НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
08.02.1898г.


Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

(8 февруари (стар стил), 21 февруари (нов) 1898 г. - 18 юли 1976 г.)

 

 

Родена е в Панагюрище в заможно семейство. Духовните й търсения я отвеждат при Учителя Петър Дънов и става негов последовател. Често води разговори с него в дома на ул. Опълченска 66. В началото Учителя й задава малки духовни задачи – първо работа с Библията, после в областта на психологията. Насърчава я да развива музикалния си талант и да постъпи в Музикалната академия.

 

Постоянството на Мария в прилагането на дадените задачи и упражнения е пословично. Има честен, прям и открит характер. В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.”

 

По съвет на Учителя Мария Тодорова става спътник в живота на Борис Николов. Връзката между двамата е свещено приятелство, основано на един общ път на служене. Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност.

 

След смъртта на Учителя, заедно с другите приближени ученици, Мария работи за опазването на делата му и съхраняване на Словото му. Заедно с Методи Константинов, Боян Боев и Борис Николов подготвят и издават най-ценната написана и до днес книга за него – книгата „Учителя”

 

(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)

 

За Мария Тодорова може да се прочете от:

 

1. Частната ученичка - Мария Тодорова за себе си, Изгревът - Том 5

 

2. Мария Тодорова, от списание "Сила и Живот", Брой 3-4 -1995 г.

 

3. Мария Тодорова, от Светозар Няголов в кн. "Светъл лъч към човешките души"

 

4. Спомени за Мария Тодорова от кн. "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1"

 

5. Борис Николов и Мария Тодорова, от Крум Въжаров, кн."Живата връзка"

 

6. Снимки на Мария Тодорова

 

На Мария Тодорова е посветен Изгревът - Том 5


МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА



Именувам се Мария Михайлова Тодорова и съм родена на 8 февруари 1898 година стар стил или на 21 февруари 1898 година нов стил в 7 часа без 1 минута сутринта. Баща ми се казваше Михаил Тодоров Попхристов и е роден в град Пирдоп през 1856 година. Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник. Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време. Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия. Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става владика на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора. Там е било един гол баир, но го е превърнал в чудесен парк. Давал е години наред почти цялата си заплата за разсад на дръвчета и е създал парка на „Язмото" с доброволния труд на местното гражданство. По време на Сръбско-българската война през 1885 година баща ми и Кусевич са били в град Орел в семинарията. Когато са получавали новините от фронта чрез вестниците са били толкова възбудени и разпалени, че Методи Кусевич е викал на висок глас: „Удряйте, удряйте, български юнаци!". Там баща ми попада в кръжока на Чернишевски и Добролюбов, където се запознава с новите социалистически идеи, идващи от Европа в Русия. Поради тези идеи той напуска Семинарията и завършва славянска филология. Като се връща в България бил е гонен от Стамболов като всички онези, които са завършили в Русия и поради това отива в град Одрин и е бил учител, преподавал е български език. След това идва в България и става учител в град Панагюрище и там се запознава с бъдещата ми майка.

Майка ми Недялка Искрьова Мачева е родена през месец април 1876 година по време на Априлското въстание и то в Балкана понеже панагюрци са бягали от турците. Баща й Искрьо Мачев е един от възрожденците в град Панагюрище и е взел живо участие в подготовката на въстанието. Тук се среща с Михаил Тодоров, който по това време е учител в Панагюрище. Оженват се около 1893 година и от брака се раждат четири деца. Станислав -1894 г. в град Дупница, завършва архитектура и работи в БДЖ. Негов син е Михаил Тодоров, моят любим племенник. Тодор е роден 1895 година, завършва медицина в Италия и после остана да работи в Италия. Мария е родена 1898 година в град Дупница. Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров.

Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия. Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си.

Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха.

За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата!" винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител. За мен това бе най-голямата привилегия, която може да съществува на земята и най-голямото благоволение, което може да получи една човешка душа от Бога. От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път. И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик.

Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика. А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия.

Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок. Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко

Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си. И не само към този живот, но това важи и за вечността.

Учителят ме запозна още през 1916 година, както и следващите години с основните положения на духовния свят - а те бяха нужни, за да си изработя един правилен духовен мироглед. Ами останалите последователи на Учителя? Той държеше беседи на ул. „Опълченска" 66, провеждаше общи разговори с приятели по домовете при своите посещения при тях, посещаваше провинцията. Той беше извор, от който всеки можеше да черпи, както поиска и колкото поиска. Той бе извор на знания, но той бе извор на сила и на мощ. Това го установих по-късно. По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен път да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя. Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот".

Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга. В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място. Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист.

Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия?" Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание. Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа. Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение. По-нататък ми даваше упражнения от духовен характер, които изпълнявах съвестно, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински. А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас. Така че аз не започнах като някой първолаче от А и Б, а вече имах една подготовка. А това бе подготовката на частната ученичка.

През младите си години, когато бях частна ученичка на Учителя и седмично два пъти понеделник и четвъртък го посещавах по предварително зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително предварително подготвено резюме. Отговарях на въпросите и тогава беше времето когато Той ми обясняваше духовните закони залегнали в Библията, дадени символично и скрити за съзнанията на обикновените богомолци. По-късно в Школата Учителят изнасяше своите беседи, но винаги носеше Библията в ръка, сядаше на катедрата, отваряше една страница и прочиташе даден стих с лупата си и върху този стих, който беше като мото се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните това беше нещо съвсем случайно като че ли случайно Учителят попадаше на някаква глава и по обикновен начин прочита там някакъв си стих. Но впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на беседата на Учителя. За нас това не беше вече беседа, а беше Слово на Учителя и че това Слово се подчиняваше на своя закономерност и имаше свой план и всяко нещо лежеше на мястото си. И тази беседа не можеше с нищо да се промени или да се замести с нещо друго. Тази беседа имаше свое време и свое място и видяхме как Словото на Учителя се изливаше закономерно и отговаряше не само на текущите наши проблеми, но тя отговаряше на онзи общ план на Школата, чиято физическа проекция ние бяхме с нашите човешки тела и човешки умове. Словото на Учителя се изливаше по космически закони и отговаряше на времето, което ни създаваше и което ни движеше. Та по онези години на частната ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по глави над Библията и лека полека усвоих много неща и се запознах с основните неща, че Библията не е обикновена книга, а е книга на Господният Дух, който е работил през вековете и хилядолетията. Така веднъж Учителят в една от лекциите бе казал на братята: „Аз имам една частна ученичка от света, която ехе ви изпревари и дори петите й не можете да й ги видите." Аз знаех, че се касаеше за мен. Някои от тогавашните братя също се досещаха, че се отнася до мен, но те бяха вече на възраст, където не ме ревнуваха, защото аз бях за тях дете, а аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях влезнала официално в онзи салон, където се събираха сподвижниците на Учителя.

 

_______________________
Източник: 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)МАРИЯ ТОДОРОВА

Изгревът - Том 5


ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ


Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg
В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.

В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души.

Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg




МАРИЯ ТОДОРОВА
1898-1976


Sila_i_Jivot_1995_52.jpg


Родена е в Панагюрище в буден и богатски род. Отрано съзнанието й се стреми да опознае великите истини в живота и тя дълго търси Източник на Знания, който да я задоволи. Когато била във втори прогимназиален клас тя вметнала в разговор със свои близки: “Защо Христос не е сега на земята, щях да му стана ученичка.” Тогава някой от присъстващите й споменал името на Учителя. Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век. В този разговор тя за първи път чула, че Петър Дънов е наречен от последователите си Учителя, поради светлината, която неговото учение внася 6 съзнанието на търсещите. У Мария Тодорова тутакси се появило едно силно желание да срещне Учителя. Тя дълго го търсила. Но желанието й да стане отново ученик на Светлината се сбъднало. За това време М. Тодорова пише в спомените си:

“Пръв път, когато отидох при Учителя и видях неговото лице, казах си: “Ето образ на мъдрец, както аз съм си го представяла и търсила вътрешно!” Едновременно с това ме облада спомен, че съм го срещала в миналото, учила съм при него и смътно чувство за преживян живот. Той ни покани с приятелката ми да седнем и повече не се обърна към нея нито с една дума да проговори.

Разговорът води изключително само с мене, и централната мисъл на този разговор беше, че трябва да работя върху себе си и да се заема със своето самовъзпитание.

След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66. Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото.

Учителят изслушва всичко с търпение и любов. Той знае, че и тя е един от героите в Мировата драма. При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство.

Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията. Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М. Тодорова си е отбелязала в своя дневник от това време:

“Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах. ... Ние за Учителя бяхме като малки деца. Той отделяше от времето си за да ни пренесе в съществения живот, в един голям, обширен живот, който ние не знаехме и не познавахме.”

Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя. Това качество е било обект на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта.

Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова поискала мнението на Учителя. Между другото той я посъветвал да помага на своите състуденти, да се радва на успехите им, и да не очаква да бъде оценена според възможностите й от всички. Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното. Не може едновременно да служиш и на човешкото и на Божественото. Слабата е за човеците, а в духовния път ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване.

В годините около началото на Школата, група братя и сестри направили опит за комунален начин на живот в Русе. Учителят ги посетил. Мария Тодорова си спомня за една среща с Учителя там. В записките й е останало важно правило, дадено от него: “Каквото е отношението на ученика към Учителя, такова е отношението и на Учителя към ученика.” Това правило тя ще проверява през целия си живот и всякога ще се съобразява с него.

Мария Тодорова присъства и на по-късните събори в Търново. Нейното постоянство в приложението на дадените задачи и упражнения е пословично. Щастието й да се чувства ученик, да учи, да разбива духовното си тяло, е постоянен извор на сили. Тя прекарва с часове над своята тетрадка в двора, пред сградата, където Учителят държи своите лекции. Ние разбираме състоянието й от записките, които е оставила:

“По някой път аз седях до сточната тръба, четях си бележките от беседата. Размишлявах. Учителят слизаше и се качваше по стълбичката навън от горницата. Понякога той се обръщаше към мен и ме поканваше да отида горе, като ми кимваше с глава. Разговаряхме върху беседата, а някой път ми казваше и по-специални неща. Един път ми каза: “Ние ви приготовляваме за ангели!” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по пътя на ангелите.”




Sila_i_Jivot_1995_53.jpg
Факсимиле от лични записки на М. Тодорова



Друг път Учителят й казва:

“Те ще те гонят, ти ще им правиш добро, докато злото се умори и кажат: тя наистина е добра!”

Възможно е в очите на своите братя и сестри там М. Тодорова да е изглеждала странна, или прекалено затворена и горда, така обзета от своята самоподготовка. Животът й е бил ограничен в спазване на съветите на Учителя. И действително тя не е обръщала внимание на посторонните неща. А обикновените хора не обичат онези, които се затварят в себе си, които не са лесни за разгадаване, които са различни и имат свой собствен цвят. Мария Тодорова е имала прям и открит характер, тя не всякога е минавала по лесните пътеки. В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя Път и решен на всяка цена да го следва! Но честността й е била предизвикателство за мнозина, които са минавали по лесния път. Конфликтите са били неизбежни. В такива моменти срещите с Учителя са били като въздуха за нея. Тя пише:

“Един път бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди. Обаче аз съм длъжна всичко да му разкажа. Отидох при него и направих една безпощадна изповед. След това останах да чакам присъдата си. Учителят се обърна към мене и каза: Ти сега си 100 пъти по-близо до Истината. Ученик, който е направил една погрешка и я е осъзнал и изправил, е пo-ценен за Разумния свят от онзи, който никога не е грешил.”

По всяко време, когато условията са позволявали М.Тодорова е имала стремежа да научи нещо ново. Задавала е много въпроси. И всичко ново, чуто от Учителя е записвала в своите тетрадки. Животът й е бил пълен с този възвишен стремеж към скритото Знание за живота. Тя е записала:

“След разговор с Учителя като се прибирах у дома, и сядах да си запиша което говорехме. Пишех в началото: Бях при Господа, разговаряхме за това и това...

Когато отивах на разговор считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Него /Учителя - бел.ред./ И зная, че заради тази моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.”

-   “На кого да уповавам, Учителю?

-   На Бога в себе си!”

-   “Какви трябва да бъдат отношенията между ученика и Учителя?
    
-   Ученикът всичко ще остави на Учителя си и ще си замине. После Учителят ще остави всичко на ученикът си и ще си замине. Това са отношенията на Божествената Любов.”

-   “Какви трябва да бъдат отношенията ни за да бъдат разрешени правилно?

-   Приятелски!”
    
Учителят е работил с учениците си с много и различни методи. Веднъж той казал на Мария Тодорова: “Има двама братя, които два пъти в седмицата ходят на Витоша. И ти ще ходиш с тях.”

-   “Ама аз не се чувствам толкова силна, Учителю. Ще ми обещаете ли, че ако се намеря в опасност ще ми помогнете?”
    
-   “Хубаво!”
    
Единият от братята е Борис Николов. В своя малък дневник за този случай, М. Тодорова лаконично е записала: “Изпращането ми при Б.” Тя приела съвета на Учителя, който знае пътя на душите. Връзката на М. Тодорова с Борис Николов е връзка между свободни души. Тя е едно свещено приятелство, което е основано на един общ Път към възвишеното, път на служение. А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали.

Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник.




Sila_i_Jivot_1995_54.jpg
Ел Шадай


“Веднъж на Витоша, на Бивака, Учителя ме покани да пия чай с него. Аз се стесних от приятелите. Учителят каза: “Когато един ученик се стеснява от едно положение в което Бог го поставя, то не е за него.” Аз се смущавах, когато Учителят ме поставяше на лице с вниманието си и приятелите гледаха... Някои си мислят, че да е близо до Учителя си ученикът, това значи да е обсипан с всевъзможни блага и непрестанно да изживява радости. Ученикът, когато Учителят го прати на училище, той страда дълбоко, мисли и учи! Учителят искаше когато Той дава своето благословение на някой от учениците си ние да не ревнуваме, но да се радваме. Той казваше: “Щом давам на него това показва, че и на тебе мога да дам.” Аз постигнах до известна степен това. Радвах се когато дава на други. Казвах си: Сега Господ му дава, не бива да огорчаваме неговата радост, нека я изживее цялата.”

Годините минават. Наближава краят на Мировата драма. Мария Тодорова лови всяка дума на Учителя, анализира всяка сякаш изпусната негова мисъл за неизбежния край. Записала си е:

“Един ден Учителят ми каза: - “Аз ще ви оставя!” Смутих се, изтръпнах. - “Но аз ще вървя бавно, за да можете да ме настигнете!”

Друг път Учителят споменал между другото:

“Аз ще дърпам вас, вие ще дърпате други, те - трети, и така на верига ще ви изтеглим горе”

Идват месеците прекарани от Учителя в Мърчаево. Той е затворен в себе си. Преживява тежко войната в която са въвлечени християнските народи, настроени с дива омраза едни срещу други. Мария Тодорав и Борис Николов често ходят там за да го посетят. Веднъж и те участват в групата изкачила се на връх Острец. Мария Тодорова си спомня думите изказани от Учителя след държаната там беседа: “Да останем още малко, защото вече няма да дойдем...” Сърцата на всички се свиват от тъга пред неизбежното.




Sila_i_Jivot_1995_55.jpg
На Рила


В последните дни на Учителя М. Тодорова е неотклонно до него. Следи с болка всеки жест, записва всяка негова дума. Чува го да казва: “втори път не искам да минавам по този път... Сега всичко... Хубаво! Сега всичко хубаво се разреши... Благодаря ви за нежността която проявихте към мен!” На нея казва: “Сега ще бъдеш храбра!"

На 24.12.1944, в неделя сутринта Учителят седнал на малкото столче и държал последното кратко Слово. После казал: “Рекох, кажете на Бояна да се оформят нещата!” Картината от края на Мировата драма се допълва и със следните думи от дневника на М. Тодорова:

“Последният поглед на тези очи изпълнени с Духа Божия падна върху мен. Никога няма да забравя този свиден, последен Слънчев лъч, с който Учителят ме озари.

Дойде последния момент. Учителят ни напущаше. Внезапно ми дойде мисълта да извикам брат Боян. Бързо излязох от вратата навън, но там Учителят излязъл вече от тялото си ме спря. “Ти трябваше да седиш при мен, когато заминавам.”

Веднага се върнах обратно. Учителят беше напуснал вече тялото си.”

Мария Тодорова преживява тежко раздялата с Учителя. Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран герой на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита. Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените. Следват години на отстояване принципи и идеи, на постоянна Работа за да не се разруши съграденото от Учителя. В този процес М. Тодорова участва и със сърце и с ум. Всякога с открит поглед за Истината, за Справедливостта.

Когато идва нейния час да си замине, тя го приема с достойнството на ученик. На ученик, който вярва в думата, дадена му от Учителя. В миналото той веднъж й казал: “Марийке, поискай нещо от мене!” - “Учителю, когато си замина вие да ме посрещнете Горе!” - “Хубаво!” - й отговорил той. И когато неизбежният миг на раздяла с физическото е настъпил, това наистина се случило. “Един лъч дойде в последния й миг и я отнесе!” - каза брат Борис за най-тъжният момент през неговата 1976 г. Заминала си бе онази, на която той посвети най-светли мисли и копнежи, написани в най-тъмния възможен мрак, и която всякога наричаше: “Обична моя Мария!”

---------------------
* "Опълченска"66
** “всичко, каквото правеше Борис ми се виждаше върха на съвършенството." Из дневника на М. Тодорова /ръкопис/

 

_________________

Източник: Мария Тодорова (1898-1976)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.

 Брой 3-4 -1995г.


Мария Тодорова

(от Светозар Няголов)


Друг ярък представител на братството, живял в аурата на Учителя, е Мария Михайлова Тодорова. Родена в Дупница на 20* февруари 1898 г. От млади години се увлича от идеите на Лев Толстой и често мечтае за общ братски живот. Като гимназистка пожелава да живее и служи на Христа и същия ден нейна приятелка я завежда при Учителя на улица „Опълченска" № 66. След интересния разговор, който провеждат, той й предлага да ходи всяка сряда при него за съвети и упътвания. Учителя й задава различни задачи и след това я изпитва. Така в продължение на 3 години тя е частна ученичка на Учителя. След това започва редовно да посещава беседите. През 1921 г. е на събора в Търново заедно с голяма група младежи, в която е и Борис Николов. В разговор с младежите Учителя се обръща към Борис, посочва му Мария и казва: „На теб я поверявам." Така Учителя създава вътрешна връзка между тях. Мария започва да следва философия в университета и една година преди да го завърши, решава да се прехвърли в Музикалната академия специалност пиано. Завършва и става добра изпълнителка. В този младежки период на учение тя страда от сърце, а в хороскопа й има точна квадратура на Венера с Уран и Сатурн. В същото време от голямата група студенти, събрани около Учителя, двама от тях — Георги Радев и Борис Николов, ходят редовно по един път в седмицата на Витоша. Учителя насочва Мария да ходи заедно с тях, за да излекува сърцето си. Тя дълго време не приема съвета на Учителя, защото това е вън от моралните разбирания на тогавашното общество. По-късно пречупва характера си, тръгва с тях и се създава добро приятелство между тримата. Мария Тодорова е много възприемчива и чувствителна към външните влияния. В хороскопа на Мария Луната се намира в 12-и дом в съвпада със Слънцето, Венера, Меркурий и тригон с Нептун и Плутон. Това й дава силна интуиция и голяма прозорливост за разбиране на отношенията в братския живот и честите вмъквания на отрицателните сили в него. При всички трудни положения тя отива при Учителя и иска неговото мнение и съвет, докато той е във физическото си тяло на Земята. Тя винаги слуша Учителя и точно изпълнява неговите съвети. През 1933 година Мария оформя връзката си с Борис, като сключва брак с него. Започва да свири редовно на хармониума в младежкия клас заедно с Гавраил Величков.


През 1927 г. Учителя организира една голяма екскурзия до връх Мусала с повече от 300 души. Времето е дъждовно и по пътя непрекъснато вали дъжд, който през нощта се обръща на сняг. Вечерта групата пристига до езерата и прави лагер до второто езеро, където сега е хижата. Братята палят голям огън и цяла нощ се греят и сушат. Учителя е настанен под един войнишки брезент, опънат като палатка на два кола, заедно с най-възрастните сестри — София Попова и Анастасия Янакиева. Той повиква Мария Тодорова при себе си. Разговарят известно време и й казва: „Сестра, сега Бог е решил ти да бъдеш гонена, хулена, преследвана и неприета от близки и роднини. Готова ли си да издържиш на това изпитание?" Тя отговаря: „Щом Бог е решил да стане това, аз съм готова да изпълня Неговата Воля." След като се омъжва за Борис Николов, нито братята му, нито сестра му, нито пък родът му я приемат и тя остава чужда за тях. Тя е оправна домакиня и умее да готви много хубаво. Често й се налага да се грижи и за храната на Учителя. В братството е гонена и преследвана от много сестри, заради приятелството си с Борис Николов. Понеже има Марс в 12- и дом, което е най-лошото му положение в даден хороскоп, а господар на този дом е Козирог, в който Марс е в екзалтация — проявява най-мощно своите войнствени сили, затова тя непрекъснато воюва в обществото. Отвсякъде я атакуват непрекъснато: за близостта й с Учителя, за дружбата й с Борис и за точните преценки, които прави за всеки един от братството. Тя се придържа много строго към Словото на Учителя и неговите съвети и не отстъпва никога от истината. Макар че постоянно я критикуват, тя взима дейно участие в издаването на братските песни и в целия музикален живот. Обича много планините и често ходи на Рила и Витоша заедно с Борис. Тя е много сериозен човек, с дълбок философски ум, на когото винаги може да се разчита. Явява се като пръв помощник на Борис Николов в неговия труден живот, особено след заминаването на Учителя. Когато Борис е в затвора — лагера в с. Огняново, тя всеки петък му носи храна за цяла седмица, като тръгва в 5 ч. сутринта с две големи чанти. По този начин тя облекчава донякъде трудния му живот. Борис е в затвора, а на Изгрева борбата продължава непрекъснато. Мария постоянно работи духовно с молитви и музика за освобождаването на Борис. Всеки месец на 27-о число тя прави вечеря в чест на заминаването на Учителя, на която кани различни близки приятели да присъстват и правят връзка с този велик Дух на Любовта. Този наряд продължава до нейното заминаване. Един ден Учителя е на посещение в нейния дом и казва: „Кажи си едно твое желание." Мария отговаря: „Когато си заминавам от този свят, искам вие да ме вземете и отведете, Учителю." Учителя отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява своите обещания. В момента на заминаването на Мария до нейното тяло се докосва една бяла светлина и душата й отлита нагоре. Няколко дена преди да си замине в разговор с мен тя каза: „Светозаре, тези връзки, тези братски отношения, които имаме, са от векове за векове. В който свят и да се намираме, ние пак ще сме приятели, ще си помагаме и ще се обичаме." Да, връзките ни с Учителя и приятелите ни са завинаги. За тях Учителя казва: „Отсега нататък между мен и вас няма да има раздяла."

 

 

* Датата на раждане според самата Мария Тодорова е 8 февруари (стар стил) или 21 февруари (нов стил)

 

____________________

Източник: 7.42 Мария ТодороваУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА

Светъл лъч към човешките души


МАРИЯ ТОДОРОВА


(1898-1976)


Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66.


Борис Николов


В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз?" Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога.


Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога.


Мария Тодорова


След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява. На следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. Оттогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга.


Борис Николов


При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание!" Мария отговори: "Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие!" Учителят каза: "Добре". Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат, както правеха при други случаи. Откъде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе, аз не мога да кажа. Обикновено, когато някой от Братството си заминава, не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи. Тя понесе смъртта храбро, достойно, както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа следобед на 18 юли 1976 година на 78-годишна възраст.


Борис Николов

 

________________

Източник: МАРИЯ ТОДОРОВА(1898-1976)

Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1




Борис Николов и Мария Тодорова




Jivata_vrazka_87.jpg
Борис Николов и Мария Тодорова



Макар че между Крум и Борис има около 8-9 години разлика, Крум уважаваше Борис Николов като напреднал ученик на Учителя, който по-рано от него е тръгнал в този път. С голямо уважение и любов говореше и за Боян Боев, Георги Радев, Сава Калименов, Петър Пампоров, Мария Тодорова, Елена Андреева и много други. Крум винаги е проявявал голям респект към всички по-възрастни ученици на Учителя. Когато са идвали чужденци, а това е било много пъти, някой от нас ги посрещаше на летището и веднага първата среща беше у Борис Николов, в „малкия дом“, както той с любов го наричаше. Там имаше изключително духовна атмосфера, създадена от Борис Николов и Мария Тодорова, а също така и от многократните посещения на Учителя в този дом. Още с влизането в градината се усещаше, като че ли влизаш в друг свят. Борис Николов ни посрещаше с думите: „Словото на живота пазим.“

На 27 декември - деня на заминаването на Учителя - Мария Тодорова канеше Крум с малка група младежи. Молехме се, пеехме и Мария Тодорова свиреше на пианото. Тя и Станка Христова Янчева приготвяха много вкусна вечеря. За Учителя оставяха един празен стол на най- централното място и сервираха за него от всички блюда. Накрая, след завършване на вечерята, Мария Тодорова с голяма любов и благословение раздаваше на всеки от присъстващите храна от блюдата на Учителя.

Тук ще кажа и нещо за Станка Христова Янчева. Тя отишла при Учителя и казала, че много иска да работи за Словото, но няма образование за това. Тогава Учителят й казал: „Иди при Марийка и Борис.“ Станка беше като истински ангел. Тя безкористно помагаше в домашната работа и в поддържането на градината. Когато я посещавах, ми казваше с радост: „Аз правя всичко, каквото мога, в тази къща, за да отменя брат Борис и сестра Мария. Брат Борис да може да работи със Словото*, да се дешифрира, запази и предаде, а сестра Мария да работи с музиката на Учителя. Така и аз работя за Словото.“ Мъдростта на тази жена от народа винаги ме е поразявала, защото тя беше намерила своето място в живота на Цялото и макар с една невзрачна наглед работа, изцяло се беше отдала на Словото и учението на Учителя. Дълбоко в душата си Станка знаеше, че: „За да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва — добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре."

За мен Борис Николов беше духовен колос. Особено много са ме впечатлявали неговите думи: „Едно човечество, едно отечество, един закон.“

Веднъж бях на обяд в „малкия дом“ и брат Борис ми каза, че обходата е важно нещо, че Учителят много държал на това.

Любимата приказка на Борис Николов беше за „гърбавия роб“. Много накратко ще я разкажа за тези, които не са я чели.

В един град нямало дъжд много дълго време. Свещениците правили молитви, народът също, но нито капка дъжд не падал. Веднъж в храма влязъл един малък, гърбав човек, огледал се и като не видял никого в храма, послал килимчето си, коленичил и казал: „Господи, в името на нашето приятелство, моля те, изпрати дъжд.“ Станал и си тръгнал. Веднага завалял силен дъжд. Първосвещеникът, който бил в храма, чул молитвата на гърбавия човек и веднага изтичал навън и го последвал. Мислел си: „Как ние, първосвещениците, не можахме да измолим дъжд, а Бог чу гласа на този невзрачен човек?“ Гърбавият влязъл в задния двор на един търговец на роби. Първосвещеникът почукал на главната врата. Търговецът се зарадвал на честа да го посети първосвещеникът, който му казал, че иска да купи един роб от него. Търговецът му показал робите и накрая първосвещеникът попитал: „Всички ли роби минаха?“ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първосвещеникът. Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма?“ „Да, разбира се“ - отговорил първосвещеникът. Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето приятелство, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб.

За учениците на Учителя живата връзка с него беше свещена. Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в гората.

Когато дойде демокрацията на 10 ноември 1989 г., Братството се оживи. Всички се радвахме, че сме свободни и ще може да разпространяваме идеите на Учителя, ще разгърнем Братския живот. Но още в началото възникнаха много драстични проблеми. Непрекъснато се съветвахме с Крум Въжаров, Борис Николов, Весела Несторова и много други ученици на Учителя какво да правим и как да го правим при новите условия. Много сили бушуваха, много виждания и мнения имаше. Един ден отидох при Борис Николов с намерение да го попитам какво да правим, как да продължим и бях готова да направим всичко, каквото той ни кажеше. Като ме видя, Борис Николов се усмихна, посрещна ме, както винаги много разположено, покани ме да седна и без да съм го питала абсолютно нищо, ми каза: „Мария, Братството не е организация. Братството е духовна школа. В Братството няма място за изява на личности.“ Това беше най-точната, кондензирана формула за обстановката, в която се намирахме. Аз се просълзих. Почувствах дълбоко в себе си отново живата връзка на ученика с Учителя. Разбрах, че пътят ще бъде труден, но ние трябва да го отстояваме, така както те го отстояваха с живота си.

 

____________________________

Източник: Борис Николов и Мария ТодороваЧаст III. Приятелите на Крум Въжаров

Крум Въжаров (1908- 1991)

 Живата връзка


Снимки на Мария Тодорова
 
220284.jpg
Борис Николов и Мария Тодорова пред бараката на Борис

220283.jpg
Мария Тодорова и Борис Николов пред бараката на Мария

220285.jpg
Станка Янчева и Мария Тодорова пред малкия дом на ул. „Симеоновско шосе" №14. За Станка виж „Изгревът" том V, стр. 199-202. Пред къщата имаше бунар и с ръчна помпа се изкарва вода за поливане на градината. На плочите е легнало кучето Бианка, за него виж „Изгревът" том V, стр. 189-191.

220286.jpg
Мария Тодорова c дъщерята на Васко Искренов - Стела

1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-276.p
Рила - 12 август 1936 г.
Групата тръгва от извора „Ръцете" и се насочва към лагера.
1. Непозната, 2. Олга Славчева с бяла жилетка и носи палтото си, 3. Веса Козарева с бяла плетена шапка, 4. Мария Пончева - сестра на Цветанка Нанкова, 5. Катя Грива, 6. Николина Балтова, 7. Мария Тодорова, 8. Учителя, 9. Пенка Велева.
Пояснение: За пръв път Учителя слиза при извора „Ръцете" вече напълно оздравял след нанесения Му побой от 4 май 1936 г. и последващата парализа на дясна ръка и десен крак. Всички са радостни и пеят песента на Елена Каназирева „Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Любовта".
Виж „Изгревът" том I (1. изд. 1993), с. 561-571 или „Изгревът" том I (2. изд. 2011), с. 655-666 - „Побоя върху Учителя през 1936 г."

1837334035324a42%20-%20223e3c%2026-274.p
Учителят говори на групата.
Пред Него е Мария Тодорова, гледа го усмихната, Николина Балтова, Стоянка Илиева, Боян Боев.
Горе в средата е Олга Славчева с бяла жилетка и шапка.

 



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder