. Томалевски
Из “всекидневните чудеса”


Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота.

Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги. “По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др.

Г. Томалевски се роди и живя като космополит. Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света. Знаеше откъде идва и какво търси тук на Земята. Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски.

И след заминаването на Учителя Г. Томалевски се движеше в светлината на Неговата аура. Всичко, което предприемаше, беше импулсирано от желанието да се запази онзи свят живот на Изгрева, който течеше и преди това. Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на Просветен съвет. Инициатор и най-ентусиазиран изпълнител на тази идея бе Георги Томалевски. Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия.

Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи.



РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ:

“Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.”

РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ:

“Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл.



Г. Томалевски
Из “Беинса Дуно - Учител на
Бялото Братство в България”


Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония.

ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ

Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна.

За добрия ученик всичко е добро: и учителите и програмата, и училището и всичките му приятели. Външните условия зависят от вътрешните условия. За изключителната важност на вътрешните условия животът ни дава безброй доказателства. Много велики дела, оставени като скъпо наследство на човешкия род, са извършени не винаги при добри условия. Възходът на науката, философията, изкуствата и ред други изобретени неща, които улесняват живота, не винаги са постигнати при добри условия. В историята на научното развитие на човека има цяла галерия мъченици. Някои от учените и прозрелите истината, са дали и живота си за това, което са обявили като вечна истина.

Труден и пълен с опасности и риск е бил пътя на успелите да достигнат върха на победата. А това е било възможно да стане, само защото духовно издигнатите люде, поетите, художниците, музикантите и всички творци са надвивали или най-малко пренебрегнали лошите условия обвзети и вдъхновени от любовта, копнежа и постоянството на волята.



Sila_i_Jivot_1995_44.jpg
Факсимиле


Има една тайна, която хората още не са проумяли. Волята не се усилва, не се превръща в непоклатима крепост от принудителното действие на друга воля, но грамадната й сила се пробужда от разумните мисли на човека и от възвишени и благородни чувства. На тази сила се подчиняват по един странен начин лошите условия и те почват да стават достатъчно добри, за извършването на едно благородно дело.

Задачата на ония люде по света, които наричат себе си ученици на великото Божествено учение, е да не се спират пред малките неудобства и да побеждават със своята любов като превръщат лошите условия в добри.

ВЪТРЕШНИЯТ УЧИТЕЛ

На земята между хората има хиляди и хиляди учители. Има учители на малките деца, които извършват високоблагородна задача, като им разкриват тайната на писмото и четенето, има учители за младите и други за възрастните люде, има духовни учители и наставници, но най-ценен от всички е Учителят, който човек открива у себе си.

От голямо значение е да се проумее същината на този проблем. Какво значи да станеш учител на себе си?

Ние получаваме непрекъснато нови информации за света сред който живеем. Някои от тях правят, а други не правят особено впечатление. Тези, от които се впечатляваме са от категорията на проблемите, които ни занимават и дори вълнуват. Те остават по-продължителна и по- дълбока следа в нашето съзнание. Към тях у нас има повече свободни валенции. Ние почваме да размишляваме по тях и в това размишление ние се "самонаучаваме" за много неща, които не бихме смогнали да проумеем, ако ни бяха казани отвън, някак бегло и инцидентно.

Всеки от нас запомня между учителите си един, който му е направил най-силно впечатление и който го е спечелил. Този външен учител е отражение, репродукция или физически двойник на един вътрешен учител, който дълго и настойчиво ни занимава с даден проблем. В харесването, във впечатляването и задържането образа на един учител, играе особена роля принципа на резонанса.

Приело е, откликнало е нещо у нас на онова, което ни е донесъл външният учител. Следователно, в един потенциален начин ние сме имали идеите на този учител у нас и преди да сме го срещнали.

Кои познаха Христа? - Които го имаха в себе си.

Мъдрецът казва: Не можете да познаете Абсолютното, ако не Го познаете в себе си.

Известно е, че издигнатите люде, знаменитите творци, които са оставили белег в аналите на човешката история, са били от тия, които са били учители на себе си. Те са така наречените "мислители". Това е така, защото не всеки човек, който мисли е "мислител".

Обикновено мъдро мислещите люде не се занимават с живота и постъпките на другите. Те винаги имат свои проблеми, свои задачи и свое лично усъвършенстване. С други думи, всички духовно издигнати човеци са намирали своя учител вътре в себе си.



Г. Томалевски

Из “Скъпоценни зрънца, избрани от Неговото Слово” /неизд./


Георги Томалевски наистина беше от добрите ученици, които учеха своите уроци при всички условия, и сам избра своя вътрешен Учител, за да Го последва във вечността.


_____________________________________________

Източник: Георги Томалевски (1897-1988)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.

 Брой 3-4 -1995г.


Снимки на Георги Томалевски
 
190837.jpg
Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара.

190838.jpg
Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата канара

190839.jpg
Георги Томалевски, отляво и Учителят, отдясно, с пръст клати камъка. Виж „Изгревът” том III c. 168.190829.jpg
Георги Томалевски, втори поред, с приятели на Боровец.
С автобуса, пренасящ багажа за Рила на Боровец. 1. Димитър Звездински. 2. Георги Томалевски. 3. Мария Тодорова. 4. Борис Николов. 5. Петър Манев. 6. Шофьорът - Начев. 7... 8. Върху автобуса:...

190840.jpg
На Рила. Георги Томалевски, отляво, Учителят, Елиезер Коен, гърбом, и Георги Радев на 2-то езеро.

190843.jpg
Георги Томалевски с чук и длето дълбае посоката Север - Юг. До него Трифон Кунев го наблюдава. Виж „Изгревът” том III c. 171.

190847.jpg
Георги Томалевски

190848.jpg
Георги Томалевски в зряла възраст






 



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder