Разговор с Учителя на 26 април 1943 г.,
записан от Ана Шишкова
Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":
Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."
1. Спомен на Ана Шишкова: Природата раздава
Спомен на Ана Шишкова
118. Природата раздава
На вечеря (след вечерята):
Да намерите естествения цвят на лицето някому. Виждаме сенките, не реални неща.
Една погрешка ще ви ощети с един лев. Една добродетел ще ви принесе 100 лева.
Умрял някой не навреме - умрял, че не навреме се родил. Навреме се родил - навреме умрял.
Природата сутрин дава светлина на ума, на обед - топлина на сърцето, а вечер - широта на душата. А ние раздаваме от своето богатство. Да помним: сутрин умът ни приема, на обед - сърцето, вечер душата работи - дава. Да има човек работа с душата си вечерно време.
На обеда, 26. IV. 1943 г.
Като се движи човек, това е вяра. Като се облича, това е надежда. Надежда е това, което можеш да облечеш. Като ядеш човека, това е любов. За да духаш, трябва да мислиш. В себе си човек има три мерки, с които трябва да мери. Ако ги няма, безпредметно е учението. И в светлината има 7 цвята, които са мярка. И всички образуват един цвят.
Кон носи голям товар, пеят му, какво печели? Конят иска да си почине, иска водица, храница, да го помилваме. Тогава ще се почувствувате много добре. По-добре възприемете една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка - това е най-хубаво.
Изгревът - Том 17
