НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40
15.08.1900г.


Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№40

гр. Бургас, 15 август 1900 г.


Любез. ми бр. Дънов,

Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравня­ват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко.

Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само дос­татъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене.

На 2 август ми се даде вътрешно това съоб­щение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Ми­хаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление".

Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Бо­жие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слу­шаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..."

На 5 август по една чужда грешка по [в] служ­бата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невин­ност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба до­сега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина.

И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое до­бро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Ми­сли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази ра­бота. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят".


5 август 1900 г.

След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма .

На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор има­хме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи ги­гантски. Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се наме­рите някак неприготвени и да оскърбите Духа. Оч­аквайте благословението като чада Божии. Бог е винаги с вази. Да нямате съмнение в молбите си. Успехът ви ще е винаги в Господа. Да, пак повта­рям — да нямате съмнение в молбите си. Бъдете разумни в исканията си към Господа. Аз, Емануил140, сбогом, братя мои". 9 ч. сутринта.

След даването [на] това имахме разговори и за други работи, между които беше и за моето напущане. Той141 ми казва, че аз все съм бил бърз във всичко и че Волята Божия не била аз да напускам работата си. Добре, казвам, но моите сърдечни помишления, които аз ги имам като казано от Духа, не са ли верни. Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите.

След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп ми­сли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе. Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се. Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети мисли в сърцата ви и ко­гато те ви се дават, ще се съмнявате ли? Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сър­цето ви говори, те са истинни. Амин, амин".

Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получе­ния телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога.

На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и стра­хът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и сла­вих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъз­нателно ми давала това, от що съм имал нужда.

На 13 август ни се даде следващото съобще­ние: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Лю­бов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно. Вдайте се в ръ­цете Божии и ще почувствате неговото чудно под­крепление. Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко доброде­тели. Щ,е се обърнете в Господа всецяло, и то за скоро време, само бдете и молете се. Щ,е разне­сете славата Божия по всите краища на земята. Бъдете готови за благовестители. Аз се радвам много за вас. Лицето Божие ще просветне във вас. Аз съм пратеник Божий, не ви лаская. Вярвайте в думите ми, съмнението ви ще изчезне. Мъдрост ще ви се даде, само не се колебайте, това е усло­вието. Крепете се в Господа. Сбогом ".

Вечерта в 5 ч. и нещо на същия ден имахме общи съобщения. Яви се Михаил и между другите въпроси, що питахме, каза за мен — Пеню, че Бог ще ми даде Божествено богатство, което ще радва всички ни. Аз представих условие и то се прие, като ми се каза, че и по-рано от условието ще ми се даде.

На 1-3 август, ако се не лъжа, в махалата ни имаше едно 9-месечно болно дете, което нито умираше, нито оживяваше. Докторите не можаха да му помогнат. По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, за­щото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молит­вата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво.

На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с тво­ето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си. Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris.

Д-рът ще си ходи в края на идущата седмица в Сливен.

И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относи­телно лично казаното ми знаеш ли нещо ти.

Аз сега съм бодър, добър, всичко оставих да уреди Бог за мене и какво трябва да правя, Той да ме научи.
По запитването ви викаха ли ме като вой­ник и какво мисля аз по това144 ще кажа: аз раз­мених мисли и мнения с Николай и др., но аз не можах съвършено да се съглася с тях и най-после, за да не реша сам това, исках съдействието на водителите145, но и те ми казаха, че не могат да ми отговорят. И днес ми се отговори от Ми­хаил, че Бог ще ме научи как трябва в такъв слу­чай да постъпя. Аз обаче бях на това мнение — че не трябва да отида, и намогванията ми са тези, че ний трябва да воюваме като Христови войници против Сатана, плътта и греха, за да се удос­тоим за Небесното Царство чрез заслугите на Спасителя. Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика.

Извинявай ме, любезний ми братко, ако виж­даш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука.
Нарочен поздрав от всички ни.


С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров


Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд.

Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога. Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е мол­бата ти!" и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа.

И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази.
Същий


...................
139.    Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)

140.    Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос.

П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.).

„На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата не­видими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).

141.    „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)

142.    Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н. Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. За­стъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твър­дят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са лока­лизирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за инте­лекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)

143.    Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)

144.    Става въпрос за повиквателна за запас. На 17-годишна възраст П. Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (1885­1886 г.), а от 1887 до 1890 г. е бил редовен войник (вж. бел. №138). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)

145.    Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)

 



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder