НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Писмо от Пеню Киров до Учителя, №21
15.07.1899г.


Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№21

гр. Бургас, 15 юлий 1899 г.


Любез. ми бр. Дънов,

Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того. Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течени­ето на времето ни лекува.

Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпя­ваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съ­общения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Госпо­ден и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий.
За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи. И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни.

В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това по­степенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост.

Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш.

Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста духо­вито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите. То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не мо­жаха нищо да направят, обявиха го за лудо и све­тът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави". И колко не хули изригна върху Господа Исуса Христа.

Приеми сърдечните ни поздравления и на двама ни с бр. Тодор.


Твой любящ те верен в Христа Господа: П. Киров

Моля Бога нека ти даде най-голяма радост, за която ти е желанието, и дано часът да е уда­рил вече, както това се нам благовества, за да се изпълнят сърцата ни с Божествената радост, както са сега изпълнени с мира Му.

Целувам те.
Същий


..................
90.    Името Уфестет не се среща другаде, освен в това писмо. (П.К., №21, 15.07.1899 г.)

91.    Гедеон (букв. „дървар", „поразяващ") - храбър и добросъвестен съдия в Офра (около 1210 г. пр.Хр.), който повежда Израил към победа над мадиамците (Съд. 6-8 гл.). Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.)

92.    Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска право­славна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и на­пуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.). Първата среща на Мелкон с П. Дънов вероятно е през 1901 г., когато съборът е в Бургас, но продължава и контактите си с протестантите в града. Колебанието и непостоянството на М. Партомян са причина да не бъде поканен на съборите от 1904 до 1908 г. Едва през 1909 г. участва в събора в Търново. През 1910 г. заминава за Цариград, където започва работа като шивач. От­тогава следите му се губят. (П.К., №21, 15.07.1899 г.)



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder