Писмо от Пеню Киров до Учителя
№88
гр. Бургас, 18 ноемврий 1904 г., четвъртък
[до] гр. София
Любез. бр. Дънов,
Последното ти писмо от София притежавам. От последното ми писмо и досега други рани се отвориха – те са за земни неща, със съдружника на дядо ми, който всячески иска да ме погълне. Миналата седмица се и поскарахме доста сериозно. Днес обаче ми е турил клопка, та ми изкара от 17,10 лева глоби пред митницата. Какво да правя с този человек, не зная? И с добро държах, и с лошо, и все то. Понеже му преча да остане като наследник, иска да ме махне отпреде си. В земния ми живот всичко напредва, но затуй пък на всяка стъпка пречки срещам от человеците.
Радостта, за която ти се похвалих, че взехме да се съживяваме, не излезе тъй. Това стана причина само да се открият преднамеренията на всички.
Мелкон си тръгна пак в гладкия път. Адресът му е: Мелкон Партомян – шивач. Тъй го намират. Арнаудов – Господи паз . Той само материалната страна на света е била в него. Лоши замисли. Тодор е добре, но той го е отвлякъл Дявола към мисълта за женитба. А аз, като че ли зрънцето иска да се каже, че е паднало в тръни. Но имам едно ръководство, което ще ме избави, понеже Господ ме милува. Д-рът ми изпрати няколко броя английски вестници, кажи где да ти ги пратя.
В мен засега няма основа къде да се спра. Всичко много скоро се менява, здраво нещо не остава, всичко, като го изпитам, все слабо го намирам.
Виж, ако има немски карти „България“ – пълни, съобщи ми, или пък ако има българска – още по-добре.
Поздрави бр. Бъчварова. С поздрав.
Твой верен: П. Киров
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
