НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Родена Красимира Аркадиева Николова, последователка на Учителя
08.12.1930г.


Родена Красимира Аркадиева Николова,

последователка на Учителя

Красимира е родена на Изгрева. Възприема новите идеи още от детска възраст. Остава им вярна до края на живота си (14 септември 1990 г.) Печата различни братски издания - молитви, беседи и други необходими братски помагала. В нейния дом са съхранявани много от личните вещи на Учителя. Тя има много приятелки и познати, на които раздава беседи и ги запознава с новите идеи. Разпространяването на идеите на Учителя преди 1989 г. не е било лесна и безопасна работа. Затова трябва да сме благодарни на учениците от поколението на Красимира, които запазиха Словото, въпреки всичко. Много от децата на Изгрева са се отказали от учението и са поели по свои пътища. Но такива, като Красимира, са пазили искрата жива, до по-благоприятни условия.
 
Ето някои спомени за Красимира Аркадиева:

 
1. Красимира Аркадиева (спомен на Светозар Няголов в книгата му "Светъл лъч към човешките души")

2. Красимира Николова (спомен на Светозар Няголов, записан от д-р Вергилий Кръстев в т.22 на "Изгревът")

3. Снимка на Красимира Аркадиева

Прикачени миниатюри Krasimira.jpg

Красимира Аркадиева


Красимира Аркадиева Николова е родена в София на 8 декември 1930 г. Заедно с брат си Петър израства на Изгрева в групата на изгревските деца. Чрез хубавия живот около Учителя — беседите, паневритмията, съборите, екскурзиите до Витоша и Рила, тя възприема новите идеи и започва да работи за тях. Родителите й са книжари и продават литература в София. Тя завършва средно образование и учи кинорежисура. Дълго време работи в киноцентъра и успява да си направи апартамент на улица „Патриарх Евтимий".


Отиват с майка си Мария на разговор при Учителя. В края на разговора Учителя й казва: „Красимира, ти можеш с всичко сама да се справиш. И в ада да влезеш, ще се качиш на рогата на дявола и пак ще излезеш на свобода." По едно време майка й Мария се разболява и няма кой да я гледа през деня, понеже Красимира отива на работа. Тогава в ума й идва една светла мисъл. Тя написва на един нотен лист два реда от нотите на песента „На Учителя", слага го под възглавницата на майка си и отива на работа. Като се връща вечерта, тя заварва майка си, че спи и е в много добро състояние. Много пъти тя използва този метод на лекуване и винаги има добри резултати. Така дълго време тя поддържа живота на майка си. Печата различни братски издания — молитви, беседи и други необходими братски помагала. В нейния дом са съхранявани много от личните вещи на Учителя. Тя има много приятелки и познати, на които раздава беседи и ги запознава с новите идеи. Сприятелява се с Димитър Симеонов, с когото живеят братски. След известно време майка й си заминава от този свят. Тя се пенсионира и решава да работи заедно с Елена Симеонова като чистачка в ТЕЦ „Земляне". Заминава си на 14 септември 1990 г.

 

Източник: 7.63 Красимира АркадиеваУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА

Светъл лъч към човешките души


66. Красимира Николова



 

Красимира Аркадиева Николова е родена в София на 8 декември 1930 г. Заедно с брат си Петър израства на Изгрева в групата на изгревските деца. Чрез хубавия живот около Учителя - беседите, Паневритмията, съборите, екскурзиите до Витоша и Рила, тя възприема новите идеи и започва да работи за тях. Родителите и са книжари и продават литература в София. Тя завършва средно образование и учи кинорежисура. Дълго време работи в киноцентъра и успява да си направи апартамент на улица „Патриарх Евтимий".


Отиват с майка си Мария на разговор при Учителя. В края на разговора Учителят й казва: „Красимира, ти можеш с всичко сама да се справиш. И в ада да влезеш, ще се качиш на рогата на дявола и пак ще излезеш на свобода."


По едно време майка и Мария се разболява и няма кой да я гледа през дена, понеже Красимира отива на работа. Тогава в ума и идва една светла мисъл. Тя написва на един нотен лист два реда от нотите на песента „На Учителя", слага го под възглавницата на майка си и отива на работа. Като се връща вечерта, тя заварва майка си, че спи и е в много добро състояние. Много пъти тя използва този метод на лекуване и винаги има добри резултати. Така дълго време тя поддържа живота на майка си.

* Виж « Изгревът» том ХІІІ стр. 514-548.

Печата различни братски издания - молитви, беседи и други необходими братски помагала. В нейния дом са съхранявани много от личните вещи на Учителя. Тя има много приятелки и познати, на които раздава беседи и ги запознава с новите идеи.


Красимира се омъжи за Тодор Боянов Ковачев, дошъл от Русе да живее в София. Оказа се, че съпруга й е много нервен и изисква пълно подчинение от нея и майка й. Като не може да постигне това свое желание, той купува големи ножове и ги плаши с тях. Те се обаждат на властите и го изгонват от дома си. Така се разтрогва бракът им.

На погребението на брат Боев, заминал от този свят на 21 07.1963 г се срещнах с Красимира и тя ми се оплака от проявите на Тодор, с когото се беше развела. Предложи ми да се оженя за нея, тя не е имала полови сношения с мъжът си. Аз й отговорих, че нямам намерение да се женя, и се разделихме приятелски. Десетина години след това аз се ожених за Елена, но Красимира ме обичаше и не си прекъсна връзката си с мене и ми даваше и услужваше с печатните материали, които приготвяше от Словото на Учителя. В нея се влюби братът на Елена - Димитър Симеонов, на когото тя отказа да се ожени и той се отчайва и отива в горите на Рила. Намират го роднините и го прибират. Отиват и разговарят с Димитър и Красимира приема да живеят като приятели. Той е майстор мозайкаджия и прави ремонт на апартамента и и живее при нея и майка й.

Същевременно купи стара къща в Княжево, събори и почна да строи нова. Братът на Красимира - Петър отиде в Русия, където се ожени и има двама сина - големият Камен и малкият Огнян. Той не може да живее с рускинята и се развежда. Майка му Мария го обича много и му праща колети с храна. Нямаше сирене, но тя намира овче сирене 1 кг. и му го изпраща. Той пише в писмо, че в техният град е пълно с българско овче сирене и няма смисъл тя да му изпраща. Дойде в София и се разговаряхме с него. Той е два дена по-малък от мене - роден на 23.07.1932 г. Питах го: „Какъв хляб ядете в Русия?" Отговори ми: „Чер, по-чер и най- черен."


Красимира се пенсионира, обикна и жена ми Елена, и за да може по-често да се виждаме, тя отиде да работи като метачка заедно с Елена в ТЕЦ „Земляне", макар че имаше две висши образования. Красимира страдаше от тромбофлебит и едно парченце тръгнало по кръвоносните и съдове и запушило аортата и тя си замина на 14.09.1990 г. Беше красива с розово лице. Наложи се да й правят аутопсия. След нея лицето й беше изкривено от страдание и почерняло.

Брат й Петър имаше приятелка от България, която искаше да се омъжи за него. Понеже Димитър не е сключил брак с Красимира, апартамента остана за брат й Петър. Пред мене и приятелката му каза, че всичко сега е негово и ще прави каквото си иска. Казах му, че в най-скоро време ще си замине, и то стана след около 6 месеца. Приятелката му ме намрази за предсказанието, което скоро се сбъдна и тя не можа да се омъжи за него и вземе този хубав апартамент на ул. „Патриарх Евтимий". Наследници станаха синовете му и големият Камен продаде апартамента на Лили Иванова и разпиля парите.

 

Източник: 66. Красимира НиколоваVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Изгревът - Том 22


Снимки на Красимира Аркадиева

 

Снимка на Учителят с децата, на „Изгрева" (не е ясно дали Красимира е на тази снимка)

 

210877.jpg

 

 Източник: Снимки и бележки към снимките на "Изгревът" том XXI

 

 

Снимка на Красимира Аркадиева
 
 
220334.jpg
 

Източник: Снимки и бележки към снимките в „Изгревът" том XXII



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder