НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя посреща Новата 1907 г. при Тодор Стоименов, Бургас
01.01.1908г.


Учителя посреща Новата 1908 г. при Тодор Стоименов, Бургас

 

Спомен на Георги Събев: Чудотворни изцеления,  Учителят, Лечителят, Пророкът - т.2

 

Разказано от Борис Николов - "Бялата кърпичка". Изгревът, т.2


Спомен на Георги Събев

 

1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.


Вечерта приятелите ще посрещат Новата година. Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето!" След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето!" Брат Пеню отива. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: "Иди, та го дай на детето!" Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи. Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Родителите още хълцали и нищо не видели. След малко детето седнало и взело да прибира играчките около себе си.


Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките си, те вече плачели от радост. Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли да благодарят на Учителя за оздравяването на детето. Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите си, което се дало да усили вярата им и да познаят Учителя.


Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на себе си.


На сутринта рано на връх Нова година на вратата на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: "Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа.


Георги Събев

 

 

Чудотворни изцеления

 Учителят, Лечителят, Пророкът - т.2


Разказано от Борис Николов

 

18. Бялата кърпичка

Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.

Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето!" След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!" Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето!" Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си.

Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно."

Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. А страданията ти се изпращат, за да вдигнеш глава и да потърсиш помощ от Господа на Силите. Като я получиш тогава ще благодариш, защото чрез Благодарността ти се свързваш с Великото в живота.

 

18. БЯЛАТА КЪРПИЧКАБорис Николов


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder