НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Писмо от Пеню Киров до Учителя, №34
02.05.1900г.


Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№34

гр. Бургас, 2 май 1900 г.


Любез. ми бр. Дънов,

И аз приех отворената ви карта. Позабавих малко отговора си, но то беше за по-напълно да ви пиша.
Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия, Докторът дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на ра­бота, се срещнахме. И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста до­волен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.

От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил. Те ни да­доха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено.

На Тодор се дадоха доста съвети, така от­части и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай ня­кой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напом­ниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим.
И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро.

Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма от­ворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден.

За бр. Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Же­лязкова118 като са православни, защо са приети и те?". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в на­шата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, ка­зал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого?". „На Бога" — казва. „Где е Той?" — казвам. „На кръста ми" — казва той. „Моят Бог — му посочих с ръка — е там горе. А този е твоят Бог." И така, той почна да ме злослови и др.т. и си отиде. А наш Тодор, като работи при Секретаря, стеснил го светът и целувал [кръста]. Но съвестта го гризе и той и от болен е по-болен. Слабостта не може да изхвърли.

Отговори ми на този въпрос — закон и повеле­ние едно ли е и каква сила имат тук, защото по [...]*

Ето, аз ти израпортувах всичко, не зная само дали още ще имаш да се съмняваш в мене. Чув­ствата отдалеч повече работят.


С поздрав и от двама ни. Твой брат в Хри­ста Господа: П. Киров


...................
* Липсва част от текста.

117.    Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал раз­говори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Зе­мята не е месторождението на науката, нейното отечество е Не­бето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и са­мият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хи­ляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)

118.    Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (1845­1931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Коприв­щица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.)

 



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder