НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”

21.04.1903г.


Учителя е в Търново - изнася сказка по

френология в читалище „Надежда”

 

Приблизителната дата на посещението в Търново е опредена от писмото, написано до П.Киров - 22 април 1903 г., Търново. В спомените на Елена Иларионова се разказва за изнесената сказка по фрренология. При почти всички гостувания на Учителя в даден град е имало сказка от него и по френология, както са правени френологични карти на много хора. За съжаление тези карти са изгубени с изключение на две - на семейство Иларионови. При това гостуване на Учителя в Търново, Елена Иларионова все още не се запознава с него лично. Споменът й е от 1903 г., според книгата: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
 

1. Писмо до Пеню Киров, 22 април 1903 г., Търново
 
2. Спомени на Елена Иларионова


Писмо на Учителя до Пеню Киров

 

Търново, 22 април 1903 г.



Люб. бр. Киров,

Отворената Ви карта, както и картите115, получих. Благодаря Ви. [Имам и] Вашето писмо от 27 [януарий]. От Вас получих, ако се не лъжа, само едно писмо, и то когато бях в Кюстендил116. Друго писмо след това, освен последното ти, не съм получавал.

В това писмо бяхте писали нещо за поданството в отношение на военната служба. Няма нужда да струваме това. Ако е волята на Господа, Той ще ни пази от всяко зло. В това не се колебай. Това е Волята Господня за нас, които сме граждани на Царството Божие. Повече от това е от Лукаваго. Господ ни казва винаги да възлагаме надеждата си Нему. Плът и кръв не трябва да бъдат нашата опора.

Запитвах Господа, Духът Му казва, че всяко най-малко отклонение от Бога води лоши последстви[я]. По-добре с Него, та нека да имаме помощта Отгоре на всички наши братя. Пазете се да ви не изкуси в нещо Лукавият.

С днешната си поща Ви изпращам осем лева, да ги турите в принадлежащото място за месец март117.

Къде ще се съберем, не мога да Ви кажа засега. Оставям Господ да уреди всичко. Той ще ни покаже, кога му дойде времето.

Поздрави всички приятели: Тодора, Мелкона, Арнаудова и др. Как е Мелкон и Тодор.

С братски поздрав: П. К. Дънов

Ако не Ви донесат чека [от 8 лв.], идете да го потърсите.





Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)



------------------------------------------
115 Поръчаните френологически карти.

116 От писмата на П. Дънов от 1903 г. се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко дена в периода между 16/17 януари и края на м. март 1903 г.
Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд.


117 Става дума отново за десятъка.






gallery_1_14_68773.jpg


gallery_1_14_113988.jpg


gallery_1_14_45971.jpg


Писмо до Пеню Киров, 22 април 1903 г., Търново


Спомени на Елена Иларионова


В това време дойде г-н Дънов да държи сказка по френология в читалище „Надежда”. Аз я посетих с единия си брат. Читалищният салон беше препълнен. Той с ред картини доказваше, че човек е господар на своето тяло. В човека са складирани много способности, неразвити още. Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни стремежи той гради това тяло и може да му даде красива форма. Тъй че, по външния вид на човека може да се определи и неговият живот, характерът му и пр. Всички слушаха с притаен дъх и внимание. Той каза, че няма болест неизлечима. Когато човек разбере и се свърже с великите закони на природата, сам ще се лекува. На това д-р Георгиев му възрази, но Учителя отговори на неговите въпроси задоволително. Аз жадно поглъщах всяка дума и всяка мисъл, изказани от Учителя и ги приех за една велика истина, която той изнесе. Исках да му благодаря, но толкова много народ го заобиколи, та не бе възможно да се срещна с него. Потърсихме го из града, но не го намерихме.

В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше литература, същевременно беше и писател. Разговаряхме често по духовните въпроси и той, при все че не беше много верующ, беше чел изследванията и опитите на много учени, които доказват, че душата продължава да живее след напускане на физическото тяло. Аз пожелах сами да направим опит, за да се убедим в това.

Една вечер поканих в дома семейство Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата. Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов. След няколко минути стаята се освети. Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило?” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана. Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”. Саша не знаеше нищо за майка ми, нито за най-малкия ми брат; аз бях на 13 години, когато почина мама. Светлите топки бяха проявление на св. Иван Рилски. „Аз бдя над България — каза той. Тя е страдала и има още да страда. Но Божието око е над нея. Ако изпълни волята Му, ще стане велик народ.” Това бе написано в тъмното, а и Саша не знаеше що пише. Всички останахме доволни и изпълнени с вяра в Бога.

 

Спомени на Елена Иларионова

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder