Разговор с Учителя на 1 март 1940 г.,

записан от Ана Шишкова

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

1. Спомен на Ана Шишкова: Малките работи

Спомен на Ана Шишкова

84. Малките работи

1.III. 1940 г., петък, след гимнастиката в салона

Ние търсим големите работи, а трябва на малките работи да обръщаме внимание - една добра дума, едно малко добро.

Майката най-напред къпе детето, чисти го, радва се, целува го, пък после му казва: „Върви!" Това не е жертва. Жертвата е да направиш нещо по най- хубав път. И жертвата не знаете, и Любовта не знаете.

Любов - думата „любов" е псевдоним. Не знаете името на Любовта. Ако знаете това име, каквото кажете, ще стане.

Едни молитви не стигат горе. То е като в канализацията да сипеш мътна вода. Изчисти канализацията! Вложи вяра и чистота!

Децата досега бяха в черупки и не разбираха. Сега излизат из черупки­те, но има тиган - да внимават да не влязат в тигана. Да попеем на яйцето, да се измъти. Да прилагаме, което знаем, на тялото си, на ума си и на сърцето си.

Като се разгневиш, да се наядеш, да набавиш изгубената енергия, а като кажеш добра дума, можеш да постиш, че тогава си се нахранил от доброто.

Всеки ден, като човек е добре, тогава е добре, тогава живее правилно.

Какво е краят? Краят е сега. Сега да започнем, а накъдето отиваме, е безкрайно.

Какво значи безначално? Безначално значи да ходиш без началник, сво­боден да си.

Какво е право? Право е да се даде на всички същества подобающето право, никой да не се спъва.

В бъдеще съдията, след внимателно разглеждане на процеса, ще каже на длъжника: „Плати!" И той, като плати на другия, ще им каже: „А сега, хванете се за ръце и си вървете!"

Който е откраднал кон, ще му каже: „Доведи коня, да се качи този, чийто е" - и повече разправии и продължавания няма.

Изгревът - Том 17

84. Малките работи